7.Теоретични основи на публичните разходи

7.1. Теза на Адам Смит за държавните разходи-До началото на 20век тезата на Адам Смит се споделя от водещите индустриално развити държави.Тя се състои в това да се използва най-много 1/10 от националното богатство за държавни разходи.

7.2.Определение на държавните разходи -Държавните или публичните разходи в икономически аспект се свързват с паричните потоци по изразходването на средствата в общодържавния паричен фонд или консолидирания държавен бюджет с цел изпълнение функциите на държавата.Те представлчват част от БВП,също и от националното богатство,която се е акумулирала от държавата в нейния фонд и сега се използва за финансиране на обществени потребности и блага.

7.3.Трансферните разходи-Трансферните разходи са държавни разходи,но средствата за тях са осигурени чрез трансфер на пари от висшестоящ към нисшестоящ бюджет.Такива трансферни плащания,с които се правят трансферни разходи са дотациите,субсидиите,субвенциите

7.4.Разликата между редовни и извънредни разходи-Разликата е в честотата на употребата им.Редовни са тези разходи,които се срещат постоянно,редовно всяка година и са със съществено значение за развитието на икономиката.Извънредните разходи се правят в зависимост от неочаквано появили се обстоятелства и не са с определящо значение за националното стопанство.Редовните разходи се правят с редовни приходи,докато извънредните разходи се правят с държавни заеми или от извънбюджетни фондове.

7.5.Публичните разходи в качествен аспект?-В качествен аспект публичните разходи зависят от функционалната принадлежност на направленията,в които се изразходват,видът на публичните блага,които се финансират и бюджетната политика на съответната страна.

7.6.Основните групи във функцията 'икономически дейности и услуги'-

1)минно дело,горива и енергия;

2)селско стопанство,горско стопанство,лов и риболов;

3)транспорт и съобщения;

4)промияленост и строителство;

5)други дейности по икономика.

7.7.Основен проблем при финансиране на образованието-Основния проблем при финансирането на образованието в България е самото финансиране.Необходими са промени,да се съобразят законите с новостите в света,да се изготви разботеща стратегия за развитие на образванието и въвеждане на нови методи,които да стимулират и разширяват интереса на учащите.Също така каквито и да били по размер,финансите трябва да бъдат усвоявани правилно.