13.Акционерно дружество - Същност и образуване АД
1. Определение
1.1. АД има няколко съществени характеристики (признаци):
- то е сравнително най-подходящата дружествена форма на привличане (акумулиране) и функциониране на голям по размер капитал;
- чрез него се ограничава стопанския риск на участниците при извършване на дадена дейност, като в една или друга степен той се прехвърля върху кредиторите на АД;
- АД дава възможност за сравнително най-облекчено прехвърляне на дяловото участие върху други лица, както и за неговото наследяване;
- при АД има почти пълно откъсване на дружеството като юридическо лице от участниците в него. По тази причина се наричат акционери, а не съдружници. Това обстоятелсти дава възможност за увреждане интересите на акционерите (преди всичко на дребните акционери);
- АД е сравнително най-подходящата дружествена форма за приватизация на държавна собственост чрез образуване на ЕАД с държавно имущество или чрез преобразуване в такива дружества на държавни предприятия (фирми). По предвидения нормативен ред всички или част от акциите могат да се прехвърлят върху други физически или юридически лица. Акции могат да се придобият и от работници или служители като се създадат т. нар. работнически акционариати. При тях съответните физически лица имат права в двойно качество по трудов договор и като акционери;
- АД е средство за привличане на чуждестранен капитал. Създаването на смесени АД и на дъщерни АД в други държави обуславя процесът на унификация на различните законодателства с цел формиране на европейско акционерно право;
- АД е най-удачната дружествена форма на холдингова организация на производството и управлението. Холдинговото (дружеството майка) участва в капитала и (или) управлението на други АД (дъщерни дружества). По този начин може да се създаде монополно положение на пазара и ограничение пря формиране на цените на дадени стоки, работи или услуги;
- редица основни пазарни субекти могат да съществуват само като АД (напр. фондови и стокови борси, инвестиционни дружества и др.);
- капиталът на АД задължително се разпределя на равни части и се материализира в ценни книги (акции). Това е най-съществената особеност на АД.
- АД е юридическо лице с изключителна отговорност. Акционерите не отговарят за задълженията на АД. При частично внасяне стойността на записаните акции дружествените кредитори могат само да предявят сурогационния иск по чл. 134 ЗЗД, с който да упражнят правото на своя бездействащ длъжник да получи пълната стойност на записаните от акционерите акции. Това е право само на АД.
2. Образуване
2.1. АД може да се образува по нормативната, разпоредително-нормативната и разрешително-нормативната система.
По принцип АД се учредяват по нормативната система, чийто фактически състав включва два елемента - устав и търговска регистрация.
По разпоредително-нормативната система се образуват ЕАД с държавно или общинско имущество, фактическият състав на тази система включва административен акт (разпореждане на МС, заповед на министър или решение на общински съвет) и търговска регистрация.
Разрешително-нормативната система се прилага за АД със особен правен режим (напр. банки, застрахователни дружества, фондови и стокови борси, инвестиционни дружества и посредници и др.). фактическият състав на тази система се състои от три елемента - устав, разрешение (лицензия) от държавен орган и вписване в търговския регистър.
Характерно за АД е неговото сравнително най-сложно и формализирано учредяване. Основно при образуването на АД се сключва т. нар. подготвителен договор, с който се уговарят действията, които трябва да се извършат, за да се подготви учредяването на АД.
2.2. Новото търговско законодателство внесе съществени промени по отношение образуването на АД. Отпадна учредяването чрез подписка (последователно, сукцесивното образуване), като ТЗ уреди само учредяването без подписка .
Втората съществена промяна е в предоставената законова възможност за образуване на ЕАД от едно физическо или юридическо лице. Както е известно, до промяната ЕАД можеха образуват само държавата и общините. След измененията и допълненията на ТЗ от 13.10.2000 г. възможността за образуване на ЕАД се изравни с тази за образуване на ЕООД.
2.3. Колективно АД може да се образува на учредително събрание. Учредители могат да бъдат две или повече физически и(или) юридически лица.
Не могат да бъдат учредители обявените в несъстоятелност. Непровеждането на учредително събрание е основание за обявяване на АД за недействително.
Учредители са лицата, които записват акции за учредителното събрание. Следователно учредителите на АД трябва са акционери, което не беше задължително до промените в ТЗ от 13.10.2000 т. Учредител може да бъде представляван от пълномощник с изрично и нотариално заверено пълномощно.
На учредителното събрание трябва да се приемат няколко решения:
- за учредяване на АД;
- за приемане на устава;
- за установяване размера на разноските по учредяването;
- за избор на надзорен съвет или на съвет на директорите. Решенията за учредяване на АД и за приемане на устава трябва да се вземат с единодушие и да се протоколират по реда, по който се протоколират решенията на общото събрание на акционерите.
Учредителното събрание не трябва да се смесва с общото събрание на акционерите. Учредителното събрание е само правно-техническо средство за обективиране волеизявленията на учредителите и е елемент от фактическия състав на образуването на АД. Общото събрание на акционерите е висш орган за управление на едно вече създадено юридическо лице и има компетентност, която съществено се различава от задачите на учредителното събрание.
Учредителното събрание може да служи не само за записване на акционерния капитал, а и за неговото набиране. В този случай акциите се записват (поемат) предварително. На това учредително събрание трябва да присъстват поне две лица, записали акции, които представляват най-малко половината от записания капитал (вж. чл. 169 ТЗ).
2.4. Учредително събрание не се провежда при образуване на ЕАД. В този случай трябва да се приеме учредителен акт, който по своята правна същност е едностранна сделка. Когато ЕАД се образува от юридическо лице, учредителният акт трябва да се приеме от компетентния по закон и устройствен акт орган за управление на юридическото лице-учредител.
Учредителният акт трябва да се състави в писмена форма и в него следва да се утвърди уставът и да се назначи първия надзорен съвет или съвет на директорите. Следователно учредителният акт не замества устава, както учредителният акт на ЕООД замества дружествения договор.
2.5. Уставът на АД има задължително и незадължително (факултативно) съдържание. Част от задължителното съдържание подлежи на вписване в търговския регистър.
Задължителното съдържание на устава е посочено в чл.165 ТЗ. Той трябва да съдържа: фирмата (с означение АД, ЕАД), седалището и адреса на управление; предмета на дейност и срока, ако има такъв; размера на капитала, вида и броя на акциите, правата за отделните класове акции, особеностите за тяхното прехвърляне, ако има такива, както и номиналната стойност на отделната акция; органите на дружеството, техния мандат и броя на членовете им; вида и стойността на непаричните вноски, ако има такива, лицата, които ги извършват, броя и номиналната стойност на акциите, които ще им бъдат дадени; преимуществата, които посочените учретели запазват за себе си поименно, ако такива се предвиждат в условията и реда за издаване на акции, които подлежат на обратно изкупуване, ако се предвижда такова; начина за разделение на печалбата; начина за свикване на общото събрание.
Следващият елемент от фактическия състав на създаването на АД (ЕАД) е вписването в търговския регистър; за вписването е необходимо да е приет уставът, да са избрани органи за управление (съвет на директорите или надзорен съвет) и да е записан целия капитал. АД не може да записва акции от капитала си. Когато тази забрана бъде нарушена при учредяване на дружеството, учредителите са задължени солидарно за вноските срещу записаните акции (вж. чл. 161,ТЗ).
Минималната стойност на акционерния капитал е 50 000 лева. За регистрацията на АД е необходимо да е внесена предвидената в устава, част от стойността на всяка акция, но не по-малко от 25 на сто от номиналната или от предвидената в устава емисионна стойност на всяка акция. Следователно внесеният капитал при учредяването може да е най-малко 25 на сто от записания капитал, но без съществувалата по-рано възможност някои от акционерите въобще да не правят вноски при учредяването на АД. Тази възможност следваше от липсата на изискване да е внесена най-малко 25 на сто от стойността на всяка акция, а само беше необходимо да са внесени най-малко 25 на сто от капитала.
Внесеният капитал трябва да се изравни стойностно със записания капитал в 2-годишен срок от вписването на АД.
2.6. АД трябва да се заяви за вписване в търговския регистър в 3-месечен срок. Следва да се приеме, че този срок тече от датата на учредителното събрание. Ако в 3-месечния срок управителният съвет или съветът на директорите не удостовери пред банката, в която са направени паричните вноски на акционерите, че дружеството е заявено за вписване, вносителите могат да изтеглят обратно направените вноски в пълен размер. Членовете на съответния съвет отговарят солидарно за изплащането на вноските.
2.7. Промени в нормативния режим на учредяването на АД (ДВ, брой 58/ 2003 г.)
А/ Първата промяна на нормативния режим на учредяването на АД е изменението на чл.169 ТЗ. Съдържанието на текста преди промяната се дължеше на законодателен пропуск, допуснат при изменението и допълнението на ТЗ през 2000 г. (ДВ, бр.84 от 2000 г), когато от закона отпадна учредяването чрез подписка (последователното, сукцесивното образуване) на АД. В старата си редакция чл.169 ТЗ не съответстваше на чл.163, ал.1 ТЗ, според който АД се учредява на учредително събрание, на което присъстват всички лица, които записват акции. Чл.169 ТЗ постановяваше, че набирането на капитала може да стане и на самото учредително събрание, като трябва да присъстват поне две лица, записали акции, които представляват най-малко половината от записания капитал. Несъответствието между двата текста се отстраняваше по тълкувателен път, като се провеждаше разлика между записване и набиране на акционерния капитал. За прилагане на чл. 169 ТЗ бе необходимо акциите да са записани предварително.
В новата си редакция чл.169 ТЗ преутвърди принципа, че АД се учредява без подписка (едновременно, симултанно). Учредяване чрез подписка за набиране на капитала е изключение и е допустимо само ако специален закон изрично предвижда условията и реда за това.
Б/ Друга промяна по отношение учредяването на АД е предвидена чрез допълнение на т.4 на ал. 1 и изменение на ал.2 на чл. 174 ТЗ. Преди промяната се изискваше за вписване в регистъра на АД да са избрани съвет на директорите, съответно надзорен съвет. Изборът на управителен съвет от надзорния съвет можеше да стане след вписване (учредяване) на АД с двустепенна система за управление.
С допълнението на чл. 174, ал. 1, т.4 ТЗ за вписване на АД се изисква и избор на управителен съвет. Това означава, че след учредителното събрание на АД трябва да се проведе заседание на надзорния съвет, на което (при спазване на закона и устава) да се избере управителен съвет.
С изменението на чл. 174, ал.2 ТЗ се изисква вписване в регистъра на имената на членовете и на трите съвета. С новата ал.З на чл.234 ТЗ членовете на съветите се задължават да представят при вписването нотариално заверено съгласие и декларация, че не са налице пречките по чл.234, ал.2 ТЗ.
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО - Права и задължения на акционерите
1.Правата на акционерите са материализирани в притежаваните от тях акции и са имуществени и неимуществени.
Неимуществените права се делят на управителни и контролни. С оглед начина за упражняването им правата на акционерите са индивидуални и колективни (малцинствени). Някои права се пораждат със записването на акции, а други - след издаване на временните удостоверения. Определени права на акционерите са законови (напр. правото на глас), а други права трябва да бъдат предвидени в устава (напр. правото на лихва). Правата на акционерите могат да се упражняват само на основание членството в АД (напр. правото на глас), а за упражняването на други права е необходимо и решение на общото събрание на акционерите (напр. правото на дивидент). Някои права са неотменими (напр. правото да се иска отмяна на решение на общото събрание на акционерите пред съда), а други права са отменими и могат да отпаднат на основание уставна клауза или решение на общото събрание (напр. правото да се придобият акции от нова емисия).
1.1.Основните имуществени права на акционерите са:
- право на дивидент;
- право на лихва;
- право да се придобият акции от нова емисия;
- право да се придобият акции при увеличаване на акционерния капитал със собствени средства;
- право на ликвидационен дял.
Правото на дивидент е съразмерно на номиналната стойност на притежаваните акции, ако не са издадени акции с привилегировано право на дивидент. По решение на общото събрание на акционерите печалбата може да се превърне в капитал (нови акции), вместо да се разпределя като дивиденти. Следователно правото на дивидент е от категорията на отменимите права.
Правото на лихва върху направените вноски е изключение. Това право трябва да е предвидено в устава. По правило лихви върху вноските се изплащат на акционерите, когато започването на стопанската (спекулативната) дейност е отложено за определен период от време след регистрирането на АД (напр. за 1 година, през която се извършват строителни или подготвителни работи). Друг случай на изплащане на лихви е, когато акционерите внасят частични вноски в различно съотношение.
Дивиденти и лихви се изплащат само ако според одобрения и приет финансов отчет за съответната година нетната (чистата) стойност на активите, намалена с дивидентите и лихвите, подлежащи на изплащане, е не по-малка от сумата на капитала на АД, фонд „Резервен" и другите фондове, които дружеството е длъжно да образува по закон или по устав (вж. чл. 247а ТЗ).
За разлика от дивидентите в ООД, които могат да се плащат и преди приемане на годишния фенянсав атчут, дивидентите могат да се изплащат само след приемане на финансовия отчет.
Лихви могат да се изплащат от печалбата и без да плащат дивиденти. Когато се изплащат едновременно и дивиденти, първо се изплащат лихвите. Плащането на лихви и дивиденти трябва да е само до размера на печалбата за съответната година, неразпределената печалба за минали години, частта от фонд „Резервен" и другите фондове на АД , надвишаваща определения от закона или устава минимум. Този размер трябва да се намали с непокритите загуби от предходните години и отчисленията за фондовете, които дружеството трябва да има по закон или устав.
Правото на ликвидационен дял също е "съразмерно на номиналната стойност на притежаваните акции, ако не са издадени като акции с привилегировано право на дивидент. Правото на ликвидационен дял е облигационно, а не вещно право, т. е. акционерите не са съсобственици на АД, което е единствен собственик на движимите и недвижимите вещи на дружеството.
1.2. Неимуществени права
Управителни права на акционерите са:
- право на участие в управлението на АД;
- право на глас в общото събрание на акционерите;
- право да бъдат избирани в състава на органите за управление на АД;
- право на замяна на поименни акции с акции на приносител, както и обратно.
Правото на участие в управлението на АД се изразява във възможността за участие в заседанията на общото събрание на акционерите (напр. чрез запознаване с писмените материали, свързани с дневния ред, изказвания, задаване на въпроси и др.).
Правото на глас в общото събрание на акционерите е най-същественото управително право. То е съразмерно на притежаваните акции, ако не са издадени акции с привилегировано право на глас. Правото на глас възниква с пълното внасяне стойността на записаните акции, ако в устава не е предвидено друго. Правото на глас не може да се упражни, когато общото събрание на акционерите приема решение, което засяга дадения акционер (за реализиране на отговорността му към АД и за предявяване на иск срещу него). Само по изключение и при спазване на императивни изисквания правото на глас може да се отнеме чрез издаване на безгласни акции (акции без право на глас).
Правото на участие в заседанията на общото събрание на акционерите и правото на глас могат да се упражняват лично или чрез представител. Упълномощаването трябва да е писмено и може да бъде общо или конкретно (за всички или за отделни заседания). Колективни (малцинствени) управителни права имат акционери, които притежават най-малко 1/10 от капитала (на свикване на общото събрание) или 5 на сто от капитала за предявяване на иск срещу членовете на надзорния и ушравителния съвет или за назначаване на контрольор).
Контролни права на акционерите са:
- право на информация;
- право да искат отмяна на решения на съветите пред общото събрание на акционерите;
- право да искат отмяна на решение на общото събрание на акционерите пред съда.
Въпросът за правото на акционерите да искат отмяна на решения на съветите (напр. на съвета на директорите) пред общото събрание на акционерите е спорен в нашата теория и практика.
1.3. Задълженията на акционерите също са материализирани в притежаваните от тях акции.
Основното имуществено задължение на акционерите е да внесат стойността на записаните от тях акции, като направят предвидените в устава вноски - парични, непарични или смесени. По правило акционерите свободно определят вида на вноските. Непаричните вноски трябва да се оценят от три вещи лица, назначени от регистърния съд.
Изменението и допълнението на ТЗ от 13.10.2000 г. за пръв път уреди нормативно т.нар. „скрита непарична вноска". Всъщност не става дума за непарична вноска, тъй като тя не се остойностява (включва) в капитала, а за договор за продажба, по който продавач е учредител на АД, а купувач е дружеството. Тази сделка е приравнена на апорт по изискването той да бъде оценен от три вещи лица, назначени от съда. Сделката трябва да е сключена в 2-годишен срок след вписването (учредяването) на АД и да е с цена, която надхвърля 10 на сто от капитала. Следва да се има предвид не първоначалният капитал, а този към момента на сключване на сделката. Договорната цена следва да се коригира съобразно експертното заключение. За пораждане правното действие (последици) на сделката са необходими още два елемента - решение на общото събрание на акционерите и вписването му в търговския регистър. Решението трябва да се обнародва. Този ред не се прилага за права, придобити в хода на обичайната дейност на АД, на борсата или под надзор на административен или съдебен орган.
Когато акционерите не направят посочените в устава вноски, за тях възниква акцесорното задължение за заплащане на лихви (при невнасяне на парична вноска) или за заплащане на обезщетение за причинените на АД вреди (при невнасяне на апорт). В устава на АД може да се предвиди задължение за неустойка, което да замести задължението за лихва или за обесщетение.
Акционери, които не направят вноски могат да бъдат изключени от АД. Предпоставка за изключването е отправянето на 1-месечно предизвестие. То трябва да е писмено.
Пряко следствие на изключването е т. нар. кадуциране на акции. Акциите на изключения акционер се обезсилват и унищожават. Направените от него частични вноски не му се| връщат, а се отнасят във фонд „Резервен" на АД. На мястото на кадуцираните акции се издават нови акции.