14.Правен режим на акции и облигации

1. Същност на акцията. Видове акции.

1. Понятие  за акции.

Акциите имат три основни значения:

- те материализират акционерния капитал, като сумата от номиналната стойност на акциите дава номиналната стойност на капитала;

- те материализират членството в АД, т.е. правата и задълженията  на акционерите;

- те са ценни книги.

Като ценна книга акцията има задължителни реквизити /напр. тя трябва да посочва фирмата и седалището на АД, размера на капитала, вида и броя на акциите и други/. Липсата на реквизит означава, че няма ценна книга. Неразделна част от акцията са купоните за дивидент. Те не могат да се прехвърлят, залагат или наследяват отделно от акцията. Акциите са инвестиционни и лигитимационни  ценни книги. При тях се влагат средства с намерение за получаване на доход. Като инвестиционни ценни книги акциите противостоят на търговските ценни книги /напр. менителница, запис на заповед, чек/, които имат друго предназначение – да опосредят разплащането в търговския  оборот. Акциите са легитимационни ценни книги, тъй като лицата, които ги записват, придобиват определение права, преди още акциите да са издадени като  документ.

Ценни книги са и временните удостоверения, по което те се различават от удостоверенията за участие в ООД. Временните удостоверения се получават срещу направените вноски в акционерния капитал. До издаване на акциите временните удостоверения ги заместват, поради което тяхното съдържание следва да съответства на съдържанието на акциите, въпреки че това не е предвидено в закона. Временните удостоверения могат да се прехвърлят и залагат в полза на други лица чрез джиро, но след съдебна регистрация на АД.

1.2. Стойности на акциите.

Акциите имат различни стойности – номинална, емисионна и пазарна цена.

Номинална е стойността, която е посочена на лицевата  страна  на акцията. Акциите имат минимална номинална стойност. АД  може да издава само акции с еднаква номинална стойност, което се отнася за всички емисии. Акциите могат да се издават  в купюри по 1,5,10 и кратни на 10 акции.

Емисионна е стойността, по която акциите се поемат от учредителите. Това е цената на първичния капиталов пазар. Емисионна стойност може да е равна или по-висока, но не по- ниска от номиналната стойност. Разликата между номинална и емисионна стойност /т.н. ажио/ е  един от източниците  за попълване на фонд “Резервен” на АД.

Пазарната цена е стойността, по която акционерите продават акциите си. Това е цената на вторичния  капиталов пазар. Когато акциите се продават и купуват на фондова борса, пазарната цена се означава като борсов курс. Пазарната цена може да бъде значително по-висока или по-ниска от номиналната стойност на акциите. Но не винаги пазарната цена е действителната стойност на акциите. Действителната стойност може да се определи чрез анализ на реалното имуществено състояние на АД, при който да се установи какви активи стоят зад акциите. По тази причина действителната стойност на акциите се означава още като балансова, вътрешна, реална или математична стойност.

За разлика от дружествените дялове на съдружниците в ООД, акциите са неделими. Една акция може да се съпритежава от няколко лица. Те трябва да определят пълномощник, чрез който да упражняват правата си по акцията.

1.3.Видове акции.

Акциите се класифицират в няколко групи:

А. Налични и безналични акции.

Наличните акции имат веществен носител, т.е. те са материализирани в  документ, който трябва да съдържа определени реквизити.

Безналичните акции нямат веществен носител, т.е. те не са материализирани в документ.  Издаването и разпореждането с безналични акции се извършват по ред, установен със специален закон съгласно чл. 127, ал.1 ЗППЦК.

Б. Поименни и на приносител .

Поименни са акциите, на чиято лицева страна е посочено името на фирмата на първия собственик. Поименните акции трябва да се впишат в книгата на поименните акционери по вид, брой, номера, номинална и емисионна стойност. Поименните акции могат да се прехвърлят чрез джиро /индосамент/. Джирото е формална, едностранна и абстрактна сделка, която се съпътства от предаване на ценната книга, а цесията е неформален, каузален и консесуален договор. Легитимацията при прехвърляне на поименните акции следва от непрекъснатия ред на джирата /на подписите на джирантите/. За стария и новия акционер, както и за всички останали субекти, прехвърлянето на поименните акции има действие от момента на джирото. Това прехвърляне обаче няма действие за АД,  докато не бъде вписано в книгата на поименните акционери.

Поименните акции могат да се залагат, въпреки че тази възможност не е уредена изрично в ТЗ. Залага се само пазарната цена на акцията, а не и правата, които тя материализира. Договорът за залог се сключва с предаване на поименната акция на кредитора или на друго лице.

Акции на приносител /безименни, анонимни/ са акциите, на чиито лицева страна не е отбелязано името или фирмата на техния първи собственик /титуляр/. Издаването на такива акции обикновено е свързано с големия стопански риск при извършване на определени инвестиции или с приоритетно спекулативната цел, която преследва АД. Според нашето търговско законодателство акциите на приносител могат да се предават на акционерите само след като е внесена изцяло тяхната номинална или емисионна стойност. Акциите на приносител се прехвърлят чрез предаването им / чл.185, ал.1 от ТЗ/, следователно на основание на реален договор – договор за цесия. Акциите на приносител могат да се залагат по реда на залагане на движимите вещи – чрез договор за залог, който се смята за сключен с предаване на акцията на кредитора или на трето лице.

В. Винкуларни и невинкуларни акции.

Винкуларни са акциите, за чието прехвърляне са предвидени уставни условия /ограничения/. По принцип винкулацията противоречи на класическия акционерен принцип за свободно прехвърляне на акциите. Тя ограничава правата на акционерите и води до създаване на закрити АД, при които се регулира състава на акционерите. Основно винкулирането се изразява в уставните ограничения за прехвърляне на акциите на външни лица само след като те са били предложени на другите акционери или при обуславяне на прехвърлянето от решението на орган за управление на АД.

Невинкулираните акции могат да се прехвърлят свободно. По принцип акциите на приносител са само невинкулирани.

Г. Обикновени и привилигировани акции.

Обикновените акции материализират правото на дивидент, правото на ликвидационен дял, правото на един глас в общото събрание на акционерите.

Привилигированите акции материализират особени права. Привилегиите трябва да бъдат предвидени в ТЗ и устава или само в устава на АД. Привилегиите могат да бъдат имуществени и неимуществени. В чл.182, ал.1 от ТЗ са посочени три имуществени привилегии – гарантиран дивидент, допълнителен дивидент и дял в дружественото имущество при ликвидация. Привилегията може да се състои в правото на акционерите да искат обратно изкупуване на акциите от АД.

Д.Гласни и безгласни акции.

По правило акциите са гласни, т.е. дават право на един глас в общото събрание на акционерите. Без право на глас могат да бъда само привилигировани акции с оглед имуществените права. При тях отнемането на правото на глас се компенсира с предоставянето на имуществена привилегия. Издаването на акции без право на глас е допустимо само ако е предвидено в устава на АД. Безгласните акции не могат да бъдат повече от ? от всички акции на даденото АД. Безгласните акции възвръщат правото си на глас с отпадането на предоставената привилегия.

Е. По правило акциите са парични.

Акциите дават право на акционерите да получат част от печалбата на АД като дивиденти. По решение на общото събрание на акционерите правото на дивидент може да отпадне изцяло или частично, като част от печалбата се превърне в капитал /реинвестира се/. Това превръщане е способ за увеличаване на акционерния капитал. Новите акции се разпределят  задължително между акционерите съразмерно на притежаваните от тях акции. Решението за превръщане на печалбата в капитал може да се вземе в срок до три месеца след приемане на годишния счетоводен отчет и  с мнозинство ? от гласовете на представените на събранието акции.

2. Правен режим на облигациите.

2.1.Понятие за облигации.

Не всяко АД може да издава /имитира/ облигации, а само АД, което отговаря на следните условия:

-  да са изминали най-малко 2 години от регистриране на дружеството; 

- да има най-малко 2 годишни счетоводни отчета приети на общото събрание на акционерите.

Тези изисквания не се отнасят за облигации, които са издадени или гарантирани от държавата и от банка /Чл.204, ал.1 и 2 от ТЗ/.

По своята правна същност инвестирането в облигации е форма на публичен заем за потребление, като АД е заемател /длъжник/,  а облигационерите са заемодатели /кредитори/. От финансов аспект инвестирането в акции е средство за финансиране на АД, а инвестирането в облигации е средство за кредитиране на АД.

2.2.Фактически състав на облигационния заем.

Той включва няколко съществени елемента:

- приемане на решение от общото събрание на акционерите за издаване на облигации;

- откриване на подписка;

- записване на облигации, при което е необходимо да се представи решението на общото събрание на акционерите и годишните счетоводни отчети на АД за последните 2 години;

- сключване на т.нар. емисионен договор между АД – издател и банка или специализирано търговски дружество /инвестиционен посредник/;

- набиране на сумите от лицата, записали облигации, което става по специална банкова сметка;

- приключване на подписката след записване на обявения размер на облигационния заем или след изтичане на срока на подписката.

Подписката трябва да приключи според определените от общото събрание на акционери условия. Ако тя приключи без тези условия да са изпълнени, набраните суми трябва да се върнат на лицата, които са ги внесли, заедно с начислената лихва.

Подобно на акциите облигациите са инвестиционни и легитимационни ценни книги. Те могат да бъдат налични и безналични, поименни  и на приносител, обикновени и привилигировани.

От юридически аспект основната разлика между акции и облигации е според вида и броя на правата, които те материализират. Акциите инкорпорират право на дивидент, което зависи от печалбата на АД, а облигациите инкорпорират друго акцесорно право – на лихва, което не зависи от печалбата. Облигационерите не са членове на АД, поради което нямат права, които притежават акционерите – право на дивидент, право на ликвидиционен дял, право на глас. Те са приравнени на акционерите само по правото на информация, което могат да упражняват чрез своите представители. Облигационерите  са кредитори на АД, тъй като облигациите материализират вземането за номинална стойност /главница/ и вземането за лихва. Облигационерите са хирографарни кредитори на АД, но се удовлетворяват от имуществото на дружеството преди акционерите. Следователно инвестирането в облигации разкрива по малък риск в сравнение с инвестирането в акции.

Подобно на акциите и облигациите са едновременно обект на вещни и облигационни правоотношения. Облигационерът едновременно е собственик на облигацията като вещ и кредитор по правата, които тя материализира.

Правата на облигационерите могат да се упражнят индивидуално или колективно. Колективно може да се упражни правото за защита на индивидуалните права на облигационерите. Облигационерите от една емисия образуват група за защита на своите интереси пред АД – това са отделни общи събрания. Първото общо събрание на облигационерите  трябва да се свика от управителния съвет или от съвета на директорите на АД  в едномесечен срок от приключване на подписката чрез покана, която се обнародва. В останалите случаи общото събрание на облигационерите се свиква от техните представители. То не е орган за управление на АД, въпреки че следва да приема решения по правилата,  които се прилагат за общото събрание на акционерите.

Облигациите могат да се конвертират /превръщат, трансформират/ в акции, но не обратно. С това конвертиране АД намалява своите пасиви, а бившите облигационери се гарантират срещу инфлация, тъй като придобиват право на ликвидационен дял от имуществото на АД. Превръщането на облигации в акции е в интерес на кредиторите на АД, тъй като води до увеличаване на акционерния капитал. Емисионната стойност на превръщаните облигации не може да бъде по ниска от номиналната стойност на акциите, които акционерите биха придобили срещу тях. След превръщането облигациите се унищожават, а на тяхно място облигационерите получават акции.

3. Придобиване на собствени акции

3.1. Законът за изменение и допълнение на ТЗ от 13.10.2000 г. внесе съществени промени в нормативната уредба на придобиването на собствени акции. Следва да се има предвид, че използваният от закона израз „придобиване на собствени акции" е условен. До придобиването им акциите принадлежат на акционерите. Те са собствени само в смисъл, че АД ги е емитирало.

Придобиването на акции от дружеството, което ги е издало (емитирало), е една от най-радикалните новости в развитието на акционерното право, която е пораждала и поражда дискусии. Придобиването на собствени акции се обуславя от редица финансови  съображения, свързани с платежоспособността на АД, неговата инвестиционна политика, и др. Придобиване на собствени акции е проявление на финансовия мениджмънт на АД. Чрез придобиването на собствени акции и последващата им продажба АД може да реализира печалба. Придобиването на собствени акции е средство за регулиране състава на акционерите. То спомага за намаляване разходите на дружеството като не се изплащат дивиденти по придобитите акции. Придобиването на собствени акции може да се извърши с цел управление на акционерния капитал или като способ на принудително изпълнение срещу акционер (акционери). То може да се предвиди в устава на АД като привилегия за определени акционери.

Същевременно придобиването на собствени акции разкрива и опасности, които могат да се проявят както по отношение на АД и акционерите му така и по отношение на дружествените кредитори. Възмездното придобиване на собствени акции е разход защото намалява дружественото имущество и ликвидационните дялове на акционерите. От юридически аспект придобиването на собствени акции води до сливане на качествата кредитор и длъжник и собственик на акциите като движими вещи и по правило би следвало да прекратява правното отношение.

3.2. Съгласно чл. 187а ТЗ АД може да придобива собствени акции само в определени хипотези. Този текст не се прилага по аналогия или да се тълкува разширително. Придобиването на собствени акции е възможно:

- при намаляване на капитала. В този случай придобитите акции се обезсилват;

-при универсално правоприемство, освен при вливане и сливане (напр. при придобиване на търговско предприятие, в състава му влизат акции на дружеството-правоприемник). При реорганизиране на АД има едновременно прекратяване и преобразуване на дружества (при сливане и разделяне), само прекратяване (при вливане) или само образуване (при отделяне) и правоприемството е между дружествата, а не между тях и акционерите. Следователно забраната на чл. 187а, ал. 1, т. 2 ТЗ се отнася за вливането на АД в друго АД, когато първото дружеество е акционер във второто;

- ако придобиването е безвъзмездно (напр. по дарение или завещание);

- ако АД извършва по занятие сделки с ценни книжа и придобива акциите в изпълнение поръчката на трето лице. Такова АД може да бъде инвестиционен посредник, който придобива собствените си акции от свое име, но за сметка на свой клиент;

- при изключване на акционер, който не е внесъл стойността на поетите от него акции. Тези акции се придобиват от АД, след което се обезсилват и унищожават (кадуцират), а направените частични вноски се отнасят във фонд „Резервен" на дружеството;

- в резултат на принудително изпълнение на задължение на акционер към дружеството;

- ако акциите са издадени като привилегировани специално с привилегията за обратно изкупуване;

- при обратно изкупуване.

Условие за придобиването на собствени акции е пълното внасяне на тяхната емисионна стойност. Това не е необходимо при намаляване на капитала, безвъзмездното придобиване на акциите, придобиването им от инвестиционен посредник. Невнасянето на стойността на поетите акции от акционер е условие за придобиването им от АД, т.е. внасянето на тази стойност е пречка за придобиването на собствени акции.

Общата номинална стойност на собствени акции не може надхвърля 10 на сто от капитала. Дружеството е длъжно да прехвърли в 3-годишен срок акциите, които надхвърлят този размер. В противен случай те се обезсилват, което води до намаляване на акционерния капитал. В горепосочения размер на придобитите собствени акции не се включват тези, които са придобити с цел намаляване на капитала, и акциите с привилегия за обратно изкупуване (вж. чл. 187а, ал. 4 ТЗ). Би следвало към този размер да не се включват и придобитите собствени акции при изключване на акционер. Когато придобитите акции не се обесилват, АД е длъжно да преустанови упражняването на правата по тях до прехвърлянето им на други лица.

3.3. Обратното изкупуване на собствени акции е допустимо при няколко специални условия (предпоставки): уставно овластяване и решение на общото събрание на акционерите, прието с мнозинство от представените на заседанието акции; само по решение на общото събрание на акционерите, прието с мнозинство 2/3 от представените акции. Решенията подлежат на вписване в търговския регистър;

-    изкупуването трябва да се извърши със свободни средства.

Решението на общото събрание на акционерите трябва да посочва максималния брой акции, подлежащи на обратно изкупуване, минималния и максималния размер на цената на изкупуване, условията, реда и срока на изкупуването, който не може да бъде по-дълъг от 18 месеца. Ако решението не отговаря на тези изисквания, то е недействително.

Обратното изкупуване трябва да се извърши от съвета на директорите или от управителния съвет, които могат да овластят изпълнителните директори (членове) с определени правомощия по изкупуването. Придобитите акции остават на разположение на съответния съвет, поради което е прието да се наричат управляващи или съкровищни.

4. Акции и облигации – нови промени в законодателството

4.1. Промените в нормативния режим на акциите по-скоро утвърждават и внасят яснота в положения, които и преди бяха наложени в теорията и практиката.

Преди промяната чл.185, ал.1 ТЗ уреждаше изрично само прехвърлянето на акции на приносител - чрез тяхното предаване. Текстът е допълнен със залагането на тези акции, което също става чрез предаването им. Това наложи и промяна на заглавието от „прехвърляне на акции" на „разпореждане с акции", тъй като с новата ал.З на чл. 185 ТЗ изрично се уреди и залога на поименни акции.

Съгласно чл.185, ал.З ТЗ поименните акции се залагат с джиро с уговорка „за гаранция", „за залог" или с друг израз, който означава обезпечение. Залогът има действие спрямо дружеството от вписването му в книгата на поименните акционери.

При залог на поименни акции не се прилага чл.473 ТЗ, според който приносителят (джиратарят) по джиро за обезпечение може да упражни всички права по менителницата, но може да я прехвърля само с джиро по пълномощие. Заложният кредитор не може да упражнява правата (имуществени и неимуществени), които са материализирани в заложените акции. Те остават за залогодателя (титуляра на поименната акция). От това принципно положение законът допуска едно изключение - в договора за залог може да се предвиди, че правото на глас ще се упражнява от залогоприемателя (вж. чл.185, ал.З, предл.трето ТЗ). Следва да се отбележи, че за разлика от другите видове джира, заложното джиро е реален договор, а не едностранна сделка.

4.2. Облекчени са условията, по които трябва да отговаря емитентът на облигации. Промяната на чл.204, ал. 1 ТЗ преутвърди изискването, че облигации може да издава само АД. Отпадна условието облигациите да се издават най-малко 2 години от вписване на дружеството в търговския регистър и ако има два годишни счетоводни отчета, приети от общото събрание. Тези условия са необходими само при издаване на облигации чрез публично предлагане.

В съответствие с изменението на чл.204, ал. 1 ТЗ е заличена и т.2 на ал.2 на чл.205 ТЗ, която изискваше предложението за записване на облигации да съдържа годишните счетоводни отчети за последните две години.