15.Акционерно дружество - Орган за управление. Прекратяване
1.1. В сравнение с останалите търговски дружества управлението на АД е най-сложно и формализирано. Известни са три системи за управление на АД:
- едностепенна (американска), която включва общо събрание на акционерите и съвет на директорите;
- двустепенна (германска), която се състои от общо събрание на акционерите, надзорен съвет и управителен съвет.
- смесена (френска), при която АД могат да от двете системи за управление.
Нашето търговско законодателство възприе смесената система за управление на АД, но с приоритет на едностепенната система, тъй като някои АД задължително трябва да я прилагат (напр. стоковите борси и лечебните заведения). Не е допустимо обаче да се създават хибриди между едностепенната и двустепенната система (напр. не може да има АД само с управителен съвет, едновременно с управителен съвет и съвет на директорите, с надзорен съвет и съвет на директорите).
1.2. Общото събрание на акционерите решава основните въпроси (напр. изменя и допълва устава, увеличава и намалява капитала, преобразува и прекратява АД, одобрява годишния финансов отчет, избира и освобождава членовете на съветите и др.). Законовата компетентност на общото събрание на акционерите може да бъде разширена чрез устава на АД. Въпреки това общото събрание на акционерите не е върховен (висш) орган за управление в същата степен както общото събрание на ООД. Така например откриването и закриването на клон е в компетентност на съвета на директорите или на управителния съвет, а не в компетентност на общото събрание на акционерите. По правило законовата компетентност на общото събрание на акционерите не може да се делегира върху съветите чрез устава или по решение на общото събрание. Временно и частично може да се делегира само уставна компетентност.
Общото събрание на акционерите се свиква на заседание най-малко 1 път годишно. Компетентни да свикват общо събрание са съветът на директорите, управителният съвет, надзорният съвет, акционери, които имат най-малко 1/10 от капитала.
Необходимият кворум от капитала за провеждане на заседание трябва да се определи в устава на АД. Липсата на кворум може да създаде трудности. Те се отстраняват чрез спадащ кворум - до 1 месец се насрочва ново заседание и е законно независимо от представения на него капитал.
Решенията на общото събрание на акционерите се приемат с мнозинство от представените акции, ако в закона или устава не е предвидено друго (напр. мнозинство 2/3 от представения капитал е необходимо за приемане на решение за увеличаване или намаляване на капитала). Не могат да се приемат мнения по въпроси, които не са включени в поканата (дневен ред), освен когато на заседанието присъстват или са представени всички акционери и те не възразяват срещу решаване на дадения въпрос.
Решенията на общото събрание на акционерите е в сила:
- незабавно;
- след определен срок, посочен в даденото решение;
- след вписването им в търговския регистър (напр. решенията за прекратяване или преобразуване на АД, за увеличаване или намаляване на капитала и др.);
В ЕАД едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на общото събрание. Решенията трябва да се протоколират. Договорите между едноличния собственик на капитала и ЕАД, когато то се представлява от него трябва да се сключват в писмена форма.
Промени в правната уредба на общото събрание на акционерите
Изменението и допълнението на ТЗ през 2003 г. внесе многобройни промени по отношение общото събрание на акционерите, които засягат различни аспекти от неговото правно положение (напр. състав, провеждане, свикване, гласуване, кворум, определяне на дневния ред и др.).
А/ Първата промяна се състои в допълнение на чл.220, ал.1 ТЗ. В този текст е предвидена забрана за членовете на трите съвета (надзорен, управителен, на директорите) да представляват акционер в общото събрание. Целта на забраната е ясна - да се ограничи влиянието на членовете на съветите при приемане на решения от общото събрание. Ограничението обхваща участие в работата на общото събрание на акционерите, а не само гласуването. Забраната се отнася само за упълномощаване (доброволното представителство). Тя не следва да се прилага при задължителното (законното) представителство от родители или настойници на малолетни или поставени под пълно запрещение лица-акционери, както и при органното представителство на юридически лица-акционери.
Б/ Следващата промяна по отношение състава на общото събрание на акционерите е в чл.220, ал.2 ТЗ. Преди промяната законът признаваше изрично право само на членовете на съветите, които не са акционери, да вземат участие в работата на общото събрание без право на глас. Понастоящем това право изрично е признато и на акционерите с привилегировани акции без право на глас.
Правото за участие в работата на общото събрание на акционерите е съставно (сложно) право, което се състои от различни правомощия на акционерите с гласни и безгласни акции: да бъдат поканени за заседанията на общото събрание (при уставна възможност свикването да става само с писмени покани); да присъстват на заседанията; да се изказват; да правят предложения. Акционерите и с безгласни акции имат право на сведения по чл.224 ТЗ и могат да се информират за дневния ред на заседанията. Тези акционери имат и правото да искат отмяна на решение на общото събрание по реда на чл.74 ТЗ.
В/ Последната промяна по отношение състава на общото събрание на акционерите се въведе с новата ал.З на чл.220 ТЗ. Съгласно този текст, когато наетите лица в дружеството са повече от 50, те се представляват в общото събрание от едно лице с право на съвещателен глас.
Тази промяна бе наложителна, тъй като нямаше логика подобна разпоредба да има за ООД (вж. чл. 136, ал.З ТЗ), а да липсва за АД. По правило в АД наетите лица са повече на брой и техните интереси се нуждаят от по-засилена защита в сравнение с ООД, в които рядко на практика наетите лица са повече от 50. Следва да се приеме, че по смисъла на чл.220, ал.З ТЗ наети са лицата, които работят по трудов договор в АД, независимо от неговия вид. Броят на наетите лица трябва да се установява към деня на заседанието на общото събрание.
Всъщност правото на съвещателен глас се покрива по съдържание с правото за участие в работата на общото събрание, което имат акционерите с безгласни акции. Поради това чл.220, ал.З, предл.второ ТЗ изрично предоставя на представителя на наетите в АД лица правото на сведения по чл.224 ТЗ. Но акционерите с безгласни акции имат значително повече управителни права в сравнение е представителя на наетите лица. Акционерите с безгласни акции, които притежават поне 5 на сто от капитала, могат да искат свикване на общо събрание, както и да включат в дневния ред на заседадието други въпроси.
Г/ Промяната по отношение компетентността на общото събрание на акционерите не е съществена. Внимание заслужава новата т.5 чл. 221 ТЗ. Тя внася повече яснота по въпроса за определяне възнаграждението на членовете на съветите на АД. Преди промяната чл .221, т.4 ТЗ постановяваше, че общото събрание избира и освобождава членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет, и определя възнаграждението им.
Съгласно чл.221, т.5 ТЗ общото събрание определя възнаграждението на членовете на надзорния съвет, съответно на членовете на съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението. Възнаграждението на изпълнителните членове се определя не от общото събрание на акционерите, а от съвета на директорите (вж. чл.244, ал.4 ТЗ). Чл.221, т.5 ТЗ не се прилага за членовете на управителния съвет на АД, тъй като и понастоящем тяхното възнаграждение се определя от надзорния съвет (вж. чл.241,ал.2ТЗ).
Д/ Промените по отношение провеждане на общото събрание на акционерите се отнасят до определяне мястото на заседанията и срока за провеждане на първото и следващите редовни събрания (вж. чл.222, ал.1 и 2 ТЗ).
Преди промяната съветите на директорите или управителните съвети на някои АД злоупотребяваха с правото си за свикване на общо събрание, с което засягаха интересите на акционерите (преди всичко на миноритарните акционери). Заседанията на общото събрание се свикваха извън седалището на АД (в други градове на страната или дори в чужбина).
С изменението на чл.222, ал.1 ТЗ изрично се посочи, че заседанията на общото събрание на акционерите се провеждат в седалището на дружеството. Само в устава на АД може да бъде определено друго място. То не може да се определя по решение на съветите или по решение на общото събрание. Мястото за провеждане на заседанията на общото събрание трябва да е конкретно означено в устава и да се намира на територията на РБългария.
Е/ Следващите промени се отнасят до изменение в съдържанието на правото на т.нар. миноритарни акционери да искат свикване на общо събрание и до признатото им ново право при определяне дневния ред на заседанията (вж. чл.223, ал.1 и 2 и чл.223а ТЗ). С тези промени се подобри нормативната уредба на т.нар. права на малцинството. Тази уредба е императивна, поради което правата на малцинството не могат да бъдат отменени или ограничени по съдържание чрез устава или по решения на общото събрание или съветите на АД.
Право да искат свикване на общо събрание имат акционери, които притежават акции, представляващи поне 5 на сто от капитала на дружеството. Предишният текст на чл.223, ал.1 ТЗ изискваше акционерите да притежават поне 1/10 от капитала.
Искането трябва да се отправи до съвета на директорите, а при двустепенна система за управление - до един от двата съвета (управителен или надзорен). Законът не изисква искането да съдържа предложение за дневен ред и да бъде мотивирано. Общото събрание трябва да бъде свикано в 1-месечен срок от искането и да бъде проведено в 3-месечен срок от заявяване на искането (вж. чл.223, ал.2 ТЗ).
Най-същественото ново изискване на закона при нормиране на разглежданото право е акциите да се притежават от акционерите (акционера) повече от 3 месеца. Пред съвета на АД притежаването на акциите на приносител се доказва чрез представянето им, поради което на практика не може да се установи минималният 3-месечен срок за притежаването им от приносителите. За поименните акции този срок следва да се установи по книгата на поименните акционери (не по датата на джирата). Изискването за притежаване на акциите повече от 3 месеца се отнася за всеки един от акционерите, поискали свикване на общо събрание. Пред съда този срок се установява по друг начин – чрез представяне на нотариално заверена декларация от акционерите, независимо от вида на акциите. Уставът може да предвиди, че подобна декларация следва да се представи и пред съответния съвет на АД от титулярите на акции на приносител.
Ж/ Промяна претърпя и чл.224 ТЗ, в който се урежда правото на сведения на акционерите. Текстът се преструктурира на три алинеи, като по същество нова е втората алинея. Съгласно чл.224, ал.2 ТЗ, когато дневният ред включва избор на членове на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет, писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, трябва да включват и данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени за членове. Изрично е предвидено, че това правило се прилага и когато въпросът е включен в дневния ред по разгледания вече ред на чл.223а ТЗ.
Чл.224, ал.2 ТЗ не изключва възможността да се правят нови предложения (да се издигат кандидатури) и на самото заседание на общото събрание на акционерите.
Чл.224, ал.2 ТЗ няма приложение при избор на членове на управителен съвет от надзорен съвет на АД.
З/ Промените засягат и някои правила при определяне на необходимите кворум и мнозинство за приемане на решения от общото събрание на акционерите.
За първи път в чл.227, ал.2 ТЗ се предвиди изискване за минимален кворум. До промяната само в устава на АД можеше да се предвижда изискване за кворум от капитала. Изискването на чл.227, ал.2 ТЗ е императивно и се прилага дори ако не е предвидено в устава. Уставно може да се предвиди само по-голям кворум.
Съгласно чл.227, ал.2 ТЗ четири решения на общото събрание на акционерите могат да се приемат, ако на заседанието е представена поне половината от капитала. Следователно кворумът се изчислява на основата на всички акции, включително и тези без право на глас (привилегировани и неизплатени). Както се разгледа, акционерите с безгласни акции също могат да въздействат върху приемането на едно решение от общото събрание чрез направените от тях изказвания и предложения. При изчисляване на кворума не трябва да се вземат предвид собствените акции, тъй като АД е длъжно да преустанови упражняването на правата по тях до прехвърлянето им (вж. чл.187а, ал.З ТЗ). Решенията, за които е предвиден законовият минимален кворум, са най-съществени (важни) за АД: за изменение и допълнение на устава; за увеличаване и намаляване на капитала; за преобразуване; за прекратяване с ликвидация. Уставът може да предвиди изискване за минимален кворум и при приемане на други или всички решения на общото събрание на акционерите.
Промени се и продължителността и характера на срока при т.нар. спадащ кворум. Съгласно чл.227, ал.З ТЗ при липса на кворум може да се насрочи ново заседание не по-рано от 14 дни и то е законно независимо от представения на него капитал. Датата на новото заседание може да се посочи и в поканата за първото заседание.
Преди промяната срокът бе 1-месечен и краен, тъй като новото заседание на общото събрание трябваше да бъде насрочено до изтичането му. В практиката имаше случаи, при които новото заседание се насрочваше за следващия ден. Понастоящем срокът е 14-дневен и е начален, тъй като ново заседание може да се насрочи след изтичането му.
Промените се отнасят до квалифицираното мнозинство, което се изисква при приемане на определени решения от общото събрание на акционерите. Това са решенията, за които законът предвиди минимален кворум. Първата промяна е по отношение решението за преобразуване на АД, което съгласно чл.262а ТЗ следва да се вземе с мнозинство 3/4 от представените акции с право на глас. Останалите три решения (за промяна на устава или капитала и за прекратяване с ликвидация) трябва да се приемат с мнозинство 2/3 от представения капитал, ако в устава не е предвидено друго, по-голямо, мнозинство. Именно в това уточнение се състои втората промяна. Преди нея чл.230, ал.2 ТЗ посочваше, че за тези случаи уставът може да предвиди друго мнозинство. На основание този текст в теорията и практиката имаше известно колебание по въпроса дали в устава може да се посочва само по-голямо мнозинство от 2/3, или е допустимо и уставно намаляване под този размер. Преобладаващото разбиране, че втората възможност е изключена, вече е подкрепено с императивно правило. Следва да се приеме, че и за решението за преобразуване предвиденото в чл.262а ТЗ мнозинство също е минимално.
И/ В чл.232 ТЗ се включи нова четвърта алинея, чрез която се уреди възможността за участие на нотариус в заседание на общото събрание на акционерите, който да състави констативен протокол по чл.488а ГПК.
Искане за участие на нотариус на заседанието на общото събрание може да направи всеки акционер или член на съвет на АД.
Й/ Изменението на ал.З и новата ал.4 на чл.231. ТЗ предизвикаха и продължават да предизвикват спорове (особено в практиката).
Тези промени са аналогични на промените в чл.140, ал.З и 4 ТЗ по отношение решенията на общото събрание на ООД. По тази причина чл.140, ал.З и 4 и чл.231, ал.З и 4 ТЗ ще бъдат разгледани заедно. Основната разлика между двата члена е, че по понятни съображения чл.231, ал.4 ТЗ не визира приемането и изключването на съдружник.
Първата съществена промяна в разглежданата материя бе направена през 2000 г. (ДВ, бр.84). Чл.140, ал.З ТЗ призна конститутивно действие на редица решения на общото събрание на ООД: относно изменение и допълнение на дружествения договор; увеличаване и намаляване на капитала; приемане и изключване на съдружник; преобразуване и прекратяване на дружеството; избор и освобождаване на управител. Конститутивно действие се призна и на назначаването на ликвидатор. Подобна промяна претърпя и чл.231, ал.З ТЗ за решения на общото събрание на акционерите и назначаване на ликвидатори (без приемане и изключване на съдружник и при замяна на „договор" с „устав" и на „управител" с „членове на съветите").
След изменението и допълнението на ТЗ през 2003 г. (ДВ, бр.58) по ал.З на чл.140, съответно ал.З на чл.231 ТЗ, остават само решенията на общите събрания относно изменение и допълнение на дружествения договор (устава) и прекратяване на даденото дружество, които влизат в сила (к.м. - Г.С.) след вписването им в търговския регистър. Съгласно чл.140, ал.4, съответно чл.231, ал.4 ТЗ, увеличаване и намаляване на капитала, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на управител (членове на съветите), както и назначаване на ликвидатор (ликвидатори), имат действие (к.м. - Г.С.) от вписването им в търговския регистър. В чл. 140, ал.4 ТЗ е посочено и приемането и изключването на съдружник.
В коментарната литература са аргументирани две становища (тълкувания) на чл. 140, ал.З и 4 и чл.231, ал.З и 4 ТЗ, които не се различават съществено и в една или друга степен са възприети в практиката. Според първото становище вписването на решенията по чл.140, ал.З и чл.231, ал.З ТЗ (за промени в дружествения договор или устав и за прекратяване с ликвидация на съответното дружество) има конститутивно действие. До този момент решенията на общите събрания на ООД и АД не пораждат действие нито вътре в дружеството, нито по отношение на трети лица. В хипотезите по чл.140, ал.4 и чл.231, ал.4 ТЗ решението на съответното общо събрание влиза в сила и е задължително „вътре" в дружеството, но още няма действие за третите лица. Предпоставка за вписването му е извършването на определени действия от различни лица, за които възникват задължения по силата на решението. Конститутивният ефект на вписването в регистъра не се отнася до всички последици на решението, а до окончателния резултат.
Според второто становище в чл.140, ал.З и чл.231, ал.З ТЗ остават тези решения на съответното общо събрание, към които е достатъчно да се прибави вписването, за да се породи правното им действие. Затова и законът запазва досегашната си редакция - те влизат в сила с вписването си. В чл.140, ал.4 и чл.231, ал.4 ТЗ са включени тези решения на съответното общо събрание, към които трябва да се прибавят и други елементи от фактическия състав, за да може вписването да предизвика правните му последици. Затова законът говори не за действие на решението, а на съответния фактически състав. Решенията по чл.140, ал.4 и чл.231, ал.4 ТЗ само поставят началото на този състав. Именно това обуславя различната формулировка на ал.4 в сравнение с ал.З на двата текста.
По мое мнение при разграничаване на хипотезите по ал.З и 4 на чл.140 и чл.231 ТЗ законодателят се ръководи от две принципни положения: самостоятелното действие на решението на съответното общо събрание или включването му като елемент от фактически състав; възможността правните последици да настъпят не само по решение на общото събрание на ООД или АД, но и на основание други факти. Именно тази втора възможност не е взета предвид от цитираните автори. При законовото разграничаване и текстово обособяване на хипотезите по двата текста са допуснати неточности, които също не са отбелязани в коментарите. Нека да разгледаме хипотезите последователно.
1.3.Членовете на съвета на директорите, управителният съвет и надзорният съвет се избират за срок от 5 години.
Устава на АД може да се предвиди по-кратък срок. Членовете на първия съвет на директорите и на управителния избират за срок до 3 години. Член на съвет може да бъди физическо или юридическо лице (напр. АД или ООД участва в управлението на АД като член на негов съвет), участието на юридическо лице в съвет на АД трябва да е предвидено в устава.
АД се управлява и представлява от съвета на директорите (при едностепенната система) или от управителния съвет (при двустепенната система). Те могат да овластят един или няколко свои членове да представляват АД. Овластяването на изпълнителни членове (директори) заема средно място между задължително (законно) и доброволно представителство. На изпълнителните членове може да се възложи и оперативното управление на АД. Ограниченията на представителната власт на съвета на директорите, на управителния съвет и на овластените от тях лица нямат действие по отношение на трети лица, като е без значение тяхната добросъвестност или недобросъвестност. Овластяването и неговото оттегляне има действие спрямо трети добросъвестни лица след вписването и обнародването.
Членовете на съветите трябва да дадат гаранция за своето управление в размер, определен от общото събрание на акционерите, но не по-малко от 3-месечното им брутно възнаграждение (вж- чл. 240, ал. 1 ТЗ).
Членовете на съветите носят организационна и имуществена отговорност пред АД. Организационната отговорност се изразява в освобождаването им от състава на дадения съвет и е обективна (без вина). Имуществената отговорност е за причинените на АД вреди и е субективна (виновна).
Промяната в специалната нормативна уредба на съвета на директорите.
Съгласно чл.244, ал.4 ТЗ съветът на директорите възлага управлението на дружеството на един или няколко изпълнителни членове, избрани измежду неговите членове, и определя възнаграждението им. Изпълнителните членове са по-малко от останалите членове на съвета.
А/Текстът е допълнен с изрично признатото правомощие на съвета на директорите да определя възнаграждението на изпълнителните членове (директори). Но от чл.244, ал.4 ТЗ отпадна изрично признатото правомощие на съвета на директорите да сменя изпълнителните членове по всяко време. Този нормативен пропуск не означава, че и понастоящем съветът на директорите няма възможност да оттегля възлагането на управлението на изпълнителните членове, както и да ги заменя с други лица.
Б/ В чл.244, ал.7 ТЗ са уредени договорите за възлагане на управлението с изпълнителните членове на съвета на директорите, както и договорите с членове на съвета, които не са изпълнителни директори. Удачно в коментарната литература този втори вид договори се наричат договори за участие в управлението. Така се означават и договорите с членовете на надзорния съвет.
Съгласно чл.244, ал.7 ТЗ отношенията между дружеството и изпълнителен член на съвета се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на съвета на директорите. Отношенията с останалите членове на съвета могат да се уредят с договор, който се сключва от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общого събрание на акционерите или от едноличния собственик.
Правната същност на договора за възлагане на управлението бе разгледана в отношенията между ООД и неговия управител. Изложеното за този договор се отнася както за договора за възлагане на управлението, сключен между АД и изпълнителните членове, така и за договора за участие в управлението, сключен между АД и неизпълнителните членове на съвета на директорите.
Промени в правната уредба относно управителния съвет
А/ Първото изменение в правното положение на управителния съвет е за неговия минимален брой членове. Преди изменението чл.241, ал.4 ТЗ постановяваше, че броят на членовете на управителния съвет се определят в устава, но не може да надвишава девет души. Непосочването на минимален състав водеше до извода, че е възможно управителният съвет да се състои от две лица.
След изменението чл.241, ал.4 ТЗ постановява, че броят на членовете на управителния съвет е от 3 до 9 души и се определя в устава. По този начин минималният брой членове на всички съвети стана 3 лица. Промяната на чл.242, ал.4 ТЗ е в пряка връзка с новото прекратително основание на чл.252, т.6 ТЗ, според който АД се прекратява със съдебно решение по иск на прокурора, ако в продължение на 6 месеца броят на членовете на съвет е по-малък от предвидения в закона минимум.
Б/ Съгласно новата ал.6 на чл.241 ТЗ отношенията между дружеството и член на управителния съвет се уреждат с договор за възлагане на управлението.Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на надзорния съвет или чрез упълномощен от него член.
Законът не урежда възможността за сключване на втори договор за възлагане на управлението от АД (чрез управителния съвет) и отделни негови изпълнителни членове. Явно се изхожда от принципното положение, че управителният съвет е постоянно действащ орган, който осъществява оперативното (текущото, ежедневното) управление на АД (подобно на изпълнителните членове на съвет на директорите). Този извод се потвърждава и от непредвиждането в закона на минимален срок за провеждане на заседания от управителния съвет и от липсата на изискване за избиране на негов председател и заместник-председател. Управителният съвет като орган, а не неговите членове, има аналогичното на изпълнителните директори задължение да уведомява незабавно председателя на надзорния съвет за всички настъпили обстоятелства, които са от съществено значение за дружеството (срв. чл.243, ал.2 и чл.244, ал.5 ТЗ).
1.4. Надзорният съвет няма право да участва пряко в управлението на АД и да го представлява във външните му отношения с други субекти. Той представлява АД само в отношенията му с управителния съвет. По тази причина едно лице не може да бъде едновременно член на управителния съвет и на надзорния съвет. Членовете на надзорния съвет се избират от учредителното събрание или от общото събрание на акционерите.
Управлението на надзорния съвет е косвено (непряко, индиректно). То се изразява в избирането и освобождаването на членовете на управителния съвет, както и в задължението на управителния съвет да докладва за своята дейност пред надзорния съвет най-малко 1 път на 3 месеца и да го уведомява незабавно за всички настъпили обстоятелства, които са от съществено значение за АД. Надзорният съвет има право по всяко време да поиска от управителния съвет да предостави сведения или доклад по всеки въпрос, който засяга АД.
Промени в правната уредба относно надзорния съвет
В чл.242 ТЗ са включени две нови алинеи.
А/ Надзорният съвет се събира на редовни заседания най-малко веднъж на три месеца - съгласно чл.242, ал.4 ТЗ. С това изменение се създаде синхрон между чл.242, ал.4 и чл.243, ал. 1 ТЗ, според който управителният съвет докладва за дейността си най-малко веднъж на 3 месеца пред надзорния съвет. По идея чл.242, ал.4 ТЗ съответства на чл.244, ал.З ТЗ, който предвижда същата минимална периодичност и за редовните заседания на съвета на директорите.
Б/ В чл.242, ал.6 ТЗ са уредени договорите за участие в управлението. Съгласно този текст отношенията между дружеството и член на надзорния съвет се уреждат с договор. Договорът се сключва от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на акционерите, или от едноличния собственик.
Може да се постави въпросът как е по-удачно да се наричат тези договори - за участие в управлението или за контрол. Надзорният съвет има преди всичко контролни функции по отношение дейността на управителния съвет. Съгласно чл.241, ал. 1 ТЗ АД се управлява и представлява от управителен съвет, който извършва своята дейност под контрола на надзорен съвет. Договорите по чл.242, ал.6 ТЗ също могат да се нарекат договори за участие в управлението. Но двустепенната система за управление и обусловената от нея компетентност на надзорния съвет налага по-различно съдържание на тези договори в сравнение с договори за участие в управлението, сключени между АД и членовете на съвета на директорите, които не са изпълнителни директори.
В/ С допълнение на чл.243, ал.4 ТЗ се уреди изрично едно ново правомощие на надзорния съвет - на достъп до цялата необходима информация и документи. Това правомощие е признато с цел упражняване правомощието на надзорния съвет да прави необходимите проучвания в изпълнение на задълженията си.
2. Общи правила за двете системи за управление
2.1. Първата промяна се състои в допълнение на ал.4 на чл.233 ТЗ, според който членовете на съвета на директорите и на надзорния съвет могат да бъдат освободени от длъжност и преди изтичане на мандата, за който са избрани. Преди промяната чл.233, ал.4 ТЗ се отнасяше общо до членовете на съветите, като не се отчиташе, че за предсрочното освобождаване на членове на управителен съвет от надзорен съвет има специален текст - чл.241, ал.2 ТЗ.
Предсрочното освобождаване на членове на съветите се основава на приоритетно мандатния характер на отношението им с АД. По своята същност тава отношение бе разгледано при освобождаването на управител от общото събрание на ООД (вж. §1, З.2.). Освобождаването има действие от отписване (заличаване) на членове на съветите от търговския регистър и прави договорите за възлагане на управлението и за участие в управлението без предмет. До отписването лицата запазват качеството си на членове на съответния съвет.
По аналогичен на чл.141, ал.5 ТЗ начин в новата ал.5 на чл.233 ТЗ се уреди и право на напускане на членовете на съветите. Разликата между двата текста е само в продължителността на срока, безрезултатното изтичане на който поражда правото на член на съответния съвет сам да иска заличаването си от търговския регистър. АД трябва да впише в регистъра освобождаването на члена в срок до 6 месеца от получаване на писменото му уведомление за напускане състава на съответния съвет, докато при ООД срокът за вписване освобождаването на управителя е 1 месец. И чл.233, ал.5 ТЗ не определя конкретния адресат на уведомлението за напускане, а визира общо дружеството. Член на управителен съвет може да напусне състава му, като отправи писмено уведомление до надзорния съвет. Правилно би било това да стане чрез управителния съвет.
2.2. Съществени промени са внесени в чл.236 ТЗ чрез въвеждане на особени правила за сключване на определени сделки. Тези сделки са: прехвърляне или предоставяне ползването на цялото търговско предприятие; разпореждане с активи, чиято обща стойност през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет; поемане на задължения или предоставяне на обезпечения към едно лице или към свързани лица, чийто размер през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет (вж. чл.236, ал.2 ТЗ).
За прилагане на чл.236, ал.2, т.1 ТЗ е без значение видът на прехвърлителната сделка (продажба, замяна, дарение, апортиране в търговско дружество и др.), както и видът на сделката (договора), чрез която се предоставя ползването на цялото търговско предприятие (наем, лизинг, аренда, заем за послужване). Без значение е и цената на сделката, както и срокът на предоставеното ползване.
В чл.236, ал.2, т.1 ТЗ изрично се изисква прехвърлителната или непрехвърлителната сделка да има за предмет цялото търговско предприятие. Това е посочено и в чл.15, ал.2 ТЗ. Възможно е обаче по съгласие на страните някои елементи на предприятието да се извадят от неговия състав и да не се прехвърлят (отстъпят) на правоприемника (ползвателя).
Разпореждането с активи по чл.236, ал.2, т.2 ТЗ обхваща отчуждаването (прехвърлянето на право на собственост) чрез различни сделки (продажба, замяна, дарение, апортиране, даване вместо изпълнение). Разпореждането включва и учредяването на ограничени вещни права (на строеж или на ползване), както и вещните обезпечения (ипотека или залог). Сделките, с които се отстъпва ползването върху актив (сделки само с облигационно действие), съставляват разпореждане, ако са сключени за срок над 3 години.
За прилагане на чл.236, ал.2, т.2 ТЗ е без значение видът на активите (дълготрайни или краткотрайни), както и цената на сделката. Взема се предвид общата балансова стойност на активите по всички разпоредителни сделки, а не стойността на активите по всяка отделна сделка. Не се изисква разпореждането да излиза извън нормалната (обичайната) дейност на АД. Няма значение и фактът кой е насрещна страна по сделката (правоприемника).
Последното ограничение е по чл.236, ал.2, т.З ТЗ. То се отнася за поемане на задължения или предоставяне на обезпечения, чийто размер през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на АД съгласно последния заверен годишен счетоводен отчет, т.е. критерият е същият както за разпореждането с активи. Но по чл.236, ал.2, т.З ТЗ е от значение кой е насрещна страна по сделките, тъй като размерът на поетите задължения и на предоставените обезпечения се преценява за отделен кредитор или кръг от кредитори, които са свързани лица. Свързаните лица се определят от §1 от Допълнителните разпоредби на ТЗ.
За прилагане на чл.236, ал.2, т.З ТЗ е без значение, че някои от поетите през годината задължения може да са погасени (чрез изпълнение, даване вместо изпълнение, новация, компенсация). Не се изисква поемането на задължение да излиза извън нормалната (обикновената) дейност на АД.
Под обезпечения по смисъла на чл.236, ал.2, т.З ТЗ следва да се разбират личните обезпечения (поръчителство или гаранция), тъй като реалните (вещните) обезпечения се обхващат от чл.236, ал.2, т.2 ТЗ.
Решенията на общото събрание на акционерите по чл.236, ал.2, ; т.2 и 3 ТЗ също могат да имат конкретно или бланкетно определено съдържание.
Уставът на АД може да предвиди разгледаните три категории сделки да се извършват не по решение на общото събрание на акционерите, а по решение на съвета на директорите, съответно на управителния съвет. Това уставно делегиране на компетентност е обусловено от необходимостта за по-оперативно управление. Недопустима е обаче уставна клауза, според която сделките по чл.236, ал.2 ТЗ могат да се сключват от представителя на АД и без решение на съответния съвет. Решението на съвета на директорите трябва да се приема с единодушие. При двустепенната система за управление сделките по чл.236, ал.2 ТЗ могат да се сключат на основание две решения - на надзорния съвет, в което да се съдържа разрешение, и на управителния съвет, което пряко да овластява представителния орган на АД да извърши сделките.
Решенията на управителния и надзорния съвет следва да се приемат с изискуемите от закона или устава кворум и мнозинсгво. Ако управителният съвет е приел решение без разрешение, надзорният съвет би могъл да го одобри. Но нарушаването на хронологичната последователност на двете решения може да доведе до реализиране на организационната и имуществената отговорност на членовете на управителния съвет.
3. Прекратяване на АД
3.1. АД може да се прекрати с ликвидация на няколко основания:
- по решение на общото събрание на акционерите. Прекратително решение следва да се приеме, когато капиталът спадне под законно изискуемия минимум в продължение на година;
- при настъпване на обстоятелства, предвидени в устава на АД (напр. изтичане на срока, за който дружеството е основано);
- по съдебно решение, когато АД се обяви в несъстоятелност, или за недействително и по иск на прокурора, когато дружеството преследва забранени от закона цели или за недействиетлно поради спадане на капитала под изискуемия минимум
3.2. По решение на общото събрание на акционерите може да се прекрати и без ликвидация, като се преобразува чрез превръщане в друг вид дружество или се раздели, или влее в друго дружество.