17.КООПЕРАЦИИ – същност и образуване 

1. Определение

1.1.  Кооперациите се създават в стопанската практика в противовес на едрия капитал (предимно акционерен). Те възникват като сдружения на дребни производители и потребители за постигане на определени стопански и социални цели, които не могат да бъдат осъществени индивидуално.

Нормативната уредба на кооперациите се съдържа основно в ЗК. Този закон не се прилага за ЖСК, за които е специален закон. ЗК има само субсидиарно приложение спрямо взаимозастрахователните кооперации, тъй като за тях действат особени правни норми в Закона за застраховането (ЗЗ).

1.2.  Според чл.1, ал.1 ЗК кооперацията е доброволно сдружение на физически лица с променлив капитал и променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност. Кооперацията е юридическо лице и търговец (без ЖСК).

Доброволността намира израз в свободата при встъпване и напускане на членове в кооперацията. По тази причина са недействителни уставни клаузи, които предвиждат минимален срок на членство.

Кооперацията задължително е първично юридическо лице, тъй като е сдружение само на физически лица. В нея (с изключение на ЖСК) не могат да участват юридически лица.

Кооперацията е с променлив капитал, от което следва, че не е необходим задължителен минимален размер при регистрирането, както и вписване на капитала в кооперативния регистър. Променливостта на капитала се обуславя от възможността в устава на кооперацията да се предвиди минимален и (или) максимален размер на дяловите вноски на членовете. Налице е и разлика между началния дялов капитал на кооперацията, който е сумарна величина от дяловите вноски на членовете, и дяловия капитал на кооперацията, която е сумарна величина от имуществените дялове на членовете.

Кооперацията е корпоративно юридическо лице. От тук следва, че всички основни въпроси относно нейното съществуване и функциониране се решават от самата кооперация чрез нейните органи за управление.

Кооперацията е юридическо лице с изключителна отговорност. Тя отговаря за задълженията си със своето имущество. По правило членовете на кооперацията отговарят за задълженията й до размера на имуществените си дялове (вж. чл. 32, ал 2 ЗК). Всъщност това не е отговорност, а само понасяне на стопанския риск от дейността на кооперацията.

В устава на кооперацията може да се предвиди, че членовете отговарят за задълженията й до определена сума над размера на дяловата им вноска. Допустимо е да се образува и кооперация, чиито членове отговарят неограничено за нейните задължения, въпреки че тази възможност не е уредена изрично в ЗК. Следователно с оглед отговорността на членовете са възможни три вида кооперации.

Друго деление на кооперациите е според предмета на тяхната дейност (напр. взаимозастрахователни, земеделски, потребителни, производителни и др.), според особените качества, които трябва да притежават членовете (напр. на инвалиди), или според прилагането на двата критерия (напр. на фармацевти, на лекари и др.).

2. Образуване

2.1. Кооперацията се образува по нормативната система. Фактическият състав на тази система включва учредително събрание и търговска регистрация.

Изключение правят взаимозастрахователните кооперации, които се образуват по нормативно - разрешителната система. Тя включва три елемента - учредително събрание, разрешение (лицензия) от Националния съвет по застраховане (НСЗ) и търговска  регистрация.

2.2. Учредителното събрание е правно-технически способ (средство) за обективиране волеизявленията на учредителите, насочени към създаване на кооперацията. Задължителното провеждане на учредително събрание доближава кооперацията до АД.

Първата задача на учредителното събрание е да избере лицата, които ще го ръководят - най-малко председател и секретар.

Втората задача на учредителното събрание е да констатира, че на заседанието присъстват най-малко 7 деепоспособни учредители, а за взаимозастрахователна кооперация – 500 учредители. По това кооперацията се различава от търговските дружества, които могат да се образуват от 2 лица, а ООД и АД- и от 1 лице.

Учредителите трябва да са дееспособни физически т.е. да са навършили пълнолетие и да не са поставени под запрещение. Непълнолетни лица, които са навършили години, както и поставени под ограничено запрещение, могат да встъпят като членове само във вече регистрирана кооперация.

Следващата задача на учредителното събрание е да вземе решение за образуване на кооперацията. Това решение трябва да се вземе с единодушие при явно или тайно гласуване.

Друго предназначение на учредителното събрание е на него да се приеме устав на кооперацията. Това също трябва да стане с единодушие при явно или тайно гласуване. Необходимо е уставът да се подпише от учредителите.

Уставът на кооперацията има задължително и незадължително (факултативно) съдържание. Част от задължително съдържание подлежи на вписване в  регистъра.

Уставът на кооперацията трябва да определя нейното наименование, седалище, адрес на управление и предмет на дейност. Той трябва да предвижда условията за приемане на членовете, техните права и задължения, основанията и ночшншти за прекратяване на членството. Уставът следва да урежда органите на кооперацията и техните правомощия (реда за приемане на решения), както и редица имуществени отношения (размер на вноските, ред за разпределение на печалбата и загубите и за разпореждане с кооперативното, имущество, вид фондове и дивиденти и начин за определянето им).

На учредителното събрание трябва да се изберат и организациите за управление на кооперацията - управителен съвет и контролен съвет. Те се избират при тайно гласуване. В практиката се приема, че е достатъчно обикновено мнозинство. Управителният съвет трябва да избере свой председател.

В периода между учредителното събрание и съдебната регистрация кооперативното сдружение не е юридическо лице, но може да извършва правни действия чрез учредителите или упълномощени от тях лица. След регистрацията правата и задълженията от тези действия се считат за права и задължения на кооперацията, т.е. те се придобиват (поемат) под отлагателно условие - съдебната регистрация. Ако кооперацията не бъде вписана, учредителите отговарят солидарно за поетите задължения.

2.3. Следващият елемент от фактическия състав на образуването на кооперация е търговската регистрация. Легитимиран да подаде молба за вписване в кооперативния регистър е управителният съвет. Вписването в регистъра има конститутивно действие - от този момент кооперацията става юридическо лице и търговец.

Кооперацията може да бъде привиден (мним) търговец само за определен период от време. Кооперация, която не започне дейност в 1-годишен срок от регистрирането й, може да се прекрати или заличи от съда по искане на прокурора. Условие за заличаването (без да има ликвидация) е кооперацията да няма никакво имущество.

2.4. Промени в правния режим на кооперациите

Последните по-съществени промени в нормативния режим на кооперациите са внесени със Закона за изменение и допълнение на ЗК, обнародван в ДВ, бр. 13 от 2003 г. Незначителни промени в ЗК са внесени и през 2000 г. (ДВ, бр.92) и 2001 г. (ДВ, бр.98).

Измененията и допълненията в нормативния режим на кооперациите се отнасят преди всичко до тяхното управление и имущество. Отчасти промените засягат дефинирането на кооперацията и нейното учредяване, както и членството, кооперативната система и финансовия контрол.

А/ Определението на кооперацията е допълнено с възможността тя да осъществява социална и културна дейност за задоволяване интересите на своите членове. С това допълнение нашето кооперативно законодателство се връща към легалното уреждане на една отдавна наложена в практиката възможност, която се нормираше от предишни кооперативни закони.

В допълнението точно е посочено, че социалната и културната дейност се осъществява от кооперацията като юридическо лице, докато в първото предложение на чл.1 ЗК е визирано, че търговската дейност се осъществява от членовете на кооперацията. Всъщност и тази дейност се извършва не от членовете, а от кооперацията като стопански (пазарен) субект, юридическо лице и търговец.

За кооперацията приоритетно значение има търговската (стопанската) дейност. Нестопанската дейност (социална и културна) има второстепенно (допълнително, спомагателно) значение.

Б/ Включен е нов чл.1 а ЗК, озаглавен „Подпомагане и насърчаване от държавата". Съгласно този текст държавата може да подпомага и насьрчава кооперациите в тяхната дейност при условия и по ред, определени в съответните специални закони. Този текст е проявление на един класически кооперативен принцип и показва различен законодателен подход по отношение на кооперациите в сравнение с търговските дружества.

В/ Чл.2, ал.1 ЗК е допълнен с изискването за приемане на още едно решение на учредителното събрание - за избиране на председател на кооперацията. Преди допълнението на учредителното събрание трябваше да се избират само членовете на управителния и контролния съвет на кооперацията. Преди изменението и допълнението в ЗК през 2003 г. кооперацията нямаше председател като орган за управление, а такъв орган беше председателят на управителния съвет. След промяната председателят на кооперацията задължително е председател на управителния съвет. Във второто си качество председателят на кооперацията само свиква и ръководи заседанията на управителния съвет. Той е управителен, изпълнителен и представителен орган на кооперацията именно в качеството си на неин председател, а не в качеството си на председател на управителния съвет. И второто качество на председателя е производно, зависимо и второстепенно (спомагателно) в сравнение с първото му качество. То се проява само във вътрешните отношения на кооперацията и то в ограничена сфера - свикване и ръководене заседанията на управителния съвет. Тази промяна е един от най-съществените нови моменти в управлението и представителството на кооперацията.

Г/ Внесени са две промени в нормативното уреждане на съдържанието на устава на кооперация. Съгласно чл.2, ал.З,т.З ЗК уставът трябва да урежда органите за управление и техните права и задължения. Преди изменението уставът следваше да нормира правомощията на органите за управление. Но правомощието на орган за управление на юридическо лице винаги е възможност, която трябва да се реализира. В този смисъл правомощията на органите за управление са едновременно техни права и задължения.

Значително по-съществена е втората промяна, която засяга преди всичко земеделските кооперации. Съгласно новата т.5а на чл.2, ал.ЗЗК уставът урежда реда за предоставяне на земеделска земя за обработване. Следва да се има предвид, че това предоставяне е само една от възможностите на членовете на кооперация. Уставът трябва да съдържа клаузи относно земеделската земя само когато тя се предоставя от членовете за съвместно обработване с кооперацията. В този случай уставът следва да определя реда за предоставяне на земеделската земя, а не реда за нейното съвместно обработване, което е предмет на писмен договор, сключен между кооперацията и членовете.

 

КООПЕРАЦИИ – Членство

1. Членство

1.1. Членството е правно отношение между кооперацията и отделните членове. Съдържанието на членството са правата и задълженията на членовете.

Членството в кооперация може да възникне само по първичен (оригинерен) способ. То е непрехвърлимо, ненаследимо и неделимо. По тази своя особеност кооперацията се различава от търговските дружества на капитала и се доближава до търговските дружества на личността.

Оригинерното възникване на членството може да стане по два начина - участие в учредяването на кооперацията и встъпване във вече регистрирана кооперация.

Фактическият състав на встъпването в регистрирана кооперация има договорен характер. Той включва подаване писмена молба от лицето, което желае да стане член на кооперацията, и приемане на решения от управителния съвет и общото събрание. Членове на кооперация не могат да се приемат само по решение на управителния съвет или само по решение на общото събрание.

По специфичен начин възниква членството във взаимозастрахователна кооперация - едновременно с възникване на застрахователното правоотношение.

Приетите членове се вписват в книгата на кооператорите, която съдържа имената и адресите на членовете, датите на възникване и прекратяване на членството, размера на вноските и датата на тяхното внасяне. Вписването в книгата на коператорите има декларативен и доказателствен характер за членството.

2. Права и задължения на членовете на кооперацията

2.1. Членството в кооперация се състои от взаимните права и задължения на членовете и кооперацията.

Правата и задълженията на членовете са уредени в съответствие с принципа на равенството. Това означава, че е недопустимо определени членове да имат привилигировани права.От принципа на равенство в правата и задълженията има и изключения ( напр. членовете могат да участват по различен начин в разпределението на печалбата).

Правата на членовете на кооперация се разграничават на законови и уставни, имуществени и неимуществени (управителни и контролни), отменими и неотменими, права, от които носителите им могат да се откажат и права,  при които е недопустимо.

Задълженията на членовете също се разграничават на законови и уставни, имуществени и неимуществени, отменими и неотменими, опростими и неопростими.

Правата на членовете могат да бъдат отменяни или ограничавани само ако това е предвидено в закона или устава. Някои законови права не могат да бъдат уставно  отменяни или ограничавани. Увеличаването на задълженията по брой или разширяване на тяхното съдържание също е допустимо само на основание закона или устава, а не по решение на органите за управление на кооперацията.

Правата на членовете на кооперацията са:

-   право на участие в дейността на кооперацията, което е неотменимо (не може да се отмени или ограничи от устава);

-   право за ползване от дейността на кооперацията, което е неотменимо право, но членовете могат да се откажат от неговото упражняване;

-   право на участие в управлението на кооперацията, което се проявява във възможността за участие в заседанията на общото събрание, за изказвания, предложения и др.;

-   право на глас в общото събрание на кооперацията, като всеки член има право на един глас. В кооперацията не може да има членове без право на глас, както и членове с няколко гласа. В това отношение кооперацията стои сравнително най-близко до СД. Правото на глас може да се ограничи с оглед неговото упражняване. Член на кооперацията не следва да гласува, когато общото събрание разглежда въпроси, решаването на които засяга негови интереси;

-   право на информация, което се състои от три възможности - да се искат обяснения от органите за управление, да се искат сведения по определени въпроси, да се преглеждат счетоводните книги на кооперацията;

-   право на дивидент, което е най-важното имуществено право на членовете на кооперацията. Дивидентът може да бъде дялов (за дялово участие), трудов (за трудово участие), консумативен (за потребителско участие), производствен (за стопанско участие). Правото на дивидент е отменимо право, тъй като неговото упражняване зависи от съответно решение на общото събрание на кооперацията;

- право за получаване на имуществен дял при прекратяване на членството;

-   право на социално и здравно осигуряване.

Задълженията на членовете на кооперацията са:

-    задължение за спазване на устава на кооперацията;

-    задължение за изпълнение на решенията на органите за управление на кооперацията;

-    задължение за внасяне на определените в устава дялови и встъпителни вноски, което произтича от задължението за спазване на устава. Непълнолетните и поставените под ограничено запрещение лица правят вноските със съгласието на родител или попечител;

-    задължение за оказване на взаимопомощ и сътрудничество;

-    задължение за лично (пряко) участие в дейността на
коперацията, което следва от предходното задължение;

-    задължение за лично (пряко) участие в управлението на
кооперацията,  което  също  произтича  от  задължението за
оказване на взаимопомощ и сътрудничество.

3.3 Членството в кооперация може да се прекрати на няколко основания:

-  напускане на кооперацията;

-    изключване от кооперацията;

-    смърт на член на кооперацията;

-    заличаване на кооперацията след нейното прекратяване и ликвидация.

При взаимозастрахователната кооперация членството се прекратява едновременно с прекратяването на застрахователното правоотношение. При тази кооперация членственото правоотношение и застрахователното правоотношение са неразривно свързани и не могат да съществуват самостоятелно. Членственото правоотношение е функция от застрахователното правоотношение. Преди изключването на член на кооперация той може да бъде отстранен от управителния съвет. Отстраняването е временна мярка, тъй като има действие до свикване на общото събрание. Отстраненото лице остава член на кооперацията, като се отнемат или ограничават някои негови права (напр. да участва в дейността и управлението на кооперацията).

 

Contact

Икономика.Кариера. Бизнес.

© 2016 All rights reserved.

Make a free websiteWebnode