18.КООПЕРАЦИИ . Органи за управление

Управителният съвет е задължителен орган за управление на кооперацията. Той има предимно изпълнителски функции - трябва да привежда в изпълнение решенията на общото събрание на кооперацията. Компетентността на управителния съвет е законова (изключителна) и уставна. Новото кооперативно законодателство разшири законовата компетентност на управителния съвет, която обаче не е систематизирана, а е разпръсната в редица разпоредби на ЗК. Управителният съвет е оправомощен да подава молба за регистриране на кооперацията, да взема решения за приемане на нови членове. Управителният съвет може да прави бележка и предупреждение за изключване на членове на кооперацията, както и да ги отстранява до свикване на общо събрание. До управителния съвет следва да се отправят и волеизявленията за напускане на членове, ако в устава не е предвидено друго. Управителният съвет има правото и е длъжен да представи за одобрение от общото събрание отчет за годишната дейност, баланса и разпределението на общия ход на кооперацията. Той е компетентен да свиква общото събрание.

Той е компетентен да образува кооперативно предприятие или да участва в създаването на междукооперативно предприятие на освание решение на общото събрание на кооперацията. Управителният съвет дава предварително съгласие за извършване сделки на разпореждане от представителния орган на коорацията (без тези за недвижими имоти). Следователно управителният съвет изпълнява не само оперативни функции, но и по-общи управленски функции, чрез които направлява дейността на кооперацията, като в известна степен замества общото събрание за времето, през което то не заседава.  

Изключителната компетентност  на управителния съвет може уставно да бъде разширена или ограничена, но само до определени граници.

По правило броят на членовете на управителния съвет трябва да се определя от общото събрание, но масовата практика е този брой да се фиксира в кооперативните устави. Минималният брой членове на управителния съвет е 3 лица, въпреки че това не е посочено изрично в ЗК. Мандатът на управителния съвет е 3 години. Следва да приеме, че е недопустимо в устава или в решението за избор да се определя друг срок - по-кратък или по-дълъг.

Първият управителен съвет се избира на учредително събрание. Изборът на нови членове на първия управителен съвет, както и изборът на следващи управителни съвети е в компетентност на общото събрание. Членове на управителния съвет могат да бъдат само членове на кооперацията. В кооперациите на инвалиди най –малко половината от членовете на управителния съвет трябва да са инвалиди. Не могат да бъдат членове на управителния съвет лица, които не са навършили 18 години или са поставени под запрещение, лишени са от правото да заемат ръководна, отчетническа или материалноотговорна длъжност или се намират с член на управителния или на контролния съвет в брак, родство по права линия или са братя или сестри. При напускане или смърт на членове на управителния съвет неговият състав се попълва с нови членове, които упражняват остатъка от мандата на управителния съвет.

Управителният съвет се свиква на заседание от неговия председател най-малко веднъж в месеца. Председателят може да свика управителния съвет по своя инициатива или по искане на 1/3 от членовете му, както и по искане на изпълнителния директор. Ако председателят на управителния съвет не го свика, съветът се свиква от контролния съвет.     

Членовете на управителния съвет носят два вида отговорност към кооперацията - организационна и имуществена. Организационната отговорност се свежда до предсрочно освобождаване на член от състава на управителния съвет. Тази отговорност се реализира по решение (преценка) на общото събрание, без да е необходимо да е налице неизпълнение на задължение от освободения член или той да има вина. Имуществената отговорност на членовете на управителния съвет предпоставя виновно причинени вреди от управленско решение на управителния съвет. Тази отговорност е договорна и солидарна.

Промяна по отношение правното положение на управителния съвет се състои в отмяната на чл.20, ал. 1, предл.последно ЗК, според който членовете на съвета трябваше да избират помежду си неговия председател. Както вече се разгледа, председателят на кооперацията по право е и председател на управителния съвет.

А/ В чл.20, ал.2 ЗК са включени три нови ограничения (пречки) за избиране на лица в управителен съвет на кооперация.

Първото ограничение е за лица, които са били освободени от състава на управителния съвет поради системно неизпълнение на функциите си. Освобождаването от състава на съвета на друго основание е без значение.             

Съгласно чл.20, ал.2, т.5 ЗК не могат да бъдат избирани за членове на управителен съвет на кооперация лица, които са в производство за обявяване в несъстоятелност или са невъзстановени в правата си обявени в несъстоятелност длъжници ЕТ или съдружници в СД. Такава забрана за участие има и за лица, които са осъждани за умишлени престъпления от общ характер и не са реабилитирани (вж. чл.20, ал.2, т.6 ЗК).

Съгласно чл.20, ал.4 ЗК при напускане или смърт на членове на управителния съвет състава на съвета се попълва е избраните от общото събрание подгласници. Подгласници могат да се избират само ако това е предвидено в устава.

В новата ал.5 на чл.20 ЗК е взаимствана идея от нормативния режим на управлението на АД (чл.240, ал.1 ТЗ). Целта е да се повиши ангажираността и отговорността на членовете на управителен съвет на кооперация при упражняване на техните функции чрез даване на гаранция за управлението им в размер, определен с решение на общото събрание, но не по-малък от едномесечното им брутно възнаграждение, получено от кооперацията.

Съществена промяна в управлението на кооперацията съставлява отмяната на ал.2 на чл.21 ЗК. Съгласно този текст управителният съвет можеше да назначава изпълнителен директор на кооперацията. Този дуализъм в управлението и представителството на кооперацията създаваше значителни практически трудности, които de lege lata са преодолени. Ако се приеме, че и понастоящем управителният съвет има възможност да избира изпълнителен директор, това би следвало да става по чл.21, ал.З ЗК. Но в този случай изпълнителният директор само ще подпомага управителния съвет в неговата дейност. Той може да има само оперативни функции в определени вътрешни отношения на кооперацията и по общо правило е подчинен и на председателя на кооперацията.

 Контролният съвет също е задължителен орган за управление на кооперацията. За контролния съвет важат редица от разгледаните вече характеристики на управителния съвет (напр. по отношение формирането на неговия състав, мандат, отговорност на членовете и др.). По тази причина в настоящата точка се разглежда само спецификата на контролния съвет.  

Контролният съвет на кооперацията осъществява една относително обособена и специфична управленска функция - контролната, без това да засяга върховенството на общото събрание като надзорен орган.  

Контролният съвет осъществява някои оперативни управленски функции (напр. по свикването на общото събрание или управителния съвет на кооперацията. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗК контролният съвет проверява дейността на кооперацията. Под дейност следва да се разбира не само стопанската и друга дейност на кооперацията, а и нейното управление.

Контролът (проверката) трябва да се извършва в две основни насоки, въпреки че те не са посочени нормативно - спазване на нормативните актове и устава на кооперацията и опазване на кооперативното имущество. На тази основа законовата компетентност на контролния съвет се проявява в няколко правомощия: участие на членовете на контролния съвет в заседанията на управителния съвет с право на съвещателен глас; даване на заключение пред общото събрание по отчета на управителния съвет, баланс и разпределението на общия доход; свикване на общото събрание и на управителния съвет; предявяване на иск за отмяна противоуставни или незаконосъобразни решения или действия на органите за управление на кооперацията пред районния съд по седалището й. По този ред контролният съвет може да иска отмяна и на решения на общото събрание. Това е едно изключение от принципа за върховенство на общото събрание и подчинеността спрямо него на всички останали кооперативни органи. Законовата компетентност на контролния съвет може уставно да бъде разширена, но не и ограничена (стеснена). Ако уставът не предоставя допълнителни правомощия на контролния съвет, той няма право да дава задължителни разпореждания на другите кооперативни органи (управителеен съвет, председател на управителния съвет и изпълнителен директор), както и да спира или отменя техни решения или дейтвия. Контролният съвет има само законовото право за отмяна на решения или действия на другите кооперативини органи по реда на вътрешноокооперативния контрол (пред общото събрание) и външния контрол (пред съда)

Председател на кооперацията

Председателят на кооперацията е задължителен орган за управление на кооперацията. Той трябва да се избере от общото събрание(съответно от учредителното събрание ).

Председателят на кооперацията е постоянно действащ оперативен и представителен орган на кооперацията. Той организира изпълнението на решенията на общото събрание и на управителния съвет, ръководи текущата дейност и представлява кооперацията. Председателят свиква заседанията на управителния съвети ги ръководи. Той би следвало да отговаря за редовното водене на книгата на кооператорите, ако уставът не предвижда друго.

Председателят на управителен съвет на взаимозастрахователна кооперация трябва да отговаря на редица допълнителни условия (напр. да има висше образование и професионален опит в застраховането).

Промени в правния режим на кооперацията относно председателя на кооперацията.                                                                                                                 

А/ Законът за изменение и допълнение на ЗК от 2003 г. (ДВ, бр. 13) възстанови един традиционен (класически) едноличен орган за управление - председател на кооперация, чието правно положение по правило се уреждаше и от предишните кооперативни закони. Председателят на кооперацията замени председателя на управителния съвет и изпълнителния директор, като има правомощията, които тези два еднолични органа за управление упражняваха преди промяната. Част от тези правомощия бяха разгледани. Но същевременно в празното положение на председателя на кооперация са внесени нови елементи, които липсваха в правното положение на председателя на управителен съвет (изпълнителния директор).

На първо място следва да се отбележи, че изборът и освобождаването на председател на кооперация са самостоятелни и се различават от избора и освобождаването на членове на управителен съвет (напр. не се изисква председателят да бъде избиран с тайно гласуване). Председателят на кооперация се избира от общото събрание (на учредително събрание) измежду членовете на кооперацията, а не измежду членовете на управителния съвет. По тази причина мандатът на председателя може да не съвпада с този на управителния съвет (напр. при предсрочно освобождаване на председателя по новия чл.26а ЗК). Възможно е той да председателства различни по състав управителни съвети на кооперацията. Неслучайно чл.20, ал.1 ЗК посочва, че членовете на управителен съвет се избират за срок до 3 години, а председателят - за срок 3 години (вж. чл.26, ал.1 ЗК). С оглед неговия избор и освобождаване председателят на кооперация не е член на управителния съвет, въпреки че е председател на съвета и има право да участва в работата му с равен глас.

За председателя съответно се прилагат забраните (ограниченията) по чл.20, ал.2 ЗК за участие в управителен съвет на кооперация. Така например не може да се избере за председател на кооперация лице, което е било освободено като член на нейния управителен съвет поради системно неизпълнение на функциите си, но може да бъде избрано за член на управителен съвет лице, което е било освободено като председател на кооперацията по чл.26а ЗК. Основанията за предсрочно освобождаване на председателя на кооперация от общото събрание са специални и не се прилагат  по отношение членовете на управителния съвет. При предсрочно освобождаване или напускане на председателя не се намалява състава на управителния съвет. От изложеното следва, че председателят на кооперация не трябва да се има предвид, когато на основание чл.15, I ал.4, т.2 ЗК общото събрание определя броя на членовете на управителния съвет, освен ако в решението (устава) изрично е посочено, че определеният брой включва и председателя. От друга страна, председателят на кооперацията следва да се има предвид при изчисляване на кворума и мнозинството за заседанията на управителния съвет, тъй като по закон е негов председател и член с право на глас.

КООПЕРАЦИИ.  Капитал и имущество

1.1. Както се отбеляза, основната промяна в тази материя е отпадането на определящата преди този момент категория „имуществен дял" чрез отмяната на ал.З и 4 на чл.29, ал.2 ЗК. С това отпадна разграничението между дялов капитал и начален дялов капитал на кооперация.

За първи път в ЗК е предвидено изискване за оценяване на непаричните (апортните) дялови вноски в кооперация (по подобие на апорта в капиталовите търговски дружества). Но за разлика от апортирането в ООД, АД и КДА, при които оценяването се прави от 3 вещи лица, назначени от съда, при апортирането в кооперация оценяването е от 3 вещи лица, определени от управителния съвет на кооперацията. В ЗК не е възпроизведено изискването по чл.72, ал.З ТЗ, според който оценката в устава не може да бъде по-висока от експертната оценка. Това изискване следва да се прилага и при апортиране в кооперация, тъй като в противен случай допълнението на чл.31, ал. 1 ЗК става безпредметно.

Подобрена е нормативната уредба на допълнителните и целевите парични вноски на членовете на кооперация. В чл.31, ал.З ЗК изрично е предвидено, че те не се отразяват на дяловите вноски, а това означава - и на дяловия капитал на кооперацията. В решението на общото събрание трябва да се определят целта и редът за внасяне, както и срокът за връщането им. Вече се отбеляза, че решението на общото събрание за внасяне на допълнителни или целеви парични вноски следва да се вземе с квалифицирано мнозинство 2/3 от присъстващите на заседанието членове на кооперацията.

1.2. ЗК не възпроизведе забраната за внасяне на право на собственост и други вещни права върху земеделска земя в имуществото на кооперация, както и за учредяването им в нейна полза. Тази забрана бе може би най-дискутираното правило на ЗК преди неговото изменение й допълнение през 2003 г. Понастоящем няма пречка за апортиране на земеделска земя като дялова вноска на членовете в капитала на кооперация, която не е задължително да бъде земеделска кооперация. Земеделската земя трябва да бъде оценена по общия ред на чл.31, ал. 1, предл. последно ЗК.

Наред с тази възможност, която не е специално уредена от закона, чл.31, ал.4 ЗК изрично предвиди три други възможности за ползване на земеделска земя от членове на кооперация. Те могат да отдават земеделска земя под аренда или наем както на кооперация, така и на други юридически или физически лица. Преди промяната това бе единствената възможност за ползване от кооперация на земеделска земя на нейни членове.

Втората възможност е за самостоятелно обработване на земеделска земя от членовете и ползване на производствени услуги от кооперацията или от други юридически или физически лица.

Третата възможност на членовете е да предоставят земеделска земя за съвместно обработване на кооперацията с писмен договор, който не подлежи на нотариална заверка и вписване (вж. чл.31, ал.4, т.З ЗК). Според този текст и кооперацията може да предоставя земя за обработване на трети лица по общия ред. Както се отбеляза, редът за предоставяне на земеделска земя за обработване трябва да се уреди в устава. Поне като възможност в устава следва да се предвиди и предоставянето на земя за обработване от кооперацията на трети лица.

1.3. Законът за изменение и допълнение на ЗК от 2003 г. внесе една промяна по отношение разпределянето на печалбата и загубите на кооперация, която се състои в допълнение на чл.ЗЗ, ал.З ЗК. Съгласно този текст размерът на печалбата се намалява с размера на отчисленията за фондовете на кооперацията. Остатъкът от печалбата се разпределя по решение на общото събрание за дивиденти на членовете и за други цели, свързани с дейността на кооперацията. Именно разпределянето на остатъка от печалбата и за други цели не бе предвидено в чл.ЗЗ, ал.З ЗК, от което се правеше изводът, че този остатък задължително трябва да се разпределя под формата на дивиденти.

Друга промяна в разглежданата материя се отнася за фондовете на кооперация. С допълнение на чл.34, ал. 1 ЗК е предвидено образуване на втори задължителен кооперативен фонд - фонд „Инвестиции". Неговият размер не може да бъде по-малък от 10 на сто от размера на дяловия капитал. Конкретният размер и начините за формирането на фонда се определят от общото събрание (вж. чл.34, ал.4 ЗК).

Действащият чл.31, ал.4, т.1 ЗК под ползване разбира придобиване на гражданските плодове от членовете, а чл.31, ал.4 ЗК(6тм.) имаше предвид, ползването на земеделска земя в натура от кооперацията (обработването й). В нормативната уредба на взаимоспомагателната каса се направи едно изменение. Съгласно чл.36, ал.2 ЗК устройството и дейността на взаимоспомагателните каси трябва да се уредят с правилник, приет от общото събрание на съответната кооперация, а не с общ правилник, приет от Министерския съвет.

2.  Кооперативна система

2.1. Нормативната уредба на кооперативните и междукооперативните предприятия претърпя една промяна, но тя е съществена. Преди промяната кооперативното предприятие можеше да бъде само ЕООД. След промяната то може да бъде ЕООД или ЕАД. По този начин на кооперацията се предостави възможност, която имат всички юридически лица, за образуване на еднолични търговски дружества. В резултат на това е налице симетрия между нормативния режим и правното положение на кооперативните предприятия (ЕООД и ЕАД) и междукооперативните предприятия (ООД и АД).

2.2. По-значителни са промените в правното положение на кооперативните съюзи.

Чл.54, ал. 1 ЗК е допълнен с изричното указание, че кооперациите могат да се обединяват не само в териториални и отраслови, но и в национални съюзи.

Минималният брой учредители на кооперативен съюз е завишен от 3 на 7 кооперации.

В новата ал.2 на чл.55 ЗК е предвидено, че кооперациите и кооперативните съюзи са длъжни да изпълняват решенията на органите на кооперативните съюзи, в които членуват. Може да се каже, че този текст слага край на въведения със ЗК от 1991 г. модел на отношенията между кооперациите и кооперативния съюз, в който те членуват, като отношения между равнопоставени юридически лица. Промените през 2003 г. преутвърждават новия характер на тези отношения, които са организационно-властнически. В тези отношения кооперативният съюз е управляващо юридическо лице, а членуващите в него кооперации са подчинени (зависими) юридически лица.

Това принципно положение намира израз и продължение чрез промените й чл.53 ЗК. Съгласно този текст финансовият контрол на кооперациите, кооперативните и междукооперативните предприятия и кооперативните съюзи се извършва от специализираните финансово-контролни органи към националните кооперативни съюзи. При осъществяване на контролната дейност се прилага глава четвърта „Имуществена отговорност и мерки за отстраняване на нарушенията" от ЗДВФК.

Само като положително може да се окачестви изменението на чл.55, ал.1 ЗК, в който наред с общото събрание, управителния съвет и контролния съвет е посочен и председателят на кооперативния съюз като негов задължителен орган за управление. След отстраняване на предишния пропуск по чл.56, ал. 1 ЗК органната управленска структура на кооперативния съюз съвпада с тази на кооперация и категорично е решен въпросът за представителството на съюза.

Преди промяната чл.56, ал.1 ЗК предвиждаше, че членовете на управителния съвет се избират от общото събрание за срок 3 години. Понастоящем е предвиден избор не само на членове на управителен съвет, но и на контролен съвет и председател на съюза за срок 4 години.

Вече се отбелязаха промените в състава на общото събрание на кооперативния съюз. То се състои от пълномощници, избрани от общите събрания на неговите членове (кооперации или първични съюзи) при условия и по ред, определени в устава на съюза.

В новата ал.4 на чл.56 ЗК е уредена възможността за делегиране правомощия от общото събрание на управителния съвет на кооперативен съюз. Само може да се съжалява, че подобна възможност не е предвидена и за управлението на кооперация.

Прехвърлянето на правомощия (компетентност) е уредено чрез метода на изключването. Общото събрание на кооперативен съюз може да делегира на управителния съвет всички свои правомощия с изключение на изрично посочените в чл.56, ал.4 ЗК - за изменение и допълнение на устава, за определяне броя и за избор на членове на другите съюзни органи, за преустройство и за прекратяване с ликвидация на съюза. Делегирането може да е предвидено в устава или да се извърши по оперативно решение на общото събрание на съюза.

В отклонение от общите правила за свикване на общо събрание на кооперация и кооперативен съюз, чл.56, ал.5 ЗК предвижда, че общо събрание на национален съюз се свиква веднъж на 4 години.

3. Преустройство и прекратяване с ликвидация

3.1. В нормативния режим на преустройството на кооперация е внесена една промяна, която не е прецизно формулирана. Тя се състои в допълнение на чл.38 ЗК, според който членовете на кооперациите, които са се слели или влели, стават членове на новата кооперация, а членовете на кооперацията, която се е разделила или отделила - членове на една от новообразуваните кооперации.

В чл.38 ЗК е включено отделянето на кооперация, но без да се държи сметка, че при тази форма на преобразуване кооперацията, откоято става отделянето, се запазва като стопански и правен субект, а не се прекратява. От буквата на чл.38 ЗК следва, че и при отделяне всички членове преминават към новообразуваната кооперация или кооперации, което е недопустимо, тъй като в кооперацията, от която става отделянето, трябва да останат поне 7 членове. Следователно при отделяне членовете се разпределят не между новообразуваните кооперации (така е при разделяне), а между новообразуваната кооперация (кооперации) и кооперацията, от чието имущество и персонален състав е отделянето.

3.2. Съществена промяна е внесена в чл.45 ЗК. Преди промяната на връщане подлежаха дяловете на членовете след изпълнение на останалите задължения. В съответствие е промененият чл. 14 ЗК, който урежда изплащането при действаща кооперация, измененият чл.45 ЗК постановява, че ликвидаторите изплащат на кооператорите дяловите, допълнителните и целевите вноски, както и предоставените на кооперацията под формата на заем средства (включително лихвите), които се връщат на кооператорите след изпълнение на останалите задължения. В сравнение с чл.14, ал.1 ЗК не са посочени дивидентите, но и те подлежат на изплащане, ако се дължат от кооперацията преди прекратяването й. Дължимите на членовете суми трябва да се намалят пропорционално със сумата на изпълнените задължения на кооперацията към кредиторите. Следователно членовете на ликвидираща се кооперация винаги получават своя ликвидационен дял след удовлетворяване на кредиторите, въпреки че могат да имат вземания към кооперацията също като кредитори, а не в качеството на нейни членове (напр. вземане като заемодатели по чл.31, ал.6 ЗК). Но в ликвидационния дял на членовете влизат само вземанията за дялови, допълнителни и целеви вноски, за предоставени в заем суми и дължими по тях лихви (евентуално за дължими преди прекратяването дивиденти), а не и за други вземания на членовете към кооперацията. За тях те са кредитори на общо основание.

Промените в чл. 14 и чл.45 ЗК водят до извода, че членовете имат интерес да прекратят членството си преди прекратяване на кооперацията с ликвидация. В този случай те отговарят за задълженията на кооперацията само до размера на дяловите си вноски или до определената в устава сума над този размер.

В чл.47, ал.З ЗК е предвидено ново задължение на ликвидаторите - за предаване в 7-дневен срок на архива на заличена кооперация в кооперативния съюз, в който тя е членувала, с изключение на архива, който подлежи на предаване в държавния архив.

Последната промяна в материята на прекратяването с ликвидация е при възстановяване дейността на кооперация в процес на ликвидация по чл.49 ЗК. В този случай освен избор на членове на управителен и контролен съвет и одитор, следва да се избере и председател на възстановяващата дейността си кооперация.