19.Търговски сделки
1.1. Обща характеристика на търговските сделки.
Търговските сделки са основен елемент и основна проявна форма на търговската /стопанска/ дейност. Те са категория, която изразява същността и показва спецификата на търговското право. Основни търговски сделки са търговската /спекулативната/ покупка по чл.1, ал.1 ТЗ и търговската продажба по чл.318 ТЗ. Преобладаващата част от останалите търговски сделки пряко или косвено са свързани с търговска покупка и търговска продажба и ги обслужват / напр.комисионните, превозни, застрахователни и др./.
Голяма част от търговските сделки се основават на сделките в Гражданското право – напр. спекулативна покупка по чл.1, ал.1, т.1 ТЗ, продажбата на стоки собствено производство по чл.1, ал.2, т.2 ТЗ, покупката на недвижими имоти с цел продажба се основават на договор за продажба по чл.183 и сл. от ЗЗД. Съществена близост е налице между комисионния и спедиционния договор и договора за поръчка, между договора за банков влог и договора за влог, между договора за банков кредит и договора за заем, за потребление и др. Друга част от търговските сделки имат самостоятелен характер /напр. застрахователни договори и някои банкови сделки/.
Разгледани в съпоставителен план, търговските сделки проявяват специфика в сравнение с гражданските сделки в няколко насоки:
- те имат възмезден характер, за разлика от гражданските сделки, които в преобладаващата си част са безвъзмездни. При търговските сделки насрещна престация се дължи и дори когато не е уговорена;
- по-голяма част от търговските сделки имат абстрактен характер /напр. търговска асигнация, менителница, запис на заповед, чек и др./ Сделките в гражданското право по правило са каузални;
- при търговските сделки е налице по-малка строгост при спазване на определена форма, която се дължи на изискването за бързина и опростеност в търговския оборот;
- търговските сделки са динамична категория. Появяват се нови договорни видове, изменят се съществуващите поради динамиката в съвременните икономически отношения. Сделките в гражданското право са по-консервативни, ненаименувани договори почти липсват, за разлика от търговското право, където са значителна част;
- при търговските сделки в по-голяма степен се отчитат и защитават интересите на кредитора /напр. кредиторът има право на лихва дори да не е уговорена, принципно отговорността на длъжниците е солидарна и др./;
- някои търговски сделки могат да се сключат само от определени субекти /напр. застрахователен договор; банкови сделки и др./.
1.2. Нормативна уредба на търговската сделка
Тя бива специална, обща и субсидиарна.
Специалната нормативна уредба се съдържа в специалните закони и има приоритет пред общата нормативна уредба, съдържаща се в част трета на ТЗ /напр. ЗСБТ урежда борсови продажби/. ТЗ регламентира общите положения за търговската сделка и повечето видове сделки. Нормативната уредба на отделните видове търговски сделки е специална /напр. ЗСБТ урежда борсови продажби/.
За неуредените от специалното и общото търговско законодателство въпроси приложение има гражданското законодателство /ЗЗД/ . При непълноти и в гражданското законодателство приложение спрямо търговските сделки имат търговските обичаи /чл.288 ТЗ/, което е една от особеностите на търговското право. При различия в търговските обичаи се прилагат обичаите по место изпълнението на задълженията на дадената търговска сделка /фактически обичаи, обичаи в практиката и др./.
1.3.Видове търговски сделки.
А. Основно делене на сделките е на абсолютни и относителни
Известни са три системи за определяне на търговските сделки – обективна, субективна и смесена. При обективната /френска/ система търговските сделки се определят от закона. Без значение е търговското качество на субектите, които ги сключват. При субективна /германска/ система за търговски се считат сделките, сключени от търговец, т.е. търговското качество на субекта обуславя търговския характер на сделката.
Нашият ТЗ възприема смесена система, като дава приоритет на обективната система, възприета в чл.286, ал.2 ТЗ, според този текст посочените в чл.1, ал.1 ТЗ сделки са винаги търговски, независимо от качеството на лицата, които ги извършват. По тази причина сделките по чл.1, ал.1 ТЗ могат да се определят като абсолютни /обективни/ търговски сделки. Те придават търговско качество на физическите и юридическите лица, ако те ги сключват от свое име, за своя сметка и по занятие. Не губят търговския си характер когато едната или двете страни по тях не са търговци и те не се сключват по занятие. Изброяването на чл.1,ал.1 ТЗ е изчерпателно – кръгът на обективните търговски сделки не може да се разширява чрез тълкуване.
Субективната система е възприета от чл.286, ал.1 ТЗ. Според този текст търговска е сделка, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Сделките по чл.286, ал.1 ТЗ могат да се определят като относителни /субективни/ търговски сделки. При тях е необходима конкретна преценка за наличието на два факта: търговско качество на субекта и връзка на сделката с упражняваното от него търговско занятие. Достатъчно е тези две условия да са налице за първата страна по сделката към момента на сключване на сделката. По правило търговското занятие се проявява в сключване на абсолютни търговски сделки, което придава търговски характер и на други сделки, които по своята същност са граждански, и не са посочени в чл.1,ал.1 ТЗ. За квалификацията на дадени сделки като относителни търговски сделки не е необходимо те да се сключват по занятие.
В редица случаи могат да възникнат съмнения за връзката на дадена сделка със занятието на търговеца. Например предметът на една сделка може да има двойствено предназначение – да служи за лично или семейно ползване от търговеца и да се използва с търговска цел.
В подобни случаи трябва да се прилага презумпцията на чл.286,ал.3 ТЗ, според която при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. От известен факт /търговско качество на субекта/ се прави заключение за друг неизвестен факт – връзката на сделката с неговото търговско занятие. Сделките по чл.286, ал.3 ТЗ се наричат презумптивни /предполагаеми/ търговски сделки. Такива могат да бъдат само относителните търговски сделки.
Б. Друго деление на търговските сделки на двустранни и едностранни.
Това деление няма нищо общо с гражданско правната класификация на сделките на двустранни и едностранни. Класификацията се основава на чл.287 ТЗ, според който разпоредбите на търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от закона.
Абсолютните търговски сделки са винаги двустранни, т.е. те са търговски и за двете страни независимо от търговското качество и начина за сключване на сделките – по занятие или епизиодично. Двустранни или едностранни могат да бъдат само относителните търговски сделки. Достатъчно е относителната сделка да е търговска само за едната страна. Другата страна може да не е търговец или да е търговец, но сделката да не е свързана с неговото занятие.
Особен вид търговски сделки са банковите сделки. От своя страна те могат да се разграничат на абсолютни, основни и неосновни. Абсолютни са договорът за влог и кредит. Основни банкови сделки са тези, които могат да се сключват само от банка, а неосновните банкови сделки могат да се сключват от различни търговци /не само от банка/.
1.4.Сключване на търговски сделки.
За сключване на търговските сделки се прилагат общите правила на гражданското право. Сключването може да е изрично, мълчаливо, предполагаемо и чрез мълчание.
А.Публична покана
Регламентирана е в чл.290 ТЗ. Тя може да се отправя до неограничен кръг от лица /публика/, чрез изпращане каталози, ценоразписи и други материали, чрез средствата за масово осведомяване. В нея трябва да е посочена поне цената на стоките, в противен случаи е налице реклама. Рекламата също се прави с цел бъдещо сключване на търговски сделки, но само като възбужда интереса на купувачите.
Ако въз основа на публичната покана се направи предложение за сключване на сделка от лица от публиката и то не се приеме без основателна причина, отговорността на автора на поканата е договорна /дължи се обезщетение за вредите, причинени от не сключената сделка/
Б.Публично предложение /оферта/.
Регламентирано е в чл.290 ТЗ. То също се отнася до неограничен кръг лица /публика/, но трябва да съдържа общото предлагано количество стоки /услуги/ и срок за приемането му. Тези две условия трябва да са налице едновременно. По това публичната оферта се различава от публичната покана. Другата разлика е с оглед правните последици. Предложителят е обвързан от публичната покана до изчерпване на обявеното количество в определен срок. Следователно, ако лице от публиката приеме публичната оферта, оферентът може да се освободи от отговорност само ако докаже, че обявеното количество е било налице при съобщаване на публичната покана, но други търговци са го изкупили преди определения срок за приемане.
Предложителят носи по тежка отговорност от предвидената в чл.291 ТЗ, ако в публичната оферта предложи неограничено количество за определен срок. В този случай той не може да се освободи на основание на изчерпване на количествата.
Друга особеност при сключване на търговските сделки е разширената възможност за сключването им чрез мълчание. В гражданското право мълчанието е приравнено на волеизявление само в изрично посочени от закона случаи. В търговското право чл.292, ал.1 ТЗ предвижда правилото, че предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага. Налице е необорима презумпция, която се прилага, ако са налице следните условия:
- адресата на офертата да е търговец;
- наличие на трайни търговски отношения;
- предложението за сключване на търговска сделка да съвпада по вид, съдържание и предмет със сключените преди това сделки;
- търговецът – адресат да не е възразил веднага срещу нея. Отхвърлянето на предложението трябва да е веднага след получаването му, а не след узнаването му.
Друга особеност при сключване на търговските сделки е възможността за сключване при общи условия. Те са правно-техническо средство, наложено от динамиката на търговския оборот, което има за цел уеднаквяване съдържанието на търговските сделки. Обикновено общи условия се предлагат от търговските дружества, които имат монополно положение на определен пазар и влизат в отношения с многобройни купувачи /потребители/.
Друго правно-техническо средство за рационализиране на търговския оборот са типовите договори. Те съвпадат по своята правна същност с общите условия. Но между типовите договори и общите условия има разлика. Типовите договори отразяват договорната практика и като проект на конкретни сделки служат за основа на преговорите между страните.
1.5.Съдържание на търговските сделки.
Съдържанието на търговските сделки се определя по същия начин както това на сделките в гражданското право. Съдържанието им се състои от уговорки /клаузи/, които при едностранните сделки се наричат реквизити.
Страните по една търговска сделка могат да предвидят, че отделни уговорки от нейното съдържание следва да се определят от третото лице. Определените от третото лице уговорки стават задължителни за страните само ако то ги е определило в съответствие целта на договора, останалото му съдържание и търговския обичай /чл.299, ал.1 ТЗ/.
При сключване на един търговски договор страните може да не са в състояние да определят напълно неговото съдържание. В подобни случаи те могат да уговорят, че при настъпване на определени обстоятелства /напр.срок, промени в митническия режим и др./ ще се споразумеят по невключените в сделките въпроси.
Възможно е съдържанието на търговските сделки да е пълно /завършено/, но те да не могат да породят правни последици, тъй като за това е необходимо да настъпи определено от закона или от страните условие. Такова условие е тяхното разрешение или одобрение от държавен орган. Разрешението е административен акт, който предхожда сключването на сделката, а одобрението е такъв акт, който следва сключването й.
Правните последици на сключената сделка могат да не настъпят и по волята на страните, ако те са се споразумели за определено отлагателно условие. Такова е например потвърждаването на сделката от трето лице. До потвърждаването й сделката е във висящо състояние.
Ако в срок до три месеца след сключване на сделката другата страна не бъде уведомена за резултата, тя може да се откаже от сделката и да претендира обезщетение.