20.БАНКОВИ СДЕЛКИ . ДОГОВОР ЗА БАНКОВ ВЛОГ И БАНКОВ КРЕДИТ

 1.1. Обща характеристика на банковите сделки

Банковите сделки са от категорията на абсолютните /обективни / търговски сделки  / чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ/. Особедностите на тези сделки се дължат на две обстоятелства : страни по тези сделки са банки и по правило основното задължение е за парична престация.

Нормативната уредба за банковите сделки се съдържа основно в ТЗ и ЗБ. Подзаконовата уредба    също е разнообразна / Наредба  № 3 за плащанията и др./ Приложение намират и някои правила на Международната търговска камара в Париж.

Банковите сделки могат да се разделят на две големи групи : изключителни и неизключителни. Изключителните банкови сделки могат да се сключат само от банка, а неизключителните – от други субекти.

Друго деление на банковите сделки е на активни , пасивни и посреднически / неутрални , комисионни /.

Активни са банковите сделки , при които банката предоставя парични суми  на други субекти  и   става техен кредитор / напр. договор за банков кредит/.

Пасивни са банковите сделки, при които банката  набира парични суми от други субекти / акумулира  чужди средства /  и става длъжник  на тези субекти / напр.договор за банков влог /.

При посредническите сделки банката опосредява  движението на средства между други субекти, без да влага  собствени парични суми / напр.акредитив /.

Характерно за банковите сделки е, че по правило те се сключват при общи условия, изготвени и предложени на клиентите от банката .

2.  ДОГОВОР  ЗА БАНКОВ ВЛОГ

Договорът за банков влог е най-старата и разпространена пасивна банкова сделка. Той има две основни разновидности – договор за обикновен влог и договор за паричен влог.

2.1. Договорът за обикновен /правилен/ влог

Уреден  е в чл.420 ТЗ. Предмет на този договор е пазенето на движими вещи, които са индивидуално определени. По този договор влогодател може да бъде всяко лице /търговец или нетърговец/, а влагоприемател задължително е банката.

Договорът за обикновен влог е неформален, реален, двустранен и възмезден. По последните две характеристики този договор се различава от договора за обикновен /граждански/ влог по ЗЗД, който по правило е едностранен и безвъзмезден.

Задълженията  на влогоприемателя са да пази вложените вещи и да ги върне след изтичане на уговорения срок или при поискване от влогодателя. Вложените вещи остават собственост на влогодателя и затова влогоприемателят няма право да ги ползва и да се разпорежда с тях, като дължи връщане на същите, а не на други вещи. Влогодателят има право по всяко време да иска връщане на вложеното, следователно договорът за обикновен влог се сключва в интерес на влогодателя.

Влогодателят е длъжен да заплати на влогоприемателя възнаграждение за пазенето на вложените вещи и да му възстанови направените разноски при предсрочно прекратяване на договора за обикновен влог.

2.2. Договорът за паричен /неправилен/ влог

Той има за предмет влагането  само на парични суми.Той се сключва при издадени от банката и публично оповестени общи условия, което се явява особеност различаваща го от договора за обикновен банков влог. Този договор има най-широко разпространение в банковата практика.

Най-съществената разлика между двата вида договори за банков влог е, че договорът за паричен влог има транслативно действие. Банката става собственик на вложените средства и като такъв може да ги ползва и да се разпорежда с тях. Банката няма задължения за пазене на вложеното, а само за неговото връщане на влогодателя. Вложената сума трябва да се върне в същата валута и размер. По тази причина възнаграждението се дължи не от влогодателя, а от влогоприемателя. То е в размер на уговорената лихва. Уговарянето на лихвата става чрез писменото приемане на влогодателя  на общите условия на банката, в които са посочени лихвените проценти и тяхната промяна.

Договорът за паричен банков вклог също е реален и  възмезден, но е формален и едностранен. Договорът е формален, тъй като е необходимо издаването на документ от банката /напр. книжка, сертификат, вносна бележка/, в който да се посочат всички  внесените суми  и плащания по влога. Според чл.422, ал.2 ТЗ при различия  между данните по партидата на банката и издадения на влогодателя   банков документ се предполага до доказване на противното, че данните по документа са верни. Тази оборима презупция е в интерес на влогодателя.

При изгубване, унищожаване или открадване на издадения влогов документ влогодателят е длъжен незабавно писмено да уведоми банката /чл.422, ал.3 ТЗ/.

Договорът за паричен банков влог е едностранен, тъй като влогодателят е само кредитор, а банката е само длъжник. Тя  дължи връщане на внесената сума и плащане на лихва върху нея. При предсрочно изтегляне на суми от срочен паричен влог се дължи лихва както при безсрочен  влог, ако не е уговорено друго. Лихвите върху внесените суми по договор за срочен паричен влог са по-високи от тези по договор за безсрочен влог.

2.3. Договор за влог за управление.

При него банката може да се задължи да управлява вложените ценни книги, като упражнява правата по тях /чл.424 ТЗ/. Този договор е разновидност на договора за обикновен банков влог. Той може да се сключи в две разновидности: само за управление на ценни книги, без възможност да се упражняват правата по тях; за управление с упражняване на правата по вложените ценни книги. Независимо от тези две възможности договорът не може да предвижда извършване на разпоредителни действия от банката по повод вложените ценни книги.

2.4. Банков влог под условие или в полза на трето лице.

Уреден е в чл.425  ТЗ и при него ако условието не се сбъдне или третото лице почине, вложените пари, ценни книги или други движими вещи се връщат на влогодателя.

Договорът за влог под условие е дефиниран като сделка, сключена под отлагателно условие. Отлагателното условие може да бъде модалитет, който засяга настъпване само на определени правни последици /напр. начисляване на лихва, теглене на суми и др./. Тези последици настъпват само при сбъдване на условието. Ако условието не се сбъдне, договорът за влог се прекратява и банката трябва да върне вложеното на влогодателя, т.е. настъпват последиците на сбъднатото прекратително условие.

Договорът за влог в полза на трето лице предоставя възможност на посочен в договора субект да се разпорежда с вложеното. Достатъчно е третото лице /бенефицерът/ да е съобщило на влогодателя или на банката, че иска да се ползва от уговорката.

3. ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ.

3.1. Характеристики на договора за банков кредит

Той  е типичната /класическата/ активна банкова сделка. Има за предмет отпускането, ползването и връщането само на определена парична сума.

Страни по договора за банков кредит са кредитодателят /заемодателят/ и кредитополучателят /заемателят/. Кредитодател  може да бъде само банка, а кредитополучател – всяко физическо или юридическо лице, което обикновено е търговец.

Договорът за банков кредит е формален, консенсуален, двустранен, възмезден, срочен, целеви и обезпечен договор.

Договорът за банков кредит трябва да се сключи в писмена форма, която е за действителност на договора.

Договорът за банков кредит е консенсуален, тъй като се сключва при постигане на съгласие между страните. Отпускането на паричната сума от кредитодателя е изпълнение на негово задължение, породено от един вече завършен юридически факт /сключен договор/. Договорът за банков кредит е двустранен, тъй като поражда задължения и за двете страни.

Договорът за банков кредит е възмезден, защото паричната сума се отпуска срещу определена лихва. Тя е цената, която се дължи от кредитополучателя за ползването на предоставените средства.

Договорът за банков кредит е срочен. В банковата практика договорите за банков кредит се разграничават на краткосрочни / до 1 г./, средносрочни /от 1 до Зг./ и дългосрочни/ над 3 г./. По правило се договарят и междинни срокове с т. нар. погасителен п лан.

Паричната сума при договора за банков кредит винаги се отпуска за определена цел / напр. за оборотни нужди, с инвестиционно предназначение и др./. Банката има право да извършва проверки за целевото използване на предоставената сума.

Договорът за банков кредит е обезпечен договор. Ако обезпечението е със залог на ценни книги, други движими вещи или вземания , е налице т.нар. ломбарден кредит. Когато се залагат стоки, които се намират в публичен склад, кредитът се определя като варантен.Той е разновидност на ломбардния  кредит. Когато сумата не се издължи на падежа, банката има право да получи изпълнителен лист  само по извлечение от своя сметка. Може да се договори и право на банката да продаде на търг заложените вещи по ред, установен със специална наредба. Договорът за обезпечение е и ипотекарен, когато обезпечението е договорна ипотека на недвижима вещ.

3.2. Задължения на страните по договор за банков кредит.

Кредитодателят /банка/ има само едно задължение – да отпусне договорената сума. Срещу това задължение кредитополучателят поема редица задължения:

- преддоговорно  задължение да даде на банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнение на договора;

- да ползва предоставената сума съобразно уговорената  цел;

- да поддържа предоставеното обезпечение в състояние и по начин, достатъчно да покрие стойностно  основното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума.

- да върне предоставената сума след изтичане на уговорения срок. Това е най-важното задължение на кредитополучателя ,към което се причислява и акцесорното задължение за плащане на уговорената лихва върху главницата, както и лихва върху просрочените лихви.

 3.3. Основание за предсрочна изискуемост на задължението на кредитополучателя за връщане на предоставената сума.

В чл.432  ТЗ са посочени четири основания за предсрочна изискуемост на задълженията. Тази предсрочна изискуемост е изключение от правилото, че срокът по договора за банков кредит е в интерес на кредитополучателят. Хипотезите, при които банката може да иска предсрочно връщане на взетата сума са:

- предоставяне на неверни сведения /преди сключване  на договора и  през неговото времетраене/;

- използване на сумата в несъответствие с договорената цел;

- недостатъчност на даденото обезпечение и неговото недопълване в определения от банката срок;

- невръщане на суми по други договори за кредит, след като е даден допълнителен срок за това от банката.

3.4. По правило в икономическата литература банковия кредит се

разглежда като заем, а в юридическата литература се приема, че договорът за банков кредит е разновидност на договора за заем  за потребление.

Между договора за банков кредит и договора за заем за потребление има подобие, но повече и по съществени са различията по двата договора.

Договорът за банков кредит е абсолютна търговска сделка, а договорът за заем за потребление е гражданска сделка. Предмет на договора за банков кредит е винаги парична сума, а предмет на договора за заем могат да бъдат не само пари, а и други заместими вещи. Кредитодателят е винаги банка, а заемодател може да бъде всяко физическо или юридическо лице. Договорът за банков кредит е формален, а договорът за заем е реален договор.Договорът  за банков кредит е двустранен, а договорът за заем е едностранен договор. Договорът за банков кредит е възмезден, а договорът за заем за потребление по принцип е безвъзмезден. Договорът за банков кредит по правило е с определен срок, а при договора за заем може да не е уговорен срок за връщане на заетото,  като в този случай то трябва да се върне до 1 месец от поканата. Съществуват и много други различия между двата договора , което определя разграничаването според правната им същност.               

 

ДОГОВОРИ ЗА РАЗПЛАЩАТЕЛНА И ТЕКУЩА СМЕТКА.

ДОГОВОР ЗА СТОКОВ КОНТРОЛ.

               

1.ДОГОВОР  ЗА РАЗПЛАЩАТЕЛНА СМЕТКА.

1.1. Правна същност - договорът за разплащателна сметка е пасивна  банкова сделка.  Той има следните характеристики:

- договорът е формален – трябва да се сключи в писмена форма;

-  той е двустранен, тъй като поражда задължения и за двете страни. И за банката и за титуляра на сметката възникват взаимни  задължения;

- той е възмезден, тъй като всяка от страните дължи възнаграждение на отсрещната страна. Банката дължи лихви върху внесената сума, а титуляра на сметката дължи възнаграждение за извършените от банката операции, както и възстановяване на направените от нея разноски;

-   той е реален – счита се сключен от момента на привеждане на договорената сума по сметката.

1.2. Задължения на банката.

-  Основно задължение на банката е да извършва по нареждане на титуляра плащания в полза на трети лица, спрямо които обикновено титуляр на сметката е длъжник. Банката трябва да отрази по разплащателната сметка и всички плащания от трети лица в полза на титуляра. Банката е длъжна да изпълнява нареждания на титуляра до размера на наличната сума. По тази причина титуляра на сметката няма законово задължение да поддържа по разплащателната сметка минимална парична сума /авоар, покритие, провизия/. Може да се договори и кредитиране от банката на титуляра, при което тя се задължава да изпълнява негови нареждания за плащане над размера на наличната или договорена минимална сума по разплащателната сметка. Този кредит се договаря при по висока лихва и се нарича овърдрафт;

-  Друго задължение на банката е да заплаща на титуляра уговорената лихва;

-   Банката е длъжна да уведомява титуляра на разплащателната сметка за извършените по нея операции. Уведомяването трябва да е писмено и най-малко веднъж месечно, освен ако не е договорено друго.

1.3.Задължения на титуляра на разплащателната сметка.

 Той има две основни задължения:

- Да заплати на банката уговореното възнаграждение;

- Да възстанови направените от нея разноски по операциите.

1.4. Съгласно чл.429 ТЗ към договора за разплащателна сметка се прилагат съответно разпоредбите на договора за поръчка, ако от обстоятелствата не следва друго. Договорът за разплащателна сметка разкрива елементи, които го доближават до договора за паричен банков влог. Следователно договорът за разплащателна сметка е самостоятелна сделка, въпреки че съчетава отделни елементи на два договора – за поръчка и за паричен влог. Този договор има отделна нормативна уредба /чл.426-429 ТЗ/, която въпреки своята краткост е пречка за квалифицирането му като вид договор за поръчка, за влог или смесен договор.

2.ДОГОВОР  ЗА ТЕКУЩА СМЕТКА.

2.1. Договорът за текуща сметка /контокорентният договор/ не е банкова сделка, въпреки че банките могат да водят текущи сметки на техните титуляри.

По правило и двете страни по договора за текуща сметка са търговци, но е задължително поне едната от тях да има търговско качество. Между двете лица има периодично повтарящи се отношения /обикновено по взаимни доставки на стоки/.  Двете страни са едновременно кредитор и длъжник една спрямо друго като вземанията им  трябва да са еднородни.

Договорът за текуща сметка е неформален. Текущата сметка обаче трябва да има веществен носител. Не е задължително тя да се води в един документ. Възможно е всяка от страните едностранно да записва своите вземания и задължения. Достатъчно е страните да са се споразумели вземанията да не се предявяват, а да се дължи само стойностната разлика между тях. Затова е необходимо периодично приключване на текущата  сметка, от което ще се установи коя от страните е кредитор и коя  от страните е длъжник по остатъка /салдото/.

2.2.Договорът за текуща сметка е компесаторен договор / за компенсация/. Но за разлика от компенсацията по ЗЗД не е необходимо да се отправят едностранни изявления от едната страна до другата. Компенсацията настъпва на основание на самия договор. Не е необходимо също да е налице изискуемост и ликвидност на вземанията. Точно обратното:  договорът за текуща сметка отлага изискуемостта,  а ликвидността може да се установи едва при приключване на сметката.

Чрез договора за текуща сметка се осъществява и взаимно кредитиране между страните. Размерът на това кредитиране зависи от броя и размера на вземанията и задълженията на всяка една от страните.

2.3.Последици на договора за текуща сметка.

Този договор води до отпадане на изискуемостта на насрещните вземания до приключване на сметката. Следователно никоя от страните не може да иска или да  предлага изпълнение на отделно вземане, не  може да прави опрощаване или новация, не може да прехвърля или залага своите вземания. Всички тези последици са обусловени от обстоятелството, че договорът за текуща сметка отнема самостоятелността на насрещните вземания и задължения. Те губят своята индивидуалност и се превръщат само в елементи от едно имуществено цяло.

2.4.Приключване на текущата сметка.

Страните следва да уговорят срок за приключване / напр. на 1,3 или 6 месеца/. Ако това не е направено, текущата сметка трябва да приключи в края на календарната година.

Приключването на текущата сметка означава да се съизмерят стойностно насрещните вземания. То трябва да се потвърди от страните като това потвърждаване трябва да се извърши в писмена форма и да се отправи  от едната страна до другата. Потвърждаването на приключването на сметката е неоттегляемо волеизявление. То е нищожно ако не е извършено в писмена форма. Потвърждаването на салдото може да е унищожаемо като иска за унищожаемост трябва да се предяви в едногодишен срок от потвърждаването. Този давностен срок е особен и води до не прилагане  на тригодишната погасителна давност по чл. 32 ал.2 от ЗЗД.

2.5. Прекратяване на договора за текуща сметка.

Договорът за текуща сметка може да бъде прекратен на общите основания за прекратяване на договорите. Той може да бъде прекратен с 1 месечно писмено предизвестие преди приключване на сметката.  Този случай тя трябва да приключи предсрочно. Периодичното приключване на сметката обаче не означава прекратяване на договора.

3. ДОГОВОР  ЗА  СТОКОВ КОНТРОЛ.

3.1. Определение и характеристики.

Договорът за стоков контрол е абсолютна търговска сделка. Страни по него са възложителят и контрольорът, който трябва да има специални знания в съответната област. Предмет на договора е извършването на контрол, който може да има две проявни форми: сравнение между изискваното и действителното състояние на дадени стоки, работи или услуги; установяване само на състоянието на стоки, работи или услуги.

Договорът за стоков контрол е неформален, двустранен, възмезден и консесуален.

3.2. Задължения на възложителя.

Възложителят е длъжен да осигури на контрольора достъп до предмета на контрола/напр. до склада, в който се съхраняват стоките/.

Възложителят е длъжен да окаже на контрольора съдействие за осъществяването на контролната дейност.

Възложителят е длъжен да заплати на контрольора уговореното възнаграждение. Ако липсва такова дължи се обичайното възнаграждение.

Исковете за вземанията по договорите за стоков контрол се погасяват с 1 годишна давност.

3.3. Задължения на контрольора.

Контрольорът е длъжен:

- да извърши безпристрастно контролната дейност. Конкретният обем и начин за извършването на контрола може да се определи чрез договора и специален нормативен акт;

- да извърши лично контролната дейност, тъй като договорът се сключва с оглед неговата личност. Заместването с друго лице може да стане само със съгласието на възложителя.

- да издаде на възложителя удостоверение, което да съдържа резултатите от контрола;

- да пази мостра, ако това е предвидено в договора. В този случай пазенето трябва да е най-малко 6 месеца и да се извършва в седалището на контрольора.

По своя предмет както и права и задължения на страните договорът за стоков контрол е сравнително най-близък до договора за изработка , въпреки че по своя характер контролът е правно, а не материално действие.

 

КРЕДИТНО ПИСМО. АКРЕДИТИВ.БАНКОВ ПРЕВОД И БАНКОВО ИНКАСО.

1.КРЕДИТНО ПИСМО

1.1.Понятие за кредитно писмо.

С кредитното писмо една банка нарежда на друга банка да плати на посоченото в писмото лице сума до определен размер/ чл.433 и чл.434 ТЗ/. Кредитното писмо може да бъде отправено до няколко банки и в различни населени места. Следователно кредитното писмо е  едностранна и формална сделка , а не договор.

Страни по кредитното писмо са две банки – наредител и платец. Нареждането за плащане следва да се разбира овластяване да се плати парична сума на трето лице. То не поражда задължение за банката – платец.

1.2. По повод  кредитното писмо възникват три правни отношения

В тези правни отношения участват три лица : банка – издател, банка – платец и трето лице / бенецифиер, поемател /. Две от тези правни отношения са вътрешни , а третото – външно.

Първото правно отношение е между банките. По него банката- платец има задължение към банката –наредител по нейна сметка, открита в първата банка. Обикновено и банката-платец има своя сметка в банката-наредител. Кореспонденската сметка е разновидност  на договора за разплащателна сметка. Специфично при кредитното писмо е, че нареждането не се отправя пряко до банката – платец, а опосредено – чрез бенецифиера, който трябва да представи писмото за плащане.

Второто правно отношение е между банката – наредител   и третото лице. По това правоотношение банката се задължава към третото лице да му издаде кредитно писмо. Основание  за пораждане на това задължение може да е договор  за кредит или договор за разплащателна сметка. Задължението  на банката – наредител  да издаде кредитното писмо е допълнително условие към договора за кредит или за разплащателна сметка. На него съответства задължението на третото лице да заплати на банката уговореното възнаграждение и да и  възтанови направените разноски по издаването на кредитното писмо. Кредитното писмо трябва да  се предаде на бенецифиера от банката- наредител, което е условие за  упражняване правото за получаване на сумата от бенецифиера.

Външното правоотношение е между третото лице и банката-платец. Срещу представяне на кредитното писмо третото лице  има право да получи посочената в него сума. Ако банката-платец откаже да заплати сумата , бенецифиерът има право да търси отговорност само от банката – издател, но не и от банката-платец.

1.3. Представяне на кредитното писмо пред банката – платец.

Не е задължително писмото да бъде представено пред банката-платец. Съгласно чл.434 , ал.2 ТЗ то не е и предпоставка за плащането.Банката- платец е длъжна да отбележи платената сума върху кредитното писмо. Отбелязването не е задължение на банката, а действие, което доказва направеното плащане.Отбелязването е в полза на банката- платец.Неотбелязването не е основание за третото лице да иска повторно плащане , а поражда задължения за банката  да представи други доказателства за извършеното плащане.

2.  АКРЕДИТИВ

2.1.Понятие за акредитив.

Акредитивът трябва да се различава като сделка и като форма за плащане.

Като сделка  акредитивът е едностранно писмено изявление  на банка, с което тя се задължава да плати на посоченото в акредитива лице сумата по  акредитива, ако то предаде на банката описаните документи в определен срок и изпълни други условия / чл.435, ал.1 ТЗ /.

Като форма за плащане акредитивът включва три правни отношения :

Първото правно отношение, наречено валутно ,  е между наредителя и бенефициера. Поражда се от сключената сделка, по която наредителят е длъжник на парична сума. Между страните  се постига споразумение за  откриване на акредитив. В изпълнение на това споразумение наредителят сключва договор  за откриване на акредитив с банка. Този договор поражда отношения на покритие.Този договор е особен вид  договор за поръчка, съдържаните на който се определя от Банков унифициран стандарт / БУС/. На основание договора за  откриване на акредитив наредителят трябва да осигури необходимата сума.За изпълнение на поръчката наредителят дължи възнаграждение на издателя / довереника /.

В изпълнение на акредитивния договор банката издава акредитив, който е формална и едностранна сделка, чрез която банката се задължава  да плати акредитивната сума  на бенецифиера при спазване на акредитивните условия.

В акредитивните отношения може да участва и друга банка, на която банката –издател да възложи получаването на документите, тяхната проверка и плащане на сумата. По правило втората банка е банката на бенецифиера. Между двете банки се сключва договор, който е особен вид договор за поръчка. Възможно е в акредитивните отношения да се включи и трета банка, която посредничи между  първите две банки. В този случай акредитивната  сума се превежда чрез трета банка / рамбурсираща  банка /. Отношенията между  рамбурсиращата банка и другите две банки също са от категорията на мандатните.

2.2.Правна същност на акредитива

Издател на акредитив може да бъде само банка.

Акредитивът е едностранна  сделка , която се нуждае от получаване от бенецифиера.Той може да бъде уведомен  за открития акредитив от своята банка, банката-издател или от рамбурсиращата банка.

Акредитивът е формална сделка, сключена под отлагателно условие. Уведомяването не е елемент от фактическия състав на акредитива, но е условие за пораждане на неговите правни последици.

Акредитивът е срочна сделка. Срокът е елемент  от същественното съдържание на акредитива.С изтичането на посочения срок задълженията по акредитива се прекратяват / чл.435, ал.5 ТЗ/.

Акредитивът е абстрактна сделка. За плащането  е необходимо само представяне на описаните документи и спазване от бенецифиера на посочените в акредитива условия.За банката е без значение дали сделката между наредителя и бенецифиера е действителна или недействителна, дали има по нея изпълнение и др. Банката плаща валидно на бенецифиера , щом са представени редовно оформени от външна страна документи и са изпълнени другите условия  по акредитива. Задължението за плащане от страна на банката  може да бъде изискуемо не от момента на представяне на документите от бенецифиера, а от изтичане на определен срок след това представяне.

2.3.Видове акредитив

Съществуват различни видове акредитив :

А/ Неотменяем и отменяем акредитив. По правило акредитива е неотменяем.Отменяемостта следва да се посочи изрично в съдържанието му.

Неотменяемият акредитив може да се измени или отмени само със съгласие на бенецифиера , но не по искане на наредителя или банката.Това създава сигурност при плащанията.

Отменяемият акредитив може да бъде изменен или отменен от банката- издател, докато не бъде изпълнен, т.е. със съгласието на бенецифиера. Този акредитив води до определена несигурност  в отношенията между участниците.

Б/ Делим и неделим акредитив. По правило акредитивът е делим, т.е. сумата може да се изплаща на части. Неделимостта на акредитива трябва да се посочи изрично. При него и банката е длъжна да плати изцяло сумата на бенецифиера, който също не може да иска плащане на части.

В /Непрехвърляем и прехвърляем  акредитив . По правило акредитива е непрехвърляем, т.е. бенецифиерът не може да прехвърля правото си за получаване на акредитивната сума върху друго лице.Акредитивът е прехвърляем, когато в него изрично е предвидена възможността за цедиране на правото за получаване на акредитивната сума от бенецифиера върху трето лице.

Г/ Потвърден и непотвърден акредитив.Потвърден може да бъде само неотменяемият акредитив. Отменяемият акредитив е винаги непотвърден. Обикновенно потвърждаващата банка е тази на бенецифиера.Потвърждаването е едностранна сделка на потвърждаващата банка, която може да се извърши дори без съгласието на издателя или наредителя.Не е предвидена специална форма за потвърждаване.

3.ДОГОВОР ЗА БАНКОВО ИНКАСО

3.1.Понятие за банково инкасо.

Банковото инкасо е договор между наредител / довереник/ и банка, която има за предмет събиране на парични вземания на наредителя или извършване от банката на други инкасови действия / напр. предявяване на менителница, запис на заповед и др./.

По своята правна същност този договор е най-близко до договора за поръчка. Основната разлика между двата договора се състои  в това, че при банковото инкасо довереникът  винаги е банка , правното  действие е винаги инкасово, договорът е винаги възмезден и не се прекратява при смърт на наредителя. Поради тази причина прилагането на договора за поръчка трябва да е съответно.

3.2. Задължения на страните .

Основното задължение на банката е да събере парично вземане на наредителя или да извърши друго инкасово действие. Банката събира паричното вземане, като отправя платежно искане до длъжника на наредителя чрез неговата обслужваща банка. Банката отговаря само за неточно изпълнение на дадените нареждания. Тя не е длъжна да проверява формата и редовността на документите.

Банката трябва да извърши лично инкасовото действие. Тя може да се замести от друга банка само със съгласието на наредителя.

Основното задължение на нередителя е  да плати на банката уговореното възнаграждение и да й възстанови направените разноски  по инкасовата операция.

3.3. Незабавното инкасо като разновидност на договора за банково инкасо.

Уреден е в Наредба №3 за плащанията. Незабавното инкасо е едностранна сделка на бенецифиера, а не договор. Чрез тази сделка той нарежда на обслужващата банка да събере чрез банката на платеца  определена парична сума. Платецът трябва да е дал съгласие пред своята банка плащането да става  по този  начин.Даването на такова съгласие  е изпълнение на зъдължението към бенецифиера.

3.4.Договор за банково документно инкасо.

Той се различава от договора за банково инкасо по това, че банката се задължава пред наредителя да предаде на трето лице документи, които дават право  на  разпореждане със стоки или други документи.

4.ДОГОВОР ЗА БАНКОВ ПРЕВОД

4.1.Понятие.

По своята правна същност  той стои най-близо до договора за разплащателна сметка. С този договор наредителят предоставя на банката определена парична сума с нареждане  тя да я плати на посоченото от него лице. Основната разлика между двата договора е, че банковият превод няма продължително действие. Още със сключване на договора  се дава нареждане определената парична сума да се плати на конкретно посочено от нередителя лице.Съществено за договора е внасянето на паричната сума и последващо извършване на множество операции по  разплащателната сметка спрямо предварително определен кръг от субекти. Поради това банката има задължение да уведоми титуляра на разплащателната сметка за извършените операции, каквото задължение няма при договора за банков превод.

ТЗ не предвижда специална форма за договора за банков превод.

До изпълнение на нареждането от банката наредителят може да го отмени или измени. Той няма това право, ако банката предварително е уведомила получателя на плащането за сключения договор  за банков превод.

От изложеното е видно , че е по-удачно  банковият превод да бъде уреден като едностранна сделка , а не като договор.

 

Contact

Икономика.Кариера. Бизнес.

© 2016 All rights reserved.

Make a free websiteWebnode