21.МЕНИТЕЛНИЦА. ЧЕК. ЗАПИС НА ЗАПОВЕД

1. МЕНИТЕЛНИЦА

1.1.Менително  право

Менителното право е част от търговското право, което урежда отношенията по повод два вида ценни книги – менителницата и записа на заповед. Спорно е дали тук се включва и т.нар. чеково право, което урежда отношенията по повод третия вид ценна книга – чека. Категорично доказателство, че чековото право е част от менителното право се съдържа в чл. 526 ТЗ, според който за чека се прилагат разпоредбите за менителницата, доколкото са  съвместими с естеството му. В основата на нашето менително право са  Еднообразният закон за менителниците и записите на заповеди  /ЕЗМ/  и Еднообразният закон за чековете /ЕЗЧ/, приети с конвенции на Женевската международна конференция от 1930 г.

1.2.Обща характеристика на менителницата.

Менителницата е особен вид движима вещ, който има значение при нейно изгубване, открадване или унищожаване. Така например титулярът на менителницата може да предяви ревандикационен иск срещу лицето, което я владее или държи без основание.

Менителницата е частен писмен документ, който има процесуално /доказателствено / значение.

Менителницата е кредитно средство, тъй като по правило чрез нея се отсрочва изпълнението на парични задължения. Менителницата е ценна книга. За разлика от акциите и облигациите, които са инвестиционни ценни книги, менителницата е типична търговска ценна книга, тъй като опосредява разплащането в търговския оборот. Тя е конститутивна ценна книга, тъй като правото което материализира се поражда с издаването и.

Менителницата е абсолютна търговска сделка – едностранна, формална, безусловна и абстрактна. Тя се явява не съдебно изпълнително основание.

Менителницата предпоставя три правоотношения между  три субекта издател, поемател и платец.

Първото вътрешно правоотношение е между издателя на менителницата и платеца. То се нарича отношение на покритие. При него платецът е длъжник на издателя по търговска сделка.

Второто вътрешно правоотношение е между издателя и поемателя/ ремитента/ по менителницата. То се нарича валутно отношение.  По правило по това правоотношение издателят е длъжник на поемателя.

Външното правоотношение е между платеца и поемателя. То се поражда, ако платецът акцептира  /приеме/  менителницата.

Менителницата може да се издаде не само когато издателят е едновременно кредитор и длъжник и нарежда на платеца да плати парична сума на поемателя – кредитор на издателя. Възможно е издателят да издаде менителница, в която да посочи себе си като поемател, а като платец своя длъжник. Тази менителница се нарича стокова /търговска/.   Възможно е също издателят да посочи себе си като платец, а като поемател своя кредитор. Такава менителница се редуцира към записа на заповед.

По отношение правната същност на менителницата съществуват няколко теории – договорна, креационна  и на добросъвестното придобиване. В нашата търговскоправна доктрина е възприета договорната теория, според която издаването на менителница, запис на заповед и чек е договор, абстрактен и реален по своята същност.

1.3.Форма и съдържание на менителницата.

Менителницата е строго формален акт. Тя трябва да се издаде в писмена форма, която е форма за действителност. Менителницата има задължително съдържание посочено в чл.455 ТЗ. По правило липсата дори на един от определените реквизити води до липсата на менителницата, ако в самия закон не е посочен начин за попълване на липсващия реквизит. Вписването на допълнителни реквизити води до частична недействителност. Посочените от закона реквизити са:

- наименованието “Менителница” трябва да се съдържа в основния текст, а не само като заглавие на акта, но ако документът е само озаглавен “Менителница”, без този термин да се преповтаря в основното й съдържание би следвало да се приеме, че е налице действителна менителница;

- безусловно нареждане да се плати  определена сума пари. Включването на каквито и да било условия във връзка с плащането води до недействителност на менителницата. Нареждането трябва да е винаги за плащане на парична сума. Посочване на друга престация води до нищожност на менителницата и се явява една от основните й разлики в съпоставка с търговската й асигнация. Паричната сума трябва да бъде точно определена като не се допуска  алтернативно посочване на суми или определяне на долни и горни граници. Сумата може да бъде посочена и във валута. Лихва върху сумата е допустима само при два вида менителници:  менителница платима на предявяване и на определен срок след предявяване;

- име на платеца. Физическото лице следва да се означи с трите си имена, а ако е ЕТ – с неговата фирма. Аналогично е изискването за юридическите лица. Законът не изисква изрично да се посочва адреса на платеца.

- падеж   може да се определи по четири начина посочени в чл.486,ал.1 ТЗ: на предявяване; на определен срок след предявяване; на определен срок след издаване; на определен ден. Не посочването на падежа не води до недействителност на менителницата, тъй като тя се смята за платима на предявяване /чл.456,ал.2 ТЗ/.

- името /фирмата на поемателя/  това е лицето, на което или по заповед ,на което трябва да се плати. Менителницата може да бъде издадена на собствена заповед, т.е. поемателя да съвпада с издателя. За поемател могат да се посочат две или повече лица;

- място на плащане – ако не е посочено в менителницата тя е платима в мястото, посочено до името на платеца, което се смята за негово местожителство /седалище/. Когато мястото на плащане е различно от местожителството на платеца тази менителница се нарича домицилирана.

- дата и място на издаване – Липсата на дата на издаване води до недействителност на менителницата. Ако местоиздаването не е посочено за такова се смята мястото, което е отбелязано до подписа на издателя. Ако и то не е посочено менителницата е недействителна.

- подпис на издателя – той трябва да се постави саморъчно, а не по механичен начин. Не е задължителен реквизит името на издателя под подписа, въпреки че то е необходимо за неговата индивидуализация

1.4.Приемане на менителница.

Приемането / акцептирането/ на менителницата не е менителнично задължение на платеца. Едва с приемането на менителницата платецът става главен и пряк длъжник по нея, а издателят се превръща в регресен длъжник.

Условие за приемане на менителницата е нейното представяне на платеца от приносителя или държателя. Представянето /предявяването/ трябва да стане в местожителството на платеца.

Срокът за предявяване може да се определи в самата менителница от издателя или от джирант. Ако такъв срок не е посочен, менителницата следва да се предяви за приемане преди падежа.

Кредиторът по менителницата самостоятелно преценява дали да я предяви за екцепт, т.е. това е негово субективно право. Не е допустимо да се забранява предявяването за акцепт  в три вида менителници – платими от трето лице, доминирани или с падеж на определен ден след предявяване. Субективното  право на кредитора да предяви менителницата за приемане от платеца не се превръща в правно задължение и когато издателят е предписал тя да се предяви и е определил срок за това. Кредиторът следва да предяви менителницата за акцепт и когато падежът е на определен срок след предявяване. В противен случай падежът не може да се определи и менителницата няма действие /последици/.

Приемането на менителницата е едностранна сделка /волеизявление/ на платеца. Приемането е формална сделка, тъй като следва да се отбележи върху лицевата страна на документа с думата “приета” или с друг равнозначен израз /напр. “акцептирана”,”съгласен съм да платя”/. Акцептът трябва да се подпише саморъчно от платеца. Подписът на платеца има основно значение, тъй като дори само той се смята за приемане, ако е поставен на лицевата страна на менителницата.

Приемането на два вида менителници трябва да се датира. Това са менителници с падеж на определен срок след предявяване и с реквизит за предявяване.

Приемането на менителницата е безусловна сделка. Приемането може да бъде само за част от сумата. Приемането на менителницата е отменима /оттегляема / сделка. Отмяната на акцепта може да стане чрез зачертаването му, но само преди връщане на документа на кредитора. Отмяната на акцепта няма действие за лицата, които платецът писмено е уведомил за приемането.

Отказът от приемане на менителницата трябва да се установи чрез протест в разгледаните срокове за предявяване.

1.5.Менителнично поръчителство и менителнично посредничесво.

Менителното поръчителство  уредено в чл.483 – 485 ТЗ има обезпечителна  функция. То е едностранно писмено волеизявление , изразено върху самата менителница или прикрепен към нея лист, с която поръчителят се задължава да отговаря солидарно за изплащане на паричната сума по нея на притежателя й.

Авалист може да бъде всяки дееспособен субект . Лицето , за което се поръчителства , се нарича авалат / хонорат /. Авалат може да бъде издателят, платецът, някой от джирантите. Когато  авалиста  не е посочил за кого поръчителства,  за авалат се счита издателя.

Авалът е особен вид поръчителство, което се различава от обикновеното поръчителство в различни насоки: авалът е едностранна , абстрактна сделка , действителен е и когато задължението, за което е даден е недействително, но менителница е издадена при спазена форма и съдържание. Обикновеното поръчителство за разлика от авала е договор, от  категорията на каузалните сделки, поражда акцесорно задължение, т.е може да обезпечава само действително главно задължение, като поръчителят отговаря солидарно с главния длъжник.

Тези особености на менителното поръчителство дават основание  в търговско правната доктрина да се твърди, че задължението на авалиста  е самостоятелно и независимо от задължението, което обезпечава. Това становище е пресилено, т.к. авалът си остава вид поръчителство.

Менителното посредничество / интервенцията / се различава съществено от търговското и другите видове посредничество. Бива два основни вида – при нужда и за чест.Те могат да бъдат за приемане или за плащане на менителницата.

Менителното посредничество е едностранно волеизявление на посредника, изразено върху менителницата, с което той се задължава при нужда или за чест на някои от задължените лица по нея да приеме и заплати сумата по менителницата на нейния законен приносител.

1.6.Прехвърляне на менителницата

По правило прехвърлянето на менителницата става чрез джиро / индосамент/. По закон менителницата е заповедна ценна книга. Възможно е обаче издателят да впише реквизита “ не на заповед “ или друг равностоен израз. Това е т.нар. ректаклауза, която превръща менителницата в поименна ценна книга. Такава менителница може да се прехвърли чрез цесия, а не чрез джиро.

Менителницата може да се джироса на всяко лице – незадължено или задължено по нея / напр. издател, платец, авалист, посредник /.Джирото трябва да бъде написано върху менителницата или върху алонжа. То следва да се подпише саморъчно от джиранта, но не е необходимо да се датира. Възможно е да се състои само от подписа  на джиранта. Джирото трябва да е безусловно. Вписаното условие трябва да се счита за ненаписано.

1.7.Плащане по менителницата

Предпоставка за плащането по менителницата  е нейното предявяване  за плащане от кредитора / приносителя /.Следователно менителничните задължения са търсими, а не носими, каквито са  паричните задължения в облигационното право. Менителницата трябва да се предяви в посоченото в нея място за плащане. Ако то не е посочено тя се предявява в местожителството на длъжника. Менителницата трябва да се предяви  за плащане на падежа  или в един от двата следващи работни дни, ако е платима на определен ден или на определен срок след издаване или предявяване. Плащането може да е и частично. При пълно плащане длъжника може да иска от кредитора да му предаде менителницата и да отбележи върху нея, че е платена.

1.8.Обратни искове

До приемане / акцептиране / на менителницата главен длъжник по нея е издателят. След акцепта такъв длъжник става платецът, а издателят се превръща в регресивен длъжник. Такива длъжници са и джирантите, авалистите, посредниците. Основната предпоставка за предявяване на обратните искове е неплащането на менителницата от прекия длъжник на посочения в нея падеж. Друга предпоставка е пълният или частичен отказ на палтеца да приеме менителницата. Обратните искове могат да се предявят преди падежа и в други хипотези : срещу платеца е открито производство по несъстоятелност; платецът е прекратил плащанията си; индивидуалното принудително изпълнение върху имуществото на платеца е останало без резултат    и др.

1.9.Протестиране на менителницата

Това е формалната предпоставка за предявяване на обратни искове. Протестът се извършва от нотариус по местоплащане или местоприемане. Протестът трябва да се предяви на длъжника, с което му се дава възможност да направи своите възражения или да даде обяснения, които се отбелязват в протеста. Протестът има задължително съдържание.Оригиналът на протеста трябва да  се предаде на приносителя , а в менителницата да се отбележи, че тя е протестирана. Протестът не е абсолютна предпоставка за реализиране на регресната отговорност. Не е необходимо да се извършва протест при вписан реквизит “без протест “, “без разноски “ или друг равнозначен израз. Тези реквизите не освобождават приносителя от задължението да предяви менителницата за  приемане и за плащане, както и да направи уведомление за това неприемане или неплащане. Приносителят трябва ва уведоми своя джирант и издателя за тези обстоятелства в срок от 4 работни дни след деня на протеста, а при реквизита “ без протест “ – след деня на предявяване на ефекта.

Менителницата трябва да се предяви за приемане и плащане първо на прекия длъжник / платеца, акцептанта, издателя /. След неприемането или неплащането на менителницата възниква солидарна отговорност на всички задължени понея лица – пряко или регресивно.