22.Договор за застраховка
1.1.Същност на застрахователното право
Застрахователното право е комплексен правен отрасъл, който се обособява по два критерия – особености на застрахователя и специфика на застрахователната дейност.
Съгласно чл.233 ТЗ застраховането е дейност , която се състои в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обещетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, и се осъществява чрез сключването на застрахователни договори, както и в управлението на тези средства.
Основни източници на застрахователното право са ЗЗ и ТЗ. ЗЗ има предимно устройствено значение. На негово основание са приети и някои наредби и правилници. Договорното застрахователно право се съдържа в ТЗ и КТМ.
1.2.Основно деление на застраховането е на доброволно и задължително; на лично и имуществено.
Принципът е, че застраховането е доброволно. Застрахователните правоотношения възникват на основание застрахователен договор, който се сключва според принципа на свободата на договаряне.Задължителното застраховане е изключение. То може да се предвиди само със закон или международен договор / напр. при застраховки “гражданска отговорност “ на собствениците или водачите на МПС и “ злополука “ на пътниците в обществения транспорт / .При задължителното застраховане застрахователното правоотношение възниква от договор / чл.3, ал.3 от ЗЗ/.
Застраховането е още лично и имуществено. Личното застраховане се отнася до живота, здравето и телесната цялост на застрахованите лица. Имущественото застраховане дава закрила основно на вещни права / напр. застраховка на движими или недвижими вещи/. Предмет на застраховка могат да бъдат и облигационни права.
Особен вид застраховане е презастраховането. То не е регламентирано от законодателството. Презастраховането се осъществява чрез договор за презастраховка, сключен между застрахователя и презастрахователя, чрез който се извършва разпределение на риска.
1.3. Правна същност на застрахователния договор.
Застрахователният договор е от категорията на абсолютните търговски сделки. Той е самостоятелен и специфичен договор, спрямо който не могат да се приложат редица общи разпоредби за търговските сделки. В някои случаи той разкрива елементи на договор за доверително управление или на инвестиционен договор.
Застрахователният договор е формален, двустранен , възмезден , консесуален и с продължително изпълнение. Той трябва да се сключи в писмена форма. Тази форма е спазена при издаване на застрахователна полица или при съставяне на друг писмен акт, в противен случай е нищожен.
Застрахователният договор има задължително съдържание, независимо дали е сключен като застрахователна полица или друг писмен акт, въпреки че чл.381, ал.2 ТЗ визира само застрахователната полица. Той трябва да съдържа индивидуализация на страните, предмет на застраховането, поет риск , срок на договора и подписи на страните.
Застрахователната полица има удостоверителен характер и доказателствено значение. Тя не е ценна книга.
Застрахователният договор е двустранен , тъй като поражда задължения и за двете страни. Тези задължения са различни по вид и съдържание в зависимост от настъпването на застрахователното събитие.Затова трябва да се разграничат два важни етапа в развитието на застрахователното правоотношение – от сключване на договора до настъпване на застрахователното събитие и от настъпването му до прекратяване на договора.
Застрахователният договор е възмезден. Застрахованият е длъжен да плаща застрахователни вноски, а застрахователят е длъжен да осигури застрахователното обезпечение, като покрива риска до настъпването на застрахователното събитие, а след този момент – да плати застрахователното обезщетение или сума.
Застрахователният договор е консесуален , тъй като се счита за сключен при постигане на съгласие между страните, изразено в писмена форма.
Застрахователният договор е алеаторен, тъй като в момента на сключването му не се знае дали и кога ще настъпи застрахователното събитие, т.е. не е известно дали ще настъпи задължение на застрахователя да плати застрахователното обещетение или сума.
Застрахователният договор е продължително изпълнение. Приема се, че той има три вида продължителност : формална , материална и техническа.Формалната продължителност започва от сключване на договора и свършва с изтичане на уговорения срок.Материалната продължителност е периодът , през който застрахователят носи риска. Тя може да не съвпада с формалната продължителност. Техническата продължителност на застрахователния договор е периодът, за който са платени застрахователните премии.
Друга характерна особеност на застрахователния договор е възможността за неговото изменение. То може да стане само по взаимно съгласие на страните.
1.4.Основни застрахователни категории
А/ Застрахователен риск това е обективно съществуващата вероятност от увреждане на определено благо. Рискът винаги се характеризира с неизвестност.Рискът пряко влияе на срока на договора и на размера на застрахователната сума и застрахователните премии.По големият риск води до намаляване срока на договора и до увеличаване размера на застрахователната вноска.
Б/ Застрахователно събитие това е реално съществуващия в практиката застрахователен риск.Застрахователният риск и застрахователното събитие са едно и също нещо , но в различно състояние – латентно и динамично.
В/ Застрахователен интерес той е предпоставка за възникване и съществуване на застрахователното правоотношение. Съгласно чл.391, ал.1 ТЗ недействителен е договор за застраховка, който е сключен при липса на застрахователен интерес. Договорът се прекратява , ако интереса отпадне по време на неговото действие.
Г/ Застрахователно покритие / обезпечение/. Това е т.нар. покрит риск по смисъла на чл.381, ал.2 ТЗ или застрахователната закрила според застрахователната практика. То съществува през през цялото времетраене на договора и има две проявни форми. До настъпване на застрахователното събитие –тогава застрахователя осъществява действия по формиране на застрахователния фонд. След настъпване на застрахователното събитие – обезпечението се изразява в плащане на застрахователна сума или обезщетение.
Д/ Застрахователна премия / вноска / тя е цената на застраховката. Тя е предмет на паричното задължение на застрахования – насрещна престация на носенето на риска от страна на застрахователя. Застрахователната премия може да се плати еднократно или периодично.
Е/Застрахователно плащане това е паричната престация на застрахователя, която се дължи , ако застрахователното правоотношение премине във втората си фаза, която настъпва след застрахователното събитие / реализиране на застрахователния риск/ . Застрахователното плащане е два вида – застрахователно обезщетение и застрахователна сума.
Застрахователното обезщетение се прилага само при имущественото застраховане. Неговият размер зависи от размера на настъпилите вреди в резултат на застрахователното събитие, затова не може да се определя предварително в договора.
Застрахователната сума има сравнително пошироко съдържание. Тя се прилага при имущественото и лично застраховане и може да се уговаря предварително в застрахователния договор.
1.5. Субекти на застрахователните правоотношения
А/ Застрахователят – той е задължителна страна по застрахователния договор. Застраховател може да бъде само АД, взаимозастрахователна кооперация и чуждестранен застраховател, получил лицензия по надлежен ред.Застраховател, който извършва животозастраховане , не може да извършва имуществено застраховане. Застраховател, който извършва имуществено застраховане , не може да извършва застраховки живот. АД и чуждестранни застрахователи могат да извършват имуществено и лично застраховане, а взаимозастрахователните кооперации – само лично застраховане.
Б/ Застрахованият той е другата задължителна страна по застрахователното правоотношение. За разлика от застрахователя, който винаги е търговец и то специализиран, застрахован може да бъде физическо или юридическо лице, което не е необходимо да има търговско качество.
В/ Трети лица те могат да участват в застраховането в различни правни качества.По правило застрахователното правоотношение се развива между лицата, които са сключили застрахователния договор. В това правоотношение в отделни случаи могат да се намесят трети лица.Едно от тези изключения е договор в полза на трето лице, уреден в чл.414 ТЗ . Третото лице не е страна по този договор за застраховка. То обаче има право при настъпване на застрахователното събитие да получи застрахователната сума.Договорът в полза на трето лице може да бъде за застраховки “живот” или “злополука “.
По правило застрахованият съвпада със застраховащия ,т.е. с лицето, което сключва застрахователния договор . В този случай е налице т. нар. застраховане за своя сметка. Възможно е също застрахован и застраховащ да не съвпаднат. Това е застраховане за чужда сметка. Застраховането може да се извършва и чрез застрахователни брокери и застрахователни агенти / чл.42а ЗЗ/. Те също са участници в застрахователни правоотношения, чийто правно положение се урежда по специална наредба, издадена на основание чл.47 ЗЗ.
1.5. Задължения на застрахования
Те могат да се разграничат на преддоговорни и договорни задължения, имуществени и неимуществени, задължения преди и след настъпване на застрахователното събитие.
А/ Задължение на застрахования да съобщи на застрахователя съществените обстоятелства, които са му известни и имат значение за риска, е преддоговорно и неимуществено задължение. За съществени се считат само обстоятелството, за които застрахователят е поставил писмено въпрос.Целта на това задължение е застрахователят да може да прецени степента на риска и оттам да определи условията, при които застрахователния договор може да бъде сключен. Квалифицирането на обстоятелствата на съществени и несъществени е по формален критерий, което е в интерес на застрахования. Последиците от неизпълнението на задължението за уведомяване са различни в зависимост от това дали застрахованият е действал съзнателно или несъзнателно.
Виновното / умишлено / неизпълнение може да има две проявни форми: неточно обявяване или премълчаване от застрахования на съществени за риска обстоятелства.
Б/ Застрахованият е длъжен да уведомява застрахователя и за новонастъпили съществени обстоятелства.По смисъла на чл.386, ал.1 ТЗ това са не само появилите се след сключване на договора, но и промените в съществуващите към този момент обстоятелства, които са били налице при сключване на договора, но за тях застрахованият е узнал покъсно.Това е договорно задължение, но последиците от неизпълнението му са същите, както при неизпълнение на преддоговорното задължение за обявяване на съществени обстоятелства.
В/ Задължение за предотвратяване на вредите. Това означава, че застрахованият трябва да извърши действия и да се въздържа от извършване на действия, които биха довели до увеличаване на застрахователния риск .Застрахованият е длъжен да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опастност за вреди и да допуска застрахователя да прави проверки / чл.388, ал.2 ТЗ/.
Г/ Застрахованият е длъжен да съобщи на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие.Уведомяването трябва да се извърши в 7 – дневен срок от узнаването. В застрахователната практика се определят обаче твърде кратки уведомителни срокове / напр.24 или 48 часа /, които започват да текат от настъпване на застрахователното събитие, а не от узнаване от застрахования за настъпване на застрахователното събитие.Формата за уведомяване не е регламентирана в закона, следователно може да се осъществи по различен начин: устно, чрез телеграма, факс и др.
Д/ Застрахованият е длъжен да извърши всички действия за ограничаване размера на вече причинените от застрахователното събитие вреди.
Е/ Застрахованият е длъжен да плаща застрахователни премии / вноски/.При застраховане за чужда сметка това имуществено задължение се носи от застраховащия. Плащането може да е еднократно или периодично.По правило договора за застраховка има сила след плащане на първата премия.Пак по правило тази първа или еднократна премия трябва да се плати при връчване на застрахователната полица / чл.387, ал.1 ТЗ/.Ако застрахователното събитие настъпи след сключване на договора, но преди плащане на премията, застрахователят не дължи застрахователно обещетение.
Ж/ Основно задължение на застрахователя е да осигури застрахователно обезпечение / покритие /, което може да се трансформира в плащане на застрахователно обещетение или сума.Възможно е да възникнат и допълнителни задължения за застрахователя. Застрахователят не дължи обещетение за пропуснати ползи , освен ако е уговорено друго/ чл.390 , ал.3 ТЗ/. Застрахователят може да откаже плащане и когато застрахователното събитие е причинено умишлено от застрахования или от третото ползващо се лице, както и в др.хипотези на чл.416, ал.1 ТЗ.
1.6. Видове договори за застраховка
А/ Имуществени застраховки
Предмет на договора за имуществено застраховане, може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари /чл.394 ТЗ/. Този текст следва да се тълкува разширително и в този смисъл предмет на имуществено застраховане може да бъде право на собственост върху индивидуално или родово определена вещ, облигационно право, право на очакване, имущество и др. Всички тези обекти на имущественото застраховане се означават като застраховано имущество. Принципното изискване при имущественото застраховане е, че сумата, срещу която се застрахова имуществото, не може да надвишава действителната му стойност. Действителната стойност на имуществото е пазарната му цена/чл.396,ал.1 ТЗ/. Ако е уговорена поголяма застрахователна сума от действителната стойност на застрахованото имущество, е налице т.нар. надзастраховане. В този случай застрахователната сума се намалява до размера на застрахователната стойност/чл.397, ал.1 ТЗ/. Следователно надзастраховането е недопустимо, а при уговарянето му е налице частична недействителност / нищожност на договора за застраховка/.
Ако е уговорена помалка застрахователна сума от действителната стойност на застрахованото имущество, е налице т.нар. подзастраховане. То е допустимо и широко разпространено в застрахователната практика. При подзастраховане застрахователното обезщетение може да се определи по два начина – пропорционално или срещу първи риск. Пропорционалното обезщетение е правилото. При него застрахователното обезщетение се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната стойност на имуществото. Обезщетяването срещу първи риск е изключително и трябва да се уговаря изрично. При него застрахователят трябва да заплати пълният размер на вредите, но не повече от застрахователната сума
Б. Застраховнка “Гражданска отговорност”
Тя може да бъде доброволна и задължителна. Тя е задължителна за собствениците, ползвателите, държателите и опълномощените от тях водачи на МПС регистрирани в страната и чуждина. Гражданската отговорност е два вида – договорна и извъндоговорна / деликтна/. Договорът за застраховка “Гражданска отговорност” е само при деликтна отговорност на застраховане за причинени от него вреди на трети лица. Тези вреди могат да бъдат причинени лично от застрахования или от други лица, за чиито виновни действия той отговоря, както от вещи или животни. Спецификата на застраховка “Гражданска отговорност” се проявява в редица насоки – по отношение на застрахователния риск, застрахователният интерес, застрахователното събитие, предмета на застрахователна закрила, действието.
Застрахователният риск е опасност от възникване на деликтна отговорност на застрахования пред трето лице за причинените му вреди. Поради това застрахователят не носи застрахователна закрила, ако застрахования на дължи обезщетение за причинени вреди на трети лица. Но ако вредите са причинени от застрахования при крайна необходимост, застрахователят дължи обезщетение.
Застрахователният интерес при тази застраховка е правоотношението по повод на вещи, при чието пазене или функциониране е възможно да се причинят вреди на други лица.
Застрахователното събитие при тази застраховка се определя по различен начин. Спорен е моментът, в който настъпва застрахователното събитие. Преобладава становището, че застрахователното събитие е самото непозволено увреждана / деликт/.
Предмет на застрахователна закрила п ри застраховка “гражданска отговорност” е цялото имущество на застрахования / намаляване на неговия актив/, а не конкретно имуществено благо /право/. По тази причина липсва застрахователна стойност и не може да има надзастраховане или подзастраховане. Застрахователното обезщетение е пряка функция от деликтното обезщетение, т.е. застрахователят трябва да покрие обезщетението, което застрахованият е длъжен да плати или е платил на третото увредено лице, но в траниците /рамките/ на определена / договорена / сума.
При настъпване на застрахователното събитие третото увредено лице има две права – на деликтно обезщетение срещу застрахования и на застрахователно обезщетение срещу застрахователя. Двете права са алтернативни, т.е. третото лице има правно на избор при тяхното упражняване. Застрахованият и застрахователят обаче не са солидарни длъжници и обикновени другари в процеса. Ако третото увредено лице предяви иск срещу застрахования, той е длъжен да привлече застрахователя в процеса като подпомагаща страна. Ако искът е предявен срещу застрахователя, той не е длъжен, но може да привлече застрахования като подпомагаща страна.
В. Договори за застраховка “Живот” и “Злополука”
Те се отнасят към личното застраховане, като техен предмет са неимуществените блага – животът ,здравето и телесната цялост на застрахования или трето лице. По тази причина застрахователното събитие е смъртта, заболяването или телесната повреда.
При договора за застраховка “Живот” е налице универсален риск тъй като е без значение причината на смъртта. При договора за застраховка “Злополука” причината за смъртта, телесната повреда или заболяването трябва да е злополука, т.е. договорът има рисков характер за разлика от договора за застраховка “Живот”, който може да не е свързан с увреждане. При застраховането “Живот” наред със застрахователното събитие могат да се предвидят и други условия. При това застраховане, което по правило има спестовен характер застрахователната сума може да се изплати и при доживяване на застрахования. Размерът на застрахователната премия зависи от възрастта и здравето на застрахованите, както и от срока на договора и размера на застрахователната сума.
Личното застраховане няма обезщетителен характер. Застрахователната сума се определя предварително в застрахователния договор и не зависи от размера на конкретните вреди. За разлика от имущественото застраховане застрахователят по застраховка” Живот” дължи премийния резерв на наследниците или на третото ползващо се лице, дори ако застрахования умишлено причини събитието. Условие за това плащане е премиите да са платени наймалко две години. Възможно е застраховките “Живот” и “Злополука” да се сключат и в полза на трето лице. В този случай се застрахова чужд имот, здраве и телесна цялост, което се явява и разлика от договора в полза на трето лице, при който се застрахова собствените живот, здраве и телесна цялост.
Особен вид животозастраховане е взаимното застраховане, което могат да сключат съпрузи, лица в родствена връзка и съдружници в гражданско или събирателно дружество/чл.413,ал.1 ТЗ/.