8.Командитно дружество

1. Определение

1.1. Командитното дружество (КД) е първото (най-старият вид) търговско дружество. То възниква през средновековието от т. нар. коменда - сдружение между собственик на стоки (комендатор) и собственик на кораб (трактатор), при което превозвачът вместо получаването на възнаграждение започва да участва в разпределението на печалбата.

КД е търговско дружество на личността (персонално търговско дружество), но има някои елементи, които са характерни за търговските дружества на капитала, т. е. не е чисто персонално дружество, а има хибриден характер. КД е по-подходяща организационна форма за привличане (концентрация) и използване на капитал в сравнение със СД. По своите основ­ни (преобладаващи) характеристики обаче КД се покрива със СД и се разглежда като негова модификация.

Нормативният режим на КД е особен и субсидиарен. Особеният нормативен режим се съдържа в чл. чл. 99-112 ТЗ. Субсидиарният нормативен режим е този на СД (чл. чл. 76-98 ТЗ). Той се прилага спрямо КД за отношения, които не са уредени от особената правна регламентация за това дружест­во. Прилагането трябва да е съответно, а не пряко.

КД няма широко приложение в нашата практика. Различ­но е положението в страните с развита пазарна икономика, където КД заема по-голям дял в структурата на дребния (мал­кия) бизнес в сравнение със СД.

КД е юридическо лице и търговец по дефиниция.

1.2. Най-специфичната и съществена особеност на КД е наличието на два вида съдружници:

- съдружници, които отговарят неограничено за задълженията на КД. Прието е те да се наричат комплементари;

- съдружници, които отговарят ограничено за задълженията на КД - до размера на определената в дружествения договор вноска. Прието е те да се наричат командитисти.

За наличието на КД е необходимо да има поне един комплементар и поне един командитист, като количественото съотношение между тях е без значение. По тази причина, ако се прекрати членството на всички или на единствения комплементар, КД трябва да се прекрати с ликвидация или да се пре; образува в ООД. Ако се прекрати членството на всички или на единствения командитист, КД следва също да се прекрати с ликвидация или да се преобразува в СД.

2. Образуване

Учредители на КД могат да бъдат две или повече физически или юридически лица. Подобно на СД и КД не може да бъде еднолично. КД може да бъде първично, производно или смесено юридическо лице. физическите и юридическите лица могат да бъдат както комплементари, така и команди тисти. В това отношение ТЗ не предвижда ограничения или забрани. Но на основание специални закони определени юри дически лица могат да участват в КД само като командитисти, а не и като комплементари (напр. общини, банки и др.).

Фактическият състав на образуването на КД включва два елемента:

- сключване на учредителен договор;

-съдебна регистрация.

Учредителният договор трябва да е в писмена форма с нотариална заверка на подписите на учредителите. Тази форма е за действителност.

Освен по форма учредителният договор на КД съвпада с този на СД и по своето съдържание. Но учредителният договор на КД трябва изрично да посочва качеството на учредителите - комплементари и командитисти. Едно лице не може да има едновременно и двете качества.

Фирмата на КД трябва да съдържа имената или фирмите на всички, на част или поне на един комплементар, както и обозначение за вида на дружеството - „командитно дружество" или съкращението „КД". Имената (фирмите) на командитистите не се включват във фирмата на КД.

КД се вписва в търговския регистър по седалището му от комплементарите. Към заявлението те трябва да приложат учредителния договор и образци от подписите си.

КД става юридическо лице и търговец от деня на съдебна­та регистрация.

КД не подлежи на обнародване в „Държавен вестник".

3. Вътрешни правоотношения

3.1. Вътрешните правоотношения в КД са по-разнообразни в сравнение с тези в СД. Те включват:

- правоотношения между всички съдружници;

- правоотношения между комплементарите;

- правоотношения между командитистите;

- правоотношения между двата вида съдружници;

-правоотношения между съдружниците и КД като юридическо лице.

Вътрешните правоотношения в КД по правило се уреждат с диспозитивни правни норми, което води до приоритет на дружествения договор пред ТЗ. Изключение от този принцип е налице при приемане на решения от комплементарите с мнозинство на гласовете.

Комплементарите имат правата и задълженията на съдруж­ниците в СД.                    

3.2.  Спецификата на вътрешните правоотношения в КД се проявява по отношение правата и задълженията на командитистите.

Ако друго не е предвидено в дружествения договор, командитистите участват в разпределението на чистата печалба на КД съразмерно на реално внесените от тях командитни вноски. Когато определената в договора командитна вноска не е внесена изцяло, полагащата се на командитиста част от печалбата се прихваща до размера на тази вноска. Ако друго е предвидено в дружествения договор, командитистът участва в загубите на КД до размера на определената в договора вноска, а не до размера на реално внесената вноска. Но команди тистът не е длъжен да възстанови получените печалби при последвали загуби (вж. чл. 109, ал. 2 ТЗ). Когато след приключване на календарната година се установи, че КД има загуби) които се отразяват на направените от съдружниците вноски; до възстановяване на предвидения им размер не се разпредели печалба.

По правило командитистите нямат право на обезщетение за направени разноски и за претърпени вреди, тъй като не участват лично в дейността на КД. По принцип тяхното участие е само капиталово. Но ако по изключение командитистите направят необходими за КД разноски или претърпят вреди при водене на дружествени работи, те имат право на обезщетение както и на законна лихва върху него. Без значение е задълж ването или овластяването на командитистите от дружествения договор за участие в дружествените работи.

Командитистите имат право на ликвидационен дял.

КД се управлява от комплементарите. Съгласно чл. 105 ТЗ командитистите нямат право на управление и не могат да спират решенията на комплементарите. Според чл. 270 а, ал. 1 т. 2 ТЗ КД в ликвидация може да се влее в друго дружество по единодушно решение на комплементарите.                

От тези два текста може да се направи изводът, че командитистите въобще не участват в управлението на КД (нямат никакви управител ни права). Подобен извод поражда възражения. Няма пречка в дружествения договор да се предвиди участие на командитистите в управлението на КД. Но дори и това да не е направено, съгласие на командитистите би трябвало да е необходимо при решаване на всички основни въпроси, които се отнасят до съществуването на КД (напр. за прекратяване с ликвидация или за преобразуване на дружеството) или съществено засягат неговата дейност (напр. за изменение на дружествения договор, за прехвърляне на търговското предприятие на жеството).

Командитистите имат същите контролни права, които имат комплементарите (съдружниците в СД). Те могат да преглеждат търговските (счетоводните) книги на КД и да искат препис от годишния счетоводен отчет. При отказ на КД (комплементарите) да представят тези документи, всеки командитист има право да иска от съда да постанови представянето им (вж. чл. 108 ТЗ).

3.3. Командитистите са длъжни да направят предвидената в дружествения договор командитна вноска, която може да бъде парична, непарична (апорт) или смесена. При невнасяне или непълно внасяне на вноската командитистите дължат на КД законна лихва (при парична вноска) или обезщетение за вреди (при апорт).

По закон командитистите нямат неимуществени задълже­ния. Те не са длъжни да участват лично в дейността и управлението на КД и да се въздържат от извършване на конку­рентна дейност спрямо дружеството. Такива задължения на командитистите могат да се предвидят в дружествения договор.

4. Външни правоотношения

КД се представлява от комплементарите - всички, част от тях или един от тях. Командитистите могат да представляват КД само ако са упълномощени за това като прокуристи или обикновени търговски пълномощници, т. е. като външни лица, а не като съдружници.

Комплементарите носят отговорност за задълженията на КД, която съвпада с отговорността на съдружниците в СД, т. е. тя е неограничена, солидарна, лична, непряка и действаща назад във времето.

Такава отговорност носят и командитистите, но с едно съществено изключение - тя е ограничена до размера на определената в дружествения договор командитна вноска. Така например, ако според дружествения договор командитната вноска е 1000 лв., а командитистът е внесъл реално 600 лв., кредиторите на КД могат да търсят от него разликата от 400 лв. Но ако командитистът е внесъл реално пълния размер на вноската (1000 лв.), кредиторите на КД не могат да претендират нищо от него, защото след регистрацията на дружеството тази вноска не е вече на командитиста (той не я притежава), тъй като тя е включена в капитала на КД. В този смисъл командитистите не носят юридическа отговорност за задълженията на КД, а само понасят стопанския риск от неговата дейност.

В определени случаи командитистите губят привилегията си да отговарят ограничено за задълженията на КД.

Един от тези случаи е, когато името или фирмата на ко мандитист са включени във фирмата на КД. В тази хипотез. командитистът отговаря неограничено за задълженията на КД т. е. приравнява се на комплементар по отношение на отго ворността, но запазва качеството си на командитист във вътрешните отношения.

Командитистът отговаря неограничено за задълженията на КД и когато е сключил сделка от името и за сметка на дру жеството преди регистрирането му или след това и кредиторът е бил добросъвестен (не е знаел, че сключва сделка с командитист). Практическото значение на тази хипотеза е при сключване на сделки от командитист преди регистрирането на КД, когато третото лице (кредиторът) по правило е добросъвестно, тъй като не може да узнае от търговския регистър с кого договаря - с комплементар или с командитист. След регистрирането на КД действа презумпцията за общоизвестност на вписаните обстоятелства и третото лице е недобросъвест но. Третото лице би било добросъвестно след регистриранетс на КД, ако комплементар придобие статус на командитист, но това не е вписано в регистъра, или при встъпване на нов съдружник като командитист, който сключва сделка, преди да е вписан в регистъра. Тези случаи обаче би следвало да се уреждат според чл. 106 ТЗ, а не според чл. 112 ТЗ, който би трябвало да придобие съдържание, което да съответства на заглавието на този текст - „отговорност преди регистрирането”.

Съгласно чл. 106 ТЗ, ако ограничено отговорен съдружни извършва сделка от името и за сметка на дружеството, без да е негов управител или пълномощник, той отговаря лично, овен ако дружеството потвърди сделката. Следователно за разлика от предходните два случая, при които страна по сделката е КД при променена отговорност на командитистите за породените от нея задължения, в тази хипотеза КД не е страна по сделката. Налице е случай на сключване на сделка без представителна власт. Този случай е специален и води до неприлагане на чл. 301 ТЗ, според който, когато едно лице действа името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Хипотезата на чл. 106 ТЗ е аналогична на тази по чл. 42 ЗЗД. Сключената от командитиста сделка е нищожна, като той дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна. Командитистът и другата страна могат да се споразумеят сделката да има действие между тях. И в двата случая командитистът отговаря лично за дължимото обезщетение или за изпълнението на задълженията по сделката. КД може да потвърди сключената от командитиста сдел­ка. Потвърждаването трябва да е писмено с нотариална заверка на подписа на представителя на КД. То трябва да се направи преди споразумението между командитиста и третото лице сделката да има действие между тях.

Ако сключената от командитист сделка съвпада с предмета на дейност на КД, то няма право на опция, тъй като командитистите не поемат задължение за неизвършване на конкурентна дейност спрямо КД.

4.3. Отношенията между личен кредитор на комплементар или командитист и КД са аналогични на тези между личгн кредитор на съдружник и СД. Тези отношения могат да се реализират по разгледания вече ред - чрез налагане на запор върху ликвидационния дял, прекратяване на дружеството или неговото запазване, ако другите съдружници изпълнят задължението спрямо кредитора и т. н.

4.4. Дружественият дял на комплементар или командитист може да бъде заложен по разгледания вече ред за залагане на дружествен дял на съдружник в СД.

ТЗ не урежда възможността за прехвърляне на дружествен дял на съдружник в КД върху друго лице.

5. Прекратяване

5.1. По правило основанията за прекратяване на КД съвпадат с тези за прекратяване на СД. Различие с оглед прекратяването на двете дружества е налице при прекратяване членството на командитист. Ако командитистът не е единствен, по правило неговата смърт, поставяне под запрещение или прекратяване чрез преобразуване или ликвидация не водят до прекратяване на КД. В дружествения договор обаче тези обстоятелства могат да се предвидят като прекратителни за КД. Ако това не е направено, но договорни клаузи отдават значение на личността на командитиста (неговото участие не е само капиталово), смъртта или поставянето под пълно запрещение на командитист - физическо лице, води до прекратява на КД. Същият ефект има и прекратяването с ликвидация или чрез преобразуване на командитист - юридическо лице (превръщане в друг вид търговско дружество, сливане, вливане или разделяне). Няма тази последица отделянето, тъй като при него командитистът - юридическо лице, запазва своя персоналитет и участието си в КД. Но ако това участие е прехвърлено с разделителния акт на образуваното чрез отделяне ново юри дическо лице, съдружниците в КД не са длъжни да го приемат като съдружник.

5.2. Командитист може да бъде изключен от КД по съдебен ред само ако не е изпълнил задължението си да направи определената в дружествения договор командитна вноска.