Правно положение на клона 

1.1.Обща характеристика на  клона

Нашият търговски закон свързва клона не с търговското предпиятие, а с търговеца. Съгласно чл.17, ал.1 ТЗ всеки търговец може да открива клон извън населеното място, където се намира неговото седалище. Този текст има овластителен характер. Откриването на клон е право, а не задължение на търговеца, тъй като зависи от неговата преценка. Ограничението при  реализирането на това право е, че клон не може да се открие в същото населено място, в което се намира седалището на търговеца. Няма такова изискване за клоновете на застрахователните дружества и банките – те могат да откриват повече от един клон в едно населено място.

Преценката на търговеца  за откриване на клон се определя от редица фактори, които нямат юридически характер, а  организационен и икономически характер. В този случай търговецът има  три  варианта при извършване на децентрализираната дейност:

- да не признае никаква организационна, икономическа и юридическа самостоятелност при осъществяване на съответната дейност. В този случай търговеца централно сключва сделки, води банковите сметки и счетоводство.

- да признае пълна организациона, имуществена, счетоводна и юридическа самостоятелност, при извършване на съответната дейност. В този случай търговецът трябва да регистрира ЕООД или ЕАД.

- да открие клон /клонове/. Този вариант заема междинно положение в сравнение с първите  два, тъй като клонът има относителна териториална, организационна, имуществена, счетоводна и правна самостоятелност.

Търговецът може да открие неограничен брой клонове в различни население места. Статус на клон се придобива с неговото вписване в търговския регистър, т.е. регистрация има конститутивно действие. Регистрирането става по волята на търговеца. При откриване на клона е без значение каква дейност извършва той - самостоятелна или несамостоятелна, съвпадаща или несъвпадаща с тази на предприятието. Така например е възможно предприятието да извършва производствена дейност, а по повод на търговската дейност да се открие клон и обратно. Клонът може да извършва спомагателна и подготвителна дейност, както и да осъществява по-голяма по обем и по-разнообразна по съдържание дейност в сравнение с тази на предприятието. Възможно е дори клонът да съвпада с търговското предприятие. От друга страна не е задължено чрез клона да се сключват сделки. Обикновенно обаче клонът е част от търговското предприятие, чрез което относително се обособяват права, задължения и фактически отношения.

1.2. Кой може да открива и закрива клон.

Съгласно чл.17 ТЗ клон може да открива търговец. ТЗ определя органите за управление на капиталовите търговски дружества, които са компетентни да приемат решение за откриване и закриване на клон. Това е общото събрание на ООД, управителният съвет  на АД при двустепенна система на управление, съветът на директорите на АД при едностепенна система на управление и при КДА. Клон на СД може да се открие и закрие по съгласието на всички съдружници, а не само по решение на управителя. За откриване и закриване на клон на КД е необходимо съгласие само на комплементарите, клон на кооперация може да се открие по решение на нейното общо събрание. ЕТ също може да открива клон. Решението за откриване и закриване на клон на ЮЛ, които не са търговци според организацонната си форма, могат да приемат техните върховни органи за управление /напр. общото събрание на сдружението/. ЗЮЛНЦ изисква клоновете да бъдат посочени в устава или учредителния акт.

Специалното търговско законодателство може да предвиди особени изисквания за откриване и закриване на клон на определени търговци. Съгласно чл.19, ал.2, т.1 ЗБ банките могат да откриват клонове в чужбина само с разрешение на централната банка /БНБ/. Същият уведомителен режим се прилага при откриване и закриване на инвестиционни посредници - трябва да се уведоми ДКЦК. Съгласно чл.7 ЗЧИ чуждестранното  физическо лице или дружество, което не е ЮЛ, може да регистрира клон, ако е регистрирано с право да извършва такава дейност според националния си закон. Правното положение на клонове и чуждестранни лица се урежда от нашето търговско законодателство. Специални изисквания трябва да се спазват при откриване на клон на чуждестранни банки и на чуждестранни застрахователи. То става по разрешително-нормативна система – необходимо е разрешение /лицензия/ от БНБ или от Националния съвет по застраховане и съдебна регистрация.

1.3. Зависимост /подчиненост/ на клона

Клонът е подчинен на търговеца, а не на неговото предприятие. По-конкретно тази зависимост /подчиненост/ се проявява в следното:

- търговската регистрация на клона е функция на търговската регистрация  на търговеца;

- клонът няма своя фирма;

- по правило клонът не съставя отделен баланс;

- сделките с търговското предприятие включват в своя предмет и клона, ако не е уговорено друго;

- съдебните искове трябва да се предявят срещу търговеца, дори ако произтичат от пряко отношение с клона;

- прекратяването на търговеца е правоприемство, с ликвидация или поради несъстоятелност води до прекратяване и на клона, тъй като той не е напълно имуществено обособен. Клонът не може самостоятелно да се прекратява с ликвидация, да се преобразува в ТД или друг търговец и да се обявява в търговска несъстоятелност.

Клонът се вписва в търговския регистър съгласно чл.17, ал.2 ТЗ /промяната  в сила от 01.10.2006г./

Вписването се извършва въз основа на подадено заявление. Новото изискване в законодателството е свързано с посочване на задължителното съдържание на заявлението за вписване. Това заявлението трябва да е подадено от представителен орган на търговеца и да съдържа подробни данни за клона : седалище и предмет на дейност на клона; данни за лицето, което управлява клона  и за обема на представената му власт. В съответствие с чл.2.1.б “д” от Единадесета директива за клоновете /89/666/ЕИО/ е предвидено ново изискване за посочване на данни за обема на представителната власт на управителя на клона. Когато управителят на клона е упълномощен като прокурист или обикновен търговски пълномощник, това следва да се отбележи в заявлението, и предоставената представителна власт да се впише в регистъра.

Към заявлението се прилага и нотариално заверено съгласие с образец от подписа на лицето, което управлява клона. По правило това е изискване за лицата, които са избрани за представителни или са включени в състава на органните представители на ТД като ЮЛ. Управителят обаче не е орган за управление на търговеца или на неговия клон.

Съдът по седалището на търговеца изпраща незабавно на съда по седалището на клона препис от решението за вписване на клона. Клонът се вписва от съда по  седалището на търговеца, който служебно или по искане на оправомощено лице вписва клона по седалището му  /чл.17, ал.4 ТЗ/.

Фирмата на търговеца е фирма и на клона. Но според изискването за истинност /достоверност/ на търговското име към фирмата на търговеца трябва да се включи прибавката “клон”. По този начин клонът ще се индивидуализира чрез своето седалище /напр. “ООД.....клон – гр......”/. Други добавки към фирмата са недопустими, в който смисъл е и практиката на ВКС.

Търговецът може да открие набирателна /особена/ сметка за съхраняване на пари, предоставени от него за разпореждане от клона. Но въпреки че с парите се разпорежда клонът / чрез неговия управител/, титуляр на сметката е търговецът.

Клоновете не съставят отделен баланс. Търговецът трябва да направи обобщен /сборен/ баланс, който да обхваща дейността и на клоновете. Само два вида клонове са длъжни да съставят баланс – тези на ЮЛ, които не са ТД или кооперации, и тези на чуждестранните лица.

1.4. Относителна самостоятелност /обособеност/ на клона

Клонът се характеризира от друга страна и с относителна самостоятелност, която се проявява предимно във външните отношения и се проявява  в следното:

- клонът има своя търговскаа регистрация; която е част от търговската регистрация на търговеца;

- клонът има свое седалище, което задължително трябва да се различава, от това на търговеца

- клонът има свой предмет на дейност, който може да се съвпада с този на търговеца;

- клонът е длъжен да води търговски книги,т.е. трябва да спазва всички изисквания на счетоводната отчетност с изключение на съставянето на баланс;

- клонът има свой управител;

- клонът може да бъде предмет на сделки отделно от търговското предприятие;

- исковете, които произтичат от преки отношения с клон, могат да се предявят срещу търговеца или пред съда по седалище на клона.

Управителят на клона се вписва в търговския регистър заедно с неговото седалище и предмет на дейност. Към данните за лицето, което управлява клона се вписва и обема на предоставената му власт. Управителят не е орган за управление на търговеца или на неговия клон. Той може да бъде прокурист или обикновен търговски пълномощник. Тъй като клонът има траен характер и чрез него се сключват сделки, удачно е обикновенното търговско упълномощаване да бъде генерално /общо/ или да е дадено съобразно съдебно регистрирания предмет на дейност на клона.

Териториалната, организационната и относителна имуществена обособеност на клона дават възможност той да бъде прехвърлен чрез сделка отделно от предприятието му. Прехвърлянето трябва да стане по реда на чл.15 и чл.16 ТЗ. Правоприемникът може да запази или незапази статус на клон на придобитото имущество. В първия случай клонът трябва да се впише по партида на правоприемника, но с нова фирма, а във втория се вписва в неговото търговско предприятие.

Няма пречка търговецът да прехвърли предприятието си, а да запази клона. Това запазване трябва изрично да е посочено в сделката. Непрехвърленият клон може да остане с този статут или да се превърне в предприятие чрез заличаване на регистрацията му като клон.

Клонът може да бъде предмет и на непрехвърлителни сделки – наем, аренда, лизинг.

В чл. 20 ТЗ е предвидена изборна /алтернативна/ местна подсъдност в полза  на лицата, които са влезли в отношение с търговеца чрез негов клон. Тези лица могат да предявят исковете си както пред съда по седалище на клона, така и пред съда по седалище на търгтовеца. Но и в двата случая ответникът по иска е търговеца, а не клона.

От изложеното по-горе следва, че елементите на известна правна самостоятелност не водят до обособяване на клона като правен субект /ЮЛ/. Той не е самостоятелен носител на права и задължения. Страна по сключените чрез клона сделки е търговеца.  Той става собственик, кредитор или длъжник. Търговецът е и страна в процеса – ищец или ответник. Клонът не може да участва в съдебното производство нито самостоятелно, нито като пълномощник на търговеца, който го е регистрирал. Упълномощаването на клона е недопустимо както за извършване на материално правни, така и на процесуално правни действия, тъй като представителството винаги предполага два правни субекта – представляван и представител. Клонът не може да бъде представител, защото е неправосубектен. Решението по дело, в което е участвал клон е процесуално недопустимо и следва да се отмени.