Търговско предприятие
Търговското предприятие се въвежда като законова категория от първия германски търговски закон. По настоящем то е основен институт на съвременното търговско законодателство.
1.1.Определение за търговско предприятие
Съгласно чл.15,ал.1 ТЗ предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да се прехвърли чрез сделка. С това определение нашият законодател е възприел т.нар.обектната теория. Като съвкупност предприятието е единен обект на право на собственост, което принадлежи на правния субект – търговеца. Съществуват множество теории за търговско предприятие. Според персонификационната теория търговското предприятие е отделен /самостоятелен/ субект на правото; патримониалната теория разглежда търговското предприятие като зависимо целево имущество – патримониум; анатомичната теория - търговското предприятие е фактическа съвкупност и др.
Съгласно чл.15, ал.1 ТЗ предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърляно чрез сделка. С този текст нашия законодател е възприел традиционната за повечето търговски законодателства обектна теория. Търговското предприятие е специфична съвкупност, която не се покрива изцяло с правната и фактическа съвкупност на отделните елементи от състава.
Търговското предприятие е организационен и динамичен комплекс /съвкупност/ , а не механичен сбор от елементи. По тази причина стойността на предпритието като цяло по правило значително надвишава сумата от стойностите на различните елементи. Правото на собственост върху предприятието се различава от правото на собственост върху отделни негови елементи, което може да принадлежи както на търговеца, така и на друго лице. Следователно става въпрос за едно ново право на собственост, което се определеля като право от по-висш порядък /право на организирана собственост/.
1.2. Състав на търговското предприятие.
В състава на търговското предприятие влизат вещни права или облигационно вещни права /на ползване, на строеж, сервитути/ върху движими или недвижими вещи. В този състав влиза и владението, въпреки че то не е субективно вещно право. Към предприятието влизат и вещните тежести – залог и ипотека.
Друг съществен елемент на предприятието са облигационните права /вземания и задължения/ и дългове. Те произтичат от сключени договори /продажби, превозни, комисионни, застрахователни и др./, от едностранни сделки /чек, запис на заповед/ или извъндоговорни основания /неоснователно обогатяване/. Към предприятието спадат и личните обезпечения – поръчителство и гаранция, както и погасителните срокове.
В състава на търговското предприятие се включват още права и задължения от граждански сделки /напр. по договор за наем/; административно-финансови задължения /глоби, данъци, такси, осигуровки и др./; права и задължения по трудови договори.
В състава на предприятието може да се включат и права и задължения свързани с обекти на тъй наречената интелектуална собственост /артистична и индустриална/ - произведения на науката, изкуството, литературата, марки, полезни модели, изобретения, промишлени дизаини и др.
Специфично място в състава на търговското предприятие заема правото на фирма.
В състава на предприятието влизат не само обикновенни права, но и правни очаквания /напр. права по отлагателни условия / и естествени /изродени/ права – тези, които са загубили възможност за държавна защита.
Търговското предприятие не трябва да се отъждествява с търговското имущество, което е съвкупност от права и задължения с пряк стойностен характер. Предприятието е по- широко понятие и включва имуществото.
Фактическите отношения се определят като най-деликатният и най-ценният елемент на търговското предприятие. Те се състоят от специфична вътрешна организация на производство и управление, положение на пазара, клиентела, доверие у купувачите, водено счетоводство и др. Следователно фактическите отношения не са правни отношения или права. Те нямат икономическа и юридическа стойност извън предприятието, но като част от него са важен ценообразуващ фактор при сделки с търговско предприятие. Основно внимание от фактическите отношения се обръща на клиентелата. Не е елемент от фактическите отношения дейността на търговеца, но тя има предпоставъчно значение за търговското предприятие с оглед неговото формиране и съществуване. Основно дейността се изразява в сключване на сделки и по този начин се създават както права и задължения, така и фактически отношения.
1.3. Класификация на елементите от състава на търговското предприятие.
Елементите от състава на търговското предприятие могат да се разграничат на имуществени и неимуществени. Имуществените елементи имат съдържание, което е пряко оценимо в пари, а неимуществените елементи нямат такова съдържание /напр. правото на фирма и марка/.
Друго деление на елементите от търговското предприятие е на самостоятелни елементи, които могат да се прехвърлят отделно от предприятието /напр. вещните права/ , и несамостоятелни елементи, които могат да се прехвърлят само заедно с предприятието /напр. право на фирма/.
Без практическо значение е класифицирането на елементите от състава на търговското предприятие на съществени и несъществени, тъй като едни и същи елементи могат да имат различно значение за отделните предприятия.
Търговското предприятие е динамичен комплекс. Съотношението между права, задължения и фактически отношения се променя с оглед промяната на търговската дейност.
1.4. Множественост на търговското предприятие.
В теорията и практиката се поддържат различни становища относно броя на търговските предприятия, които може да притежава един търговец. Според едно становище търговецът може да има само едно предприятие. Поддържа се и друго становище, според което търговецът може да има няколко предприятия. Подкрепа заслужава първото становище – търговеца може да осъществява дейността си под едно търговско наименование /фирма/. Търговското предприятие няма отделна съдебна регистрация, такава имат само субектите на търговското право – търговците.
С регистрацията на търговеца се счита за вписано и търговското предприятие. По тази причина фирмата едновременно индивидуализира търговеца в оборота и е елемент от състава на търговското предприятие, т.е. тя има значение, както за правния субект така и за правния обект. Фирмата може да се прехвърля само с търговското предприятие / чл.60,ал.1 ТЗ/.
Разбирането, че един търговец може да има няколко предприятия, изхожда от неюридически критерии – стопанска и организационна самостоятелност на различните дейности на търговеца /напр. цех за безалкохолни напитки, завод за конфекции и др./. Тези дейности могат да се извършват в различни населени места, което обосновава теорията за обособеност на отделните търговски предприятия.
Търговското предприятие е юридическа категория и е неразривно свързано с търговеца и неговото вписване в търговския регистър. Търговецът може само икономически /а не юридически/ да притежава няколко предприятия. Такъв е случая, при който търговецът регистрира няколко ЕООД. В този случай икономическия собственик е един, но юридическите субекти и обекти се мултиплицират.
1.5. Обща характеристика на сделките с търговско предприятие.
В чл. 15, ал.1 ТЗ изрично е предвидена възможността за прехвърляне на търговското предприятие. От това следва, че се имат предвид сделки с облигационно – вещно действие: договор за продажба, за замяна, за дарение, за апортиране в търговско дружество, за завещание, за завет, за делба – дарение или делба – завещание. По аргумент за по-силното основание са допустими и сделки с търговско предприятие, които нямат прехвърлително действие : договор за наем, за аренда, за лизинг, за ползване.
Сделките, с които предпрятието се прехвърля са търговски, независимо от техния възмезден или безвъзмезден характер. Търговска е сделка, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Може да се приеме, че когато се прехвърля търговско предприятие, прехвърлителят сключва последната си, а правоприемникът първата си търговска сделка по занятие.
С промяната на правната уредба най- после законодателят изрично определи компетентния орган на ТД, който може да приеме решение за прехвърляне на търговското предприятие, както и необходимото мнозинство и форма при вземане на това решение. Чл.15, ал.2 ТЗ препраща към чл.262п ТЗ, който определя органът /съдружниците/, мнозинството и формата за вземане на решение за преобразуване на ТД. За прехвърляне на предприятието на СД и КД е необходимо съгласието на всички съдружници, дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписите; прехвърлянето на предприятието на ООД – по решение на общото събрание на съдружниците с мнозинство ? от капитала; прехвърлянето на предприятието на АД – по решение на общото събрание на съдружниците с мнозинство ? от представените акции с право на глас, като при акции от различни класове решението се приема от акционерите от всеки клас; за прехвърляне на предприятието на КДА са необходими две решения – на общото събрание на акционерите /командитистите/, взето с мнозинство ? от представените акции с право на глас, и на неограничено отговорните съдружници /комплементарите /, прието с единодушие в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Чл.15, ал.2 ТЗ е императивно правило. Ако в дружествения договор или устава на ТД се предвидят друг ред, мнозинство или форма при приемане на решението за прехвърляне на предприятието, съответните клаузи ще бъдат нищожни. За прилагането на чл.15, ал.2 ТЗ е без значение вида на прехвърлителната сделка /продажба, замяна, дарение, апортиране в търговско дружество и др./ Чл.15, ал.2 ТЗ не се прилага за непрехвърлителните сделки /неотчуждителни, нетранслативни, само с облигационно действие/. Тези сделки може да се сключат по предвидения в учредителния акт на съответното дружество ред.
При прехвърляне на предприятието в чл.15, ал.3 ТЗ е регламентирана отговорността на отчуждителя за задълженията при прехвърляне на предприятие. Отчуждителят отговоря за задълженията солидарно с правоприемника. С промените в законодателството тази отговорност е “ограничена до размера на получените права”.
Прехвърлянето на предприятието следва да бъде вписано в търговския регистър. Правилата за вписване претърпяха няколко последователни, съществени промени. С оглед най-новите промени в търговското законодателство /в сила от 01.10.1006г./ прехвърлянето на предприятието следва да бъде вписано едновременно по делото на отчуждителя и на правоприемника. Така отпада изискването за спазване на определена поредност при вписване на прехвърлянето на предприятието в случаите, когато седалищата на отчуждителя и правоприемника са в района на различни съдилища.
Съгласно чл.16а, ал.1 ТЗ правоприемникът управлява отделно преминалото върху него предприятие за срок от 6 месеца. Този срок тече от датата на вписването на прехвърлянето в търговския регистър.
Чл.16а, ал.2 ТЗ стесни кръга на кредиторите, които могат да се ползват от предимствата на отделното управление. Това са само кредитори, чийто вземания не са обезпечени. Кредиторите с обезпечени вземания нямат защита по чл.16а ТЗ. Без значение е вида на обезпечението - реално или лично. Второто ограничение на кръга на кредиторите, за които се прилага отделното управление, е предвидено с оглед момента на възникване на техните вземания. Съгласно чл.16а, ал.2 ТЗ това са само тези кредитори на отчуждителя и правоприемника, чийто вземания са възникнали преди датата на съответното вписване на прехвърлянето.
Съгласно чл.16а, ал.3 ТЗ членовете на управителния орган на правоприемника отговарят солидарно пред кредиторите за отделното управление. Тази отговорност е деликтна.
1.6.Договор за продажба на търговско предприятие
Договорът за продажба на търговско предприятие е основна и с най-голямо практическо значение сделка. Правният режим на този договор е специален /чл.15 и чл.16 ТЗ/ и общ /чл.чл.99-102, 183 – 213 и др.ЗЗД/.
Договорът за продажба на търговско предприятие е комплексен договор, който не бива да се отъждествява с обикновенния договор за продажба. Той включва като свои елементи няколко самостоятелни сделки – продажби на движими и недвижими вещи, прехвърляне на вземания, кумулативно поемане или замествамане в дълг, лицензионнен договор, прехвърляне на ценни книги и др. По правило при продажба на търговското предприятие е налице общо /универсално/ правоприемство, тъй като се прехвърлят всички права, задължения и фактически отношения, без да е необходимо те да се посочват и индивидуализират в договора. Изключват се от предприятието и не се прехвърлят тези права, за които това изрично е посочено в договора. Те трябва да бъдат индивидуализирани. От това правило има едно изключение – прехвърлянето на фирма трябва да е уговорено изрично. То не може да се предполага. В този смисъл е и чл.60, ал.1 ТЗ, който макар да се отнася само за едноличния търговец, всъщност съдържа общата идея на законодателя и за останалите видове търговци.
Изваждането на елементи от състава на предприятието и непрехвърлянето на права и задължения не може да бъде безгранично. Това би изпразнило от съдържание договора за продажба на предприятие и би го превърнало в обикновенна продажба на вещ. Изключването при продажба на предприятие на негови права от състава му следва да се преценява практически и конкретно за всеки отделен случай. Ако тези изисквания са нарушени, съдът не следва да вписва договора за продажба на предприятие. Този договор може да се атакува като нищожен поради липса на предмет.
На прехвърляне подлежат не само права и задължения по търговски сделки, но и такива по граждански сделки, ако те са свързани с търговското предприятие.Прехвърлят се и права и задължения по сключени от продавача трудови договори. Не влизат в състава на продаваното предприятие права и задължения, които са свързани с личността /напр. отстъпена право на ползване на продавача/, както и тези по граждански сделки, които нямат връзка с търговското занятие и предприятие. Не могат да бъдат включени само акцесорните права, без главните.
Продавачът и купувачът трябва да бъдат регистрирани като търговци / еднолични, търговски дружества или кооперации/. Този извод следва от чл.16, ал.1 ТЗ, който изисква вписване на продажбата в търговския регистър по партида на продавача и купувача. В чл.15 и чл.16 ТЗ са предвидени специфичтни изисквания за прехвърляне на търговското предприятие:
- договорът за продажба да е сключен в писменна форма с нотариална заверка на подписите на страните. Тази форма е форма за действителност;
- продавачът трябва да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне;
- прехвърлянето трябва да се впише в търговския регистър;
- договорът за продажба трябва да се впише в службата по вписвания, ако в състава му е включено право на собственост или ограничено вещно право върху недвижим имот.
Правното значение на тези изисквания е различно. Купувачът става собственик на предприятието от момента на сключване на договора за продажба. Затова от сключване на договора прадавачът е длъжен да върне на купувача всичко, което е придобил след този момент от предприятието.
За разлика от продавача на наследство, който е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник, продавачът на търговско предприятие трябва да обезпечи не само качеството си на собственик, но и съществуването на прехвърлените права към момената н сключване на договора за продажба. Договорът за продажба на наследство има алеаторен характер, тъй като не винаги продавачът е в състояние да узнае точния състав на наследството / съотношението между права и задължения/. Обратно, продавачът е експлоатирал предприятието и трябва да отговаря за съществуването на правата и фактическите отношения към момента на прехвърляне на предприятието.
Продавачът е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за прехвърлянето на предприятието. Уведомяването на кредиторите няма голямо практическо значение, тъй като техните интереси са защитени от чл.15, ал.3 ТЗ чрез отговорността пред тях на страните по договора за продажба. Друго значение има уведомяването на длъжниците. Договорът за продажба на предприятие няма действие спрямо тях до уведомяването им. Ако продавачът още веднъж прехвърли предприятието или част от него на друго лице и второто прехвърляне е съобщено на длъжника преди първото, той може валидно да изпълни задължението си на втория правоприемник / купувач /.
В чл.15, ал.3 ТЗ са предвидени специални правила за отговорността на продавача и купувача пред кредиторите. Тази отговорност е в зависимост от характера на задължението. За изпълнение на паричните задължения продавачът и купувачът отговарят солидарно. Без значение е дали купувача е знаел или не е знаел за паричните задължения при сключване на договора. Не могат в договора за продажба да се включват клаузи, които да изключват тази отговорност. Отговорността на продавача и купувача може да се промени, но само по споразумение с кредиторите. Само те могат да се съгласят да освободят продавача от отговорност. В чл.15, ал.3 ТЗ е предвидена специална хипотеза относно непаричните /търсими/ задължения. Кредиторите на тези задлжения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя /продавача/ на предприятието, т.е. установена е поредност в дължимото от страните изпълнение на непаричните задължения.
В чл.16а ТЗ е предвиден 6-месечен срок след обнародване на прехвърлянето на предприятието, през който кредиторите на отчуждителя могат да поискат от правоприемника изпълнение или обезпечение съобразно правата си. В този срок предприятието се управлява отделно. Изтичането на 6-месечния срок не преклудира правата на кредиторите на отчуждителя.