12.ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ – Органи за управление

  За разлика от СД и КД, които нямат задължителни органи за управление, ООД има два такива органа - общо събрание и управител (управители). Контрольорът е незадължителен (факултативен) орган на ООД. Избирането на контрольор (контрольори) трябва да е предвидено в дружествения договор. Управителят и контрольорът са равнопоставени и подчинени на общото събрание.

1.1.Общото събрание е върховен орган за управление на ООД. Съгласно чл. 137 ТЗ в неговата решаваща компетентност е включено решаването на основни въпроси, които имат трайно значение (напр. изменение и допълнение на дружествения договор, приемане и изключване на съдружници, увеличаване и намаляване на капитала, откриване и закриване на клонове, придобиване и отчуждаване на недвижими вещи и др.).

Изброяването на чл. 137 ТЗ не е изчерпателно. Към компетентността на общото събрание следва да се отнесе и решаването на редица други въпроси, въпреки че това не е посочено в ТЗ и дружествения договор (напр. за ипотекиране на дружествен имот, за освобождаване на контрольора от отговорност, за упълномощаване на прокурист и др.). Този извод следва от върховенството на общото събрание на ООД.

Чрез дружествения договор компетентността на общото събрание може да се разшири или ограничи.

Разширяването на компетентността на общото събрание означава да се ограничи компетентността на управителя или контрольора. Но при това разширяване не трябва да се нарушават императивни правни норми (напр. не може да се отнеме представителната власт на управителя).

Ограничаването на компетентността   на общото събрание означава да се делегират отделни негови правомощия върху другите дружествени органи. Договорно установената компетентност може да се делегира чрез решение на общото събрание на ООД. Законно установената компетентност може да се делегира на управителя или на контрольора само на основание дружествения договор. Възможността за такова прехвърляне на правомощия от общото събрание на ООД върху другите дружествени органи е силно ограничена (напр. не може да се прехвърля правомощието за изменение и допълнение на дружествения договор, за увеличаване и намаляване на капитала, за прекратяване и преобразуване на ООД и др.). Решаването на подобни въпроси е включено в т. нар. изключителна компетентност на общото събрание на ООД.

Общото събрание на ООД се свиква на редовно и на извънредни заседания. Редовното годишно събрание трябва да приеме годишния счетоводен отчет и баланса на ООД и да разпредели печалбата между съдружниците.

Извънредните заседания на общото събрание не са ограничени по брой. Но управителят е длъжен да свика общо събрание по искане на съдружници, които имат дялове над 1/10 част от капитала на ООД. Управителят на ООД има това задълже­ние и когато загубите на дружеството надхвърлят 1/4 от капитала.

Общото събрание на ООД трябва да се свика с писмена и лична покана до съдружниците. Поканата следва да се получи най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако дружественият договор не предвижда друг срок - по-кратък или по-дълъг. В поканата трябва да е посочен дневният ред. Нарушаването на тези изисквания води до недействителност на приетите решения от общото събрание на ООД.

Общото събрание на ООД може да приема решения и неприсъствено. Неприсъствено взетото решение трябва да е подписано от всички съдружници. В този случай не се отправя покана, не се обявява дневен ред, не се провежда заседание и е налице последователно, а не едновременно гласуване от съдружниците. По тази причина следва да се приеме, че неприсъствено могат да се вземат решения само на извънредни заседания на общото събрание.

Решенията на общото събрание на ООД трябва да се отразят в специална протоколна книга.

Общото събрание на ООД може да приема решения с:

-    единодушие;

-    квалифицирано мнозинство (повече от 3/4 от капитала)

-    обикновено мнозинство (повече от 1/2 от капитала).

С единодушие трябва да се приеме решението за увеличаване и намаляване на капитала.

С квалифицирано мнозинство трябва да се приемат решенията за прекратяване с ликвидация или за преобразуване на ООД, за изменение и допълнение на дружествения договор, приемане и изключване на съдружници, за прехвърляне на дружествен дял на несъдружник, за внасяне на допълнителни парични вноски.

Останалите решения на общото събрание на ООД следва да се вземат с обикновено мнозинство.

В дружествения договор може да се предвиди друг ред (начин) за приемане на решения от общото събрание на ООД (напр. всички решения да се вземат с единодушие). Но решенията, за които ТЗ изисква квалифицирано мнозинство от 3/4 от капитала или единодушие, не може да се предвижда по-малко мнозинство.

Решенията на общото събрание на ООД влизат в сила след приемането им, ако в закона или дружествения договор не предвидено друго. Определени решения подлежат на вписване в търговския регистър и влизат в сила от този момент (например за изменение или допълнение на дружествения договор, избор и освобождаване на управител, за приемане и изключване на съдружник и др.).

2.1 Управителят на ООД е негов задължителен изпълнителен и представителен орган. Той трябва да е дееспособно физическо лице. Качеството на управител на ООД подлежи на вписване в търговския регистър и на обявяване.  Управител може да бъде и лице, което не е съдружник в ООД.

Между управителя и ООД е налице организационно правоотношение, което възниква от фактически състав с два елемента - избор от общото събрание и съгласие на управителя. Първият управител се избира от учредителите на ООД и обикновено се посочва в дружествения договор.

Организационното правоотношение е сравнително най-близко до мандатното правоотношение (това, което се поражда от договора за поръчка). Правата и задълженията на управителя на ООД могат да се конкретизират чрез сключване на трудов договор или на договор за управление (мениджърски договор), който има елементи на договор за поръчка, за услуга и за изработка. Трудовият или мениджърският договор с управителя трябва да се сключат от съдружник, овластен за това от общото събрание на ООД.

Функциите на управителя на ООД са организационни, ръководни и представителни.

Организационни са функциите на управителя по свикване на общото събрание, редовното водене на дружествените кни­ги, уведомяването на съдружниците за хода на дружествените работи и при изключване и др.

Ръководни са функциите на управителя по отношение на трудовия персонал и извършваната от ООД дейност (напр. във връзка с пазарни проучвания, извършени инвестиции и др.).

Управителят е законен (органен) представител на ООД. Той може да придобива права и да поема задължения от името и за сметка на ООД дори когато сключените сделки не са съобразени с дружествения предмет на дейност. Само по изключение за валидното извършване на правно действие от управителя е необходимо и решение на общото събрание (напр. за участие на ООД в други търговски дружества, за отчуждяване на недвижими имоти). По правило ограниченията на представителната власт на управителя от общото събрание имат дейст­ие само във вътрешните отношения и не могат да се противопоставят на трети добросъвестни лица.

Когато управителите на ООД са няколко лица, по правило всеки от тях има самостоятелна представителна власт. Колективната представителна власт на управителите трябва да посочи изрично в дружествения договор и да се впише.

Управителят на ООД не може да извършва конкурентна дейност спрямо дружеството (напр. чрез сключване на сделки от свое или от чуждо име, чрез участие в СД, КД или друго ООД).

Управителят на ООД носи два вида отговорност пред дружеството - организационна и имуществена. Организационната отговорност се осъществява при освобождаване на управителя от общото събрание на ООД. Освобождаването може да бъде по целесъобразност, т. е. не е необходимо да е налице виновно неизпълнение на задълженията на управителя.

Имуществената отговорност на управителя на ООД е договорна. Тя предпоставя причиняването на вреди на ООД, противоправно поведение и вина на управителя. Тази отговорност може да се реализира по решение на общото събрание, което трябва да овласти съдружник (ако не е избран нов управител за предявяване   на иск срещу управителя.

2.2. Нови промени в ООД  относно управлението

Новите правила за управлението на ООД се отнасят до свикване на общото събрание и влизането в сила (действието) на определени решения. По-многобройни и съществени са промените в правното положение на управителя на ООД.

А/ Допълнена е ал.З на чл. 138 ТЗ. Управителят е длъжен да свика веднага общото събрание на ООД не само когато загубите надхвърлят 1/4 от капитала, но и когато чистата стойност на имуществото на дружеството спадне под размера на вписания капитал

Според чл.247а, ал.2 ТЗ чистата стойност на имуществото е разликата между стойността на правата и задълженията на дружеството съгласно баланса му. Преди промените тази разлика се означаваше с термина „нетна стойност на активите”.

Б/ В чл.141 ТЗ са включени три нови алинеи, които уреждат правното положение на управителя на ООД.

Съгласно чл. 141, ал.4 ТЗ овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време и името му да бъде заличено от търговския регистър. Под „оттегляне" следва да се разбира „освобождаване" по смисъла на чл. 140, ал.4 ТЗ. Преди изричната уредба на възможност­та общото събрание да оттегля по всяко време овластяването на управителя, тя се извличаше по тълкувателен път. В практиката се бе наложило изискването едновременно с оттегляне на овластяването (освобождаването) на управи­теля да се избира нов управител, който се вписваше в регистъра при заличаване на стария управител. Понастоящем за оттегляне на овластя­ването и заличаването на управителя от регистъра не е необходимо да е избран нов управител - ООД може да се прекрати от съда по иск на прокурора, ако е останало без вписан управител в продължение на 3 месеца.

Оттеглянето по чл.141, ал.4 ТЗ е израз на т.нар. организационна отговорност на управителя на ООД. Тя не предпоставя негово виновно поведение. Съглас­но чл.140, ал.4 ТЗ освобождаването на управителя има действие от вписването му в търговския регистър. Следователно до този момент управителят не е освободен и е представител на ООД, независимо дали общото събрание е избрало нов управител. По тази причина уп­равителят, чието овластяване е оттеглено, трябва да го заяви за вписване в регистъра.

В/  Принципно нова уредба за нашия ТЗ е създадена с новата ал.5 на чл. 141 ТЗ.

Управителят може да поиска да бъде заличен от търговския ре­гистър с писмено уведомление до дружеството (чл.141, ал.5, предл. първо ТЗ). Следва да се приеме, че конкретен адресат на уведомлени­ето е общото събрание на ООД. По тази причина уведомлението ще бъде извършено, ако управителят включи освобождаването си в дневния ред на писмената покана за свикване на общо събрание. Въпреки че не е посочено изрично от закона, общото събрание на ООД трябва да вземе решение за освобождаване на управителя. На основание това решение управителят ще заяви заличаването си от регистъра. Ако общото събрание на ООД не приеме решение за освобожда­ване на управителя в 1-месечен срок от получаване на писменото уведомление, той може сам да заяви за вписване това обстоятелство и съдът го вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице.                             

Г/ С новата ал.6 на чл. 141 ТЗ е дадена кратка уредба на договора за възлагане на управлението.

Съгласно този текст отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на уп­равлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дру­жеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик.

Въпросът за правната природа на договора за възлагане на управ­лението е спорен. Може да се приеме, че този договор е sui generis, който съчетава в себе си елементи на договор за поръчка, за услуга и за изработка. Преобладават, елементите на договор за поръчка. Дого­ворът за услуга не е уреден от нашето законодателство, на той също има принципно мандатен характер. По необходимост управителят на ООД извършва и материални действия, но те имат спомагателно (допълнително) значение в сравнение с извършваните от него правни действия.

Договорът за възлагане на управлението е двустранен, консенсуален и формален договор, който се сключва с оглед личните качества на страните и има продължително изпълнение. На основание чл.137, ал.1,т.5 ТЗ, според който общото събрание на ООД определя възнаграждението на управителя, договорът може,  да се квалифицира като възмезден, но е възможно да бъде и безвъзмезден.

Договорът за възлагане на управлението следва да се сключи от управителя и лице, оправомощено за това от общото събрание, или от едноличния собственик на капитала (чл. 141, ал.6 ТЗ).

Управителят на ООД придобива това качество и има управителна власт (във вътрешните отношения) и представителна власт (във външните отношения на дружеството) от вписването му в търговския регистър. За вписването е необходимо решение на общото събрание и съгласие на управителя.

Договорът за възлагане на управлението не може да се отклонява от императивни разпоредби на закона, а от негови диспозитивни разпоредби - само доколкото е предвидено в дружествения договор.

Договорът за възлагане на управлението може да урежда само вът­решни отношения (т.нар. същинско управление). Този договор не се отнася за външните отношения на дружеството с трети лица (негово­то представителство). Управителят е органен представител на ООД и има неограничена по съдържание представителна власт. Ограничени­ята на представителната власт на управителя нямат действие по от­ношение на трети лица дори ако са предвидени в дружествения дого­вор (вж. чл. 141, ал.2 ТЗ, който урежда изключение от това правило при съвместно представителство от двама или повече управители на ООД).

При заличаване на управителя от търговския регистър той губи своята управителна и представителна власт.

Д/ Последната промяна в областта на управлението на ООД се отнася до отговорността на управителя за причинени вреди на дру­жеството. Редакцията на чл.142, ал.З ТЗ е подобрена, като от текста отпадна възможността за уволнение без предизвестие на управител, който не е съдружник. На основание тази промяна и поради изрич­ното уреждане на договора за възлагане на управлението в комен­тарната литература се приема, че управителят не може да бъде в тру­довоправно отношение с ООД.

И при новата редакция на чл. 142, ал.З ТЗ следва да се приеме, че отговорността на управителя е договорна. Тази квалификация на от­говорността не се променя и когато между ООД и управителя не е сключен договор за възлагане на управлението.

3. По силата на дружествения договор ООД може да има и контрольор (контрольори). Неговите основни задължения се обособяват в три групи:

-    да следи за спазване на дружествения договор;

-    да контролира опазването на дружественото имущества

-    да дава отчет пред общото събрание на ООД.Определени лица не могат да бъдат контрольори на ООД (напр. управителят, лишените с присъда от правото да заемат материално-отчетническа длъжност и др.).

Контрольорът също носи организационна и имуществена отговорност пред ООД.

Контрольорът на ООД се различава от неговия проверител. Последният е лице, което проверява годишния счетоводен отчет на ООД. Проверителят се избира от общото събрание и трябва да е дипломиран експерт-счетоводител. Проверката на експерт-счетоводителя е задължително условие за приемане на годишния счетоводен отчет.

4. ЕООД се управлява от едноличния титуляр (собственик) на капитала. Той може да решава въпросите, които са в компетентност на общото събрание на ООД. Едноличният титуляр може да бъде управител или да определи друго лице за управител. В учредителния акт на ЕООД може да се предвиди и контрольор.

В новата алинея на чл. 147 ТЗ се предвиди, че договорите между едноличния собственик на капитала и дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма. В случая няма договаряне сам със себе си, въпреки че договорът ще се подпише от едно и също лице. Писмената форма е за действителност. Но ако за даден договор се изисква нотариална или нотариално заверена форма, тя трябва да бъде спазена.

5. Прекратяване на ООД

5.1.ООД може да се прекрати с ликвидация поради три основни групи основания:

- основания, които са посочени в дружествения договор (напр. изтичане на определения срок);

- решение на общото събрание на ООД. Решението може да бъде за прекратяване с ликвидация или без ликвидация (при преобразуване);

- съдебно решение.

Прекратяването на ООД на основание съдебно решение е изключение и е допустимо само в определени от закона случаи. Такива случаи са: несъстоятелност на ООД; иск на прокурора, ако дружеството не е образувано по законния ред или ако дейността му противоречи на закона; иск на съдружници, чиито дялове съставляват повече от 1/5 от капитала, ако са налице важни причини за прекратяването. Според съдебната практика важните причини трябва да се преценяват с оглед интересите на ООД, а не според интересите на отделните съдружници.

5.2.ЕООД се прекратява със смъртта на едноличния собственик на капитала, ако той е физическо лице, или с неговото прекратяване, ако той е юридическо лице. Наследниците на починалото физическо лице могат да продължат дейността на ЕООД. Ако те са две или повече лица, ЕООД следва да се трансформира в ООД преди или след неговото отправяне (напр. поради частично изпълне­ние на задължението за дялова вноска, поради неизпълнение на ре­шение на общото събрание и др.). Но за напускащият съдружник по чл.134, ал.2 ТЗ има едно важно изключение - той се освобождава от задължението за допълнителна парична вноска и не може да бъде изключен поради невнасянето й.