16.КОМАНДИТНО ДРУЖЕСТВО С АКЦИИ "КДА"
1. Определение
1.1. КДА има ограничено разпространение в практиката, което основно се дължи на неговия комплициран нормативен режим. КДА е междинна (хибридна) дружествена форма между КД и АД. Преобладават характеристиките на АД, поради което КДА се определя като търговско дружество на едрия капитал.
В КДА участват два вида съдружници:
- неограничено отговорни за задълженията на КДА (комплементари);
- ограничено отговорни за задълженията на КДА (командитисти).
Комплементари и командитисти могат да бъдат физически и юридически лица. Определени юридически лица (напр. банки, общини) могат да участват в КДА само като командитисти. Командитистите трябва да са най-малко три лица. Няма изискване за минимален брой на комплементарите, поради което в КДА трябва да има най-малко четирима съдружници.
Командитистите трябва задължително да бъдат акционери, т. е. срещу техните командитни вноски да са издадени акции. Комплементарите могат да бъдат акционери, т. е. за тях придобиването на акции е една факултативна възможност. Комплементарите, които са записали акции, имат всички права на акционери, но в общото събрание могат да участват само със съвещателен глас. И при записването (придобиването) на акции комплементарите остават неограничено отговорни за задълженията на КДА, т. е. те не се превръщат в командитисти.
1.2. Нормативната уредба на КДА се разграничава на особена (специална) и субсидиарна (допълнителна).
Особеният нормативен режим се състои от правни норми, които пряко се отнасят за КДА (то е техен адресат). Този режим е лаконичен (вж. чл. 253-260 ТЗ), като някои от разпоредбите се състоят от по едно изречение.
Субсидиарният нормативен режим е този за АД, КД и СД. Той се прилага по въпроси (за отношения), които не са регламентирани от особената нормативна уредба на КДА. Това прилагане може да е пряко или съответно. Правният режим на АД се прилага основно за образуването и управлението на КДА, съдържанието, вида, прехвърлянето на акциите, прекратяването на дружеството. Правният режим на КД и СД се прилага основно за правата, задълженията и отговорността на комплементарите.
1.3. Фирмата на КДА трябва да посочва неговия вид чрез означението „командитно дружество с акции" или съкращението „КДА". Не е задължително фирмата да включва името или фирмата на комплементар, което може да съставлява само незадължителното (факултативното) съдържание на фирмата на КДА.
2. Образуване
2.1. Характерно за образуването на КДА е, че то трябва има два акта - договор и устав.
Договорът трябва да уреди отношенията във връзка с образуването на КДА (отношенията между учредителите) и действие до неговата регистрация. По своята правна същност този договор е подготвителен по смисъла на чл. 66 ТЗ. Докато при останалите търговски дружества сключването на подготвителен договор е само факултативен елемент от фактическия състав на тяхното учредяване, то при образуване на КДА този договор е задължителен. Подготвителният договор трябва да се сключи между комплементарите.
Уставът на КДА следва да има съдържание, което да съвпада със задължителното съдържание на устава на АД и на учредителния договор на на КД (напр. да посочва броя, вида и номиналната стойност на акциите, органите за управление, и т. н.). Уставът на КДА следва да се изготви от комплементарите.
2.2. КДА се образува по нормативната система.
Учреждаването е със задължително провеждане на учредително събрание, което се свиква от комплементарите. Комплементарите имат право да изберат командитистите между участниците в учредителното събрание. Минималният капитал за образувана КДА е 50 000 лв. Учредителното събрание на КДА следва да се проведе и да приеме решения според изискванията за провеждане на учредително събрание на АД.
При регистрацията на КДА е необходимо да са внесени малко 25 на сто от определения в устава капитал.
3. Капитал
3.1. Уставът на КДА трябва да определя вноските на съдружниците по вид и размер. Непаричните вноски следва да се оценят от три вещи лица, назначени от регистърния съд.
Вноските трябва да са диференцирани според вида на съдружниците - комплементари и командитисти. Командитистите трябва да направят вноски, чрез които да покрият стойността на записаните от тях акции. Ако комплементарите са и акционери, по правило те трябва да направят два вида вноски. В устава на КДА може да се предвиди комплементарите да направят само вноска, с която да внесат стойността на поетите от тях акции.
3.2. По правило от две части се състои и капиталът на КДА - едната част включва акциите на командитистите, а другата част - вноските на комплементарите. Възможно е капиталът на КДА да се структурира само по акции, когато и двата вида съдружници са акционери. Уставът на КДА може да предвиди задължително минимално участие в капитала на комплементарите (напр. 1/10 част), която да се прибави или включи към акционерния капитал.
4. Права, задължения и отговорност на съдружниците
4.1. Комплементарите в КДА имат правата и задълженията на комплементарите в обикновеното (простото) КД, които от своя страна съвпадат с правата и задълженията на съдружниците в СД. Но КДА е предимно (приоритетно) капиталово търговско дружество, поради което следва да се приеме, че комплементарите участват в разпределението на печалбата само съразмерно на техните вноски в капитала, независимо от придобиването или не придобиването на акции. Съразмерно на тези вноски се определя и ликвидационният дял на комплементарите.
Комплементарите носят отговорност за задълженията на КДА, която съвпада с тази на комплементарите в КД (съдружниците в СД), т. е. тя е неограничена, солидарна, лична, непряка и действаща назад във времето. Тази отговорност не се променя, ако комплементарите са и акционери. Следователно КДА дава сравнително най-големи гаранции на своите кредитори, тъй като те се обезпечават както от капитала на Дружеството, така и от отговорността на комплементарите.
4.2. Командитистите в КДА имат правата и задълженията на акционерите в АД. Те не отговарят за задълженията на КДА.Следователно за разлика от КД кредиторите на КДА не могат да претендират от командитистите разликата между посочената в устава и реално направената вноска в капитала.
5. Управление
5.1. КДА задължително се управлява по едностепенната система за управление на АД. То трябва да има общо събрание и съвет на директорите, като в общото събрание участват командитистите, а в съвета на директорите - комплементарите.
5.2. Компетентността на общото събрание трябва да се определи в устава на КДА. Тя може да съвпада с компетентността на общото събрание на акционерите на АД или да бъде по-широка или по-тясна от нея (напр. като някои от правомощията на общото събрание на акционерите се делегират на съвета на директорите). Следва да се приеме, че ако в устава на КДА не е посочена компетентността на неговото общо събрание, тя съвпада с тази на общото събрание на акционерите. Тази уставна автономия е едно от различията в управлението на КДА и АД.
Общото събрание на КДА е длъжно да разглежда и решава и всички искания на командитисти за извършване проверка на дейността на дружеството. Тази проверка може да се възложи на лице (контрольор, проверител) или на комисия, които не са органи за управление на КДА.
5.3. Съветът на директорите е управителен и представителен орган на КДА. Чрез устава неговата компетентност може да бъде разширена или ограничена в сравнение с тази на съвета на директорите на АД,
В съвета на директорите на КДА участват по право всички комплементари, т. е. членовете на съвета не се избират и освобождават от общото събрание, както е при АД. Съветът на директорите може да възложи оперативното управление и представителство на изпълнителен директор (директори), трябва да се спазва и изискването за минимален и максимален брой на членовете, предвидено за съвета на директе на АД (от 3 до 9 лица). Както вече се отбелязва, в КДА може участва само един комплементар, в който случай тоя е управител (директор) и упражнява компетентността на съвета на директорите. В съвета на директорите не могат да участват командитисти или лица, които не са съдружници. По своя особеност управлението на КДА също се различава от управлението на АД.
Дори когато уставът на КДА предоставя в компетенцията на общото събрание да приема решения за изменение и допълнение на устава или за прекратяване с ликвидация или чрез преобразуване на КДА, е необходимо и съгласие на комплементарите (решение на съвета на директорите). Това решение трябва да се вземе с единодушие, ако уставът не предвижда приемане с мнозинство. Следователно за решаване на основните въпроси е необходимо да се приемат две решения от двата органа за управление на КДА.
6. Прекратяване
6.1. КДА може да се прекрати на три групи основания:
- прекратителни основания за КДА (напр. спадане броя на командитистите под три лица);
- прекратителни основания за КД, съответно СД (напр. изключване или напускане на комплементар);
- прекратителни основания за АД (напр. спадане на капитала за повече от 1 година под задължителния минимум).
По правило изключването, напускането, смъртта или прекратяването с ликвидация или поради несъстоятелност на комплементар водят до прекратяване на КДА, ако в устава не е предвидено друго.
По правило изключението (поради невнасяне на вноската), смъртта или прекратяването с ликвидация или поради несъстоятелност на командитист не водят до прекратяване на КДА, ако в устава не е предвидено друго. Но ако поради изключване, ликвидация или несъстоятелност командитистите останат по-малко от трима, КДА трябва да се прекрати с ликвидация или да се преобразува в друг вид търговско дружество.
6.2. КДА може да се прекрати и без ликвидация, като се превърне в друг вид търговско дружество или се реорганизира чрез сливане, вливане или разделяне.