23.Договор за лизинг
1.1. Понятие за лизинг и видове лизинг
Лизингът може да се разгледа в два аспекта:
- от икономически аспект лизингът е средство за кредитиране в стокова форма , т.е. чрез него се предоставя инвестиционен кредит
- от юридически аспект чрез лизинга се предоставя временно и възмездно право на ползване върху определен обект. Това право е облигационно, а не вещно. Обект на ползване могат да бъдат движими вещи, недвижими вещи и търговски предприятия. Сравнително най-разпространен е договорът за лизинг на движими вещи /машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства/
Договорът за лизинг е един от модерните договори, появил се за първи път в американската практика още в края на 19 век, в началото на 20 век навлиза и в Европа.
Договорът за лизинг е от категорията на абсолютните /обективни/ търговски сделки. Той е неформален, двустранен, консесуален, възмезден и комутативен, който се сключва с оглед личността на страните и има продължително и периоично изпълнение.
Договорът за лизинг е два основни вида – финансов и оперативен. ТЗ урежда двата вида договори за лизинг по един своеобразен начин тъй като предвижда разпоредби само за договора за лизинг /общи и за двата вида договори/ и за договора за финансов лизинг, без да споменава за оперативен лизинг.
2.1. Оперативен лизинг.
ТЗ го нарича просто лизинг. Теорията и практиката използва термина оперативен лизинг – той е същински или обикновен /чл.342 ал.1.ТЗ / С договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.
Договорът за лизинг има характеристики на договора за наем:
- двустранен, консесуален, възмезден и комутативен ;
- основните характеристики се покриват. Договорът за оперативен
лизинг може да се разгледа като разновидност на договора за наем./ чл. 347 ал.2 ТЗ /
Особености на оперативния лизинг:
- срокът на договора не е ограничен , за разлика от договора за наем, който има максимален срок 10 години /чл. 229 от ЗЗД/. Лизингът е дългосрочен договор – сключва се обикновенно за продължителни периоди тъй като негов предмет са скъпо струващи машини, съоръжения и др.
- При договора за лизинг реда за поддържане на вещта и заплащане на разноските е друг. Лизингодателят няма задължения да поддържа обекта на лизинга в състояние, годно за употреба за разлика от наемодателя. При лизинга всички разноски са за сметка на лизингополучателя.
- Не приложимо е правилото за мълчаливо продължаване на договора, за разлика от договора за наем/чл 236 от ЗЗД/.
- Неприложими са правилата за прекратяване договора за наем, при който всяка от страните може да го прекрати с предизвестие, когато договорът е безсрочен. При лизинга това не е допустимо освен ако е включено изрично като клауза в договора.
- Лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичането му, което е невъзможно при договора за наем. Лизингът в практиката се приема като синоним на договор за продажба на изплащане. Това е погрешна практика тъй като договорът за лизинг в никоя от разновидностите си няма транслативен ефект. По силата на този договор не може да се прехвърля и придобива собственост. Придобиването на вещта е само латентна възможност, която може да се реализира задължително с нов акт – продажба. По договора за лизинг лизингополучателят има потестативното право да изкупи обекта на лизинга по така наречената остатъчна стойност. При всички случаи той ще стане собственик, ако се сключи втори договор – договор за продажба.
2.2. Финансов лизинг
Определението за този договор се съдържа в чл.342, ал.2 ТЗ. Според този текст с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
При класическия договор за финансов лизинг се пораждат три правни отношения между три лица:
- Първото правно отношение е между лизингополучателя и лизингодателя. При него лизингополучателят, който има нужда от определен обект /машини/, но няма средства за придобиването им се обръща към лизингодтеля, който по правило е специализирано търговско дружество. Между тях се сключва договор за финансов лизинг, чиито основно съдържание е определяне обекта на лизинга и условията за неговото придобиване. На този етап договора за финансов лизинг прилича на договора за поръчка, като лизингополучателя действа подобно на доверител, а лизингодателят подобно на довереник, който трябва да извърши определено правно действие. Но договорът за финансов лизинг не може да се редуцира изцяло към договора за поръчка, тъй като има някои специфични особености, които го отклоняват.
- Второто правно отношение е между третото лице и лизингодателя.
Обикновенно третото лице е производител на вещта. Между тях най-често се сключва договор за продажба, но това може да е договор за изработка или смесен договор. Със сключването на дадения договор лизингодателят изпълнява мандатното си задължение да придобие лизинговия обект. Характерно за договора за продажба е, че по правило той е транзитен.Третото лице /продавачът/ се задължава към лизинготаделя / купувача/ да достави обекта пряко на лизингополучателя, но за разлика от обикновенната транзинта продажба, получателят не става собственик и няма право да плаща цената на продавача.
- Третото правно отношение отново е между лизингодателя и лизингополучателя, но вече във връзка с ползването на обекта. Това отношение е сравнително най-близко до наемното правоотношение, като лизингодателя действа подобно на наемодател, а лизингополучателя – подобно на наемателя. Едно от основните задължения по това правно отношение – за предоставяне на обекта за ползване, се изпълнява в тясна връзка с второто правоотношение. Това трето правно отношение не е истинко правно отношение, тъй като съдържа в себе си елементи на договор за заем и на договор за продажба.
Задължения на лизингодателя по договора за финансов лизинг:
- Основно задължение на лизингодателя е за придобиване на обекта от третото лице и за предоставянето му за ползване на лизингополучателя
- Друго основно задължение на лизингодателя е да осигури спокойното ползване на обекта от лизингополучателя. Това задължение съвпада с аналогичното задължение на наемодателя. Лизингодателят може да не изпълни задължението за осигуряване на спокойно ползване от лизинигополучателя. В този случай лизингополучателят няма защитата, която чл. 237 ЗЗД дава на наемателя – оставяне в сила на договора за наем до изтичане на уговорения срок.
- Лизингодателят е длъжен да прехвърли правата си върху третото лице заедно с прехвърляне на собствеността върху вещта. Това задължение е договорно, а не законно.
Задължения на лизингополучателя:
- Първото задължение на лизингополучателя да получи обекта на лизинга. Това задължение съвпада със съответното задължение на наемателя.
- Друго основно задължение на лизингополучателя е да използва обекта съгласно неговото договорно предназначение. Ако няма такова – според обикновенното му предназначение. Аналогичен е текста и при договора за наем.
- Друго задължение на лизингополучателя е да поеме всички разноски за поддържане и експлоатация на обекта. Това задължение е по- широко от задължението на наемателя, който поема разноските само за тъй наречените дребни поправки.
- Следващо задължение на лизингополучателя е да не предоставя ползването на обекта на друго лице без съгласието на лизингодателя. Това е тъй наречения сублизинг. Съгласието на лизингодателя за сублизинг може да бъде дадено предварително или впоследствие.
- Друго задължение на лизингополучателя е заплащане на лизингово възнаграждение. То се договаря между страните и може да бъде определено глобално под формата на лизингови вноски или комбинирана /напр. за първите две години от договора възнаграждението се плаща еднократно, а за следващите години се изплащат периодично повтарящи се вноски/. Лизинговите вноски могат да бъдат равни по размер, прогресивни или дегресивни. Те трябва да покрият разходите на лизингодателя за придобиване на обекта /платена цена, мита, такси и др./ и включва неговата печалба.
Характерно за определяне на лизинговото възнаграждение е, че по правило то се изчислява така, че да покрие срока на икономическа годност на обекта. Размерът и срокът за изплащане на лизинговите вноски съвпада с темпа на амортизация на обекта. След изтичане срока на договора за финансов лизинг остатъчната стойност на обекта може да е нулева или само определен процент от първоначалната стойност.
Във връзка с лизинговото възнаграждение се поставя въпроса за понасяне на риска от случайното погиване или повреждане на лизинговия обект. При договора за финансов лизинг рискът е за лизингополучателя, въпреки че собственик е лизингодателят. Това означава, че лизингополучателят е длъжен да плаща договорените лизингови вноски и след като обекта е погинал или е неизползваем поради съществена случайна повреда. Следва да се приеме, че риска преминава върху лизингополучателя от момента на предаване на обекта или от момента на пускането му в експлоатация. Понасянето на риска от лизингополучателя е друга съществена разлика в сравнение с договора за наем, при който риска е за сметка на наемодателя.
Във връзка с понасяне на риска лизингополучателят може да поеме и задължението за застраховане на обекта. Това задължение е договорно , а не законово.
Лизингополучателят е длъжен да съобщи на лизингодателя за вредите и посегателствата , извършени върху лизинговия обект. Същото задължение има и наемателят.
Последното задължение на лизингополучателя е да върне обекта на лизингодателя след изтичане на срока на договора за финансив лизинг.Обектът следва да се върне в склада на лизингодателя.
След изтичане на договора за лизинг , в така наречения остатъчен период съществуват три възможности за лизингополучателя:
- първата възможност е да върне вещта;
- втората възможност е да сключи нов договор, който договор е за оперативен лизинг и е с намалени по размери вноски. Сключването на този договор трябва да е изрично , а не предполагаемо. Това е същественна разлика от договора за наем, при който , ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договора се счита за продължен за неопределен срок.
- третата възможност е да се придобие правото на собственост върху обекта от лизингополучателя. То може да се придобие и преди срока на договора за лизинг, ако лизингополучателят предсрочно плати дължимото възнаграждение. В съдебната практика преобладава становището, че собствеността може да се придобие от лизингополучателя при наличието на две условия : да е предвидено изрично в договора за лизинг и да се сключи втори договор , който е за продажба. Това становище игнорира чл.342, ал.3 ТЗ. Според този текст лизингополучателят може да да придобие вещта след изтичане на срока или по време на договора, но това е едно субективно право.То следва да се упражни чрез едностранно волеизявление, а не да се търси съдействие на лизингодателя и да се сключва нов договор.
Латентната възможност за придобиване на правото на собственост доближава договора за финансов лизинг до друг договор – за продажба на изплащане . Но договора за продажба на изплащане и договора за лизинг са различни сделки. При договора за лизинг основно значение има правото на ползване. При договора за продажба на изплащане основно значение има правото на собственост. Поради тази причина купувача става собственик на вещта автоматично със сбъдване на условието – изплащане на последната вноска от цената, т.е. само на основание договор за продажба / без допълнително волеизявление или сключване на нов договор /.
Договорът за финансов лизинг съчетава елементи на договор за поръчка, на договор за наем и на договор за продажба на изплащане, а по своята същност е заем. Това обаче не означава, че той не е самостоятелен договор.