6.Събирателно дружество.Същност и образуване.Вътрешни правоотношения
1.Същност
В практиката на страните с развита пазарна икономика Събирателното дружество (СД) има сравнително по-ограничено приложение.
СД е юридическо лице и търговец по дефиниция (търговец според своята организационна форма и съдебна регистрация). Юридическото лице и търговското качество на СД са двете основни различия между него и гражданското дружество, което може да се образува според изискванията на ЗЗД.
2. Образуване
2.1. Учредители на СД могат да бъдат две или повече физически или юридически лица. СД не може да бъде еднолично. Следователно СД може да бъде първично, производно или смесено юридическо лице (в него да участват само физически лица, само юридически лица или едновременно физически и юридически лица). Специалното законодателство може да предвиди забрана за участие на определени юридически лица в СД (напр. общини, банки, осигурителни дружества). Както вече се отбеляза, на практика СД е първично юридическо лице (в него участват само физически лица). Участието на юридически лица в СД е по-скоро само теоретична възможност поради подчертания личностен елемент на това дружество.
В СД може да участва и чуждестранно физическо лице, ако има разрешение за постоянно пребиваване в страната.
2.2. Фактическият състав на образуването на СД е смесен
(хетерогенен) и включва два елемента:
- сключване на учредителен (дружествен) договор;
- търговска регистрация.
Учредителният договор трябва да се състави в писмена форма с нотариална заверка на подписите на учредителите. Тази форма е за действителност. Устен договор или договор, сключен в обикновена писмена форма, е нищожен. Такъв договор може да се конвертира в договор за гражданско дружество.
Учредителният договор на СД има задължително и незадължително (факултативно) съдържание.
Дружественият договор трябва да индивидуализира учредителите по име, местожителство и адрес на физическите лица, съответно - по фирма, седалище и адрес на управление на юридическите лица.
Дружественият договор трябва да посочва фирмата, седалището и предмета на дейност на СД. Фирмата на СД следва да съдържа фамилните имена или фирмите на всички, на част или поне на един съдружник, както и указанието „събирателно дружество", „съдружие" или „сие". Фирмата може да включва и свободно избрана добавка.
Седалището на СД е населеното място, където се намира неговото управление.
Предметът на дейност на СД може да включва извършване на всички търговски сделки с изключение на тези, които могат да извършват само търговски дружества (по правило акционерни), отговарящи на специални изисквания (напр. банкови и кредитни сделки като банка, застрахователни договори като застраховател, осигурителни договори като осигурител и др.
Учредителният договор на СД трябва да посочва вида и размера на вноските на всеки съдружник, както и тяхната оценка.
Вноските могат да бъдат парични, непарични и смесени.
Паричните вноски се внасят без формалности (на ръка), тъй като за учредяване на СД не се изисква както минимален записан капитал, така и реално внесен капитал.
Непарични (апортни) вноски могат да бъда вещни права (право на собственост или ограничени вещни права) върху недвижими или движими вещи (напр. върху сгради, машини, инструменти и др.), облигационни права (вземания), права върху обекти на индустриална собственост (напр. изобретения, полезни модели, ноу-хау и др.), цяло търговско предприятие, права върху ценни книжа (напр. акции или облигации) и др. Непаричните вноски се оценяват от учредителите. Липсата на задължителна експертна оценка на апортните вноски се обуславя от обстоятелството, че кредиторите на СД се гарантират основно чрез солидарната и неограничена отговорност на съдружниците за задълженията на дружеството, а не от неговия капитал, който има допълнително (второстепенно) обезпечително значение за кредиторите.
Смесените вноски могат да бъдат по отношение на един съдружник или по отношение на отделни съдружници.
Вноските се правят под отлагателно условие - съдебното регистриране на СД. След този момент то придобива право върху вноските, а правата на вносителите (учредителите) се прекратяват или ограничават.
Съгласно чл. 72, ал. 4 ТЗ вноската не може да има за предмет бъдещ труд или услуги (напр. управление, намиране на купувачи на произвежданите или търгуваните от СД стоки, оказване на счетоводни или правни услуги).
Сумата от оценките на вноските дава капиталът на СД, въпреки че чл. 78 ТЗ не го посочва изрично като елемент от задължителното съдържание на дружествения договор.
Учредителният договор на СД трябва да определя начина за разпределение на печалбите и загубите между съдружниците, както и начина за управление и представителство на дружеството (вж. следващите точки на параграфа).
Следващият елемент от фактическия състав на учредяването на СД е неговото вписване в търговския регистър. Предпоставка за търговска регистриране е подаването на заявление за вписване на СД, подписано от всички учредители. Към заявлението трябва да се приложи учредителният договор и образци от подписите на лицата, които според договора представляват СД.
Търговската регистрация има конститутивно действие - от този момент възниква СД като юридическо лице и търговец. Следователно СД се образува по нормативната система.
3. Вътрешни правоотношения
3.1. Вътрешните правоотношения в СД са два вида:
- между съдружниците;
-между тях и СД като юридическо лице (напр. заемни, наемни и др.).
Характерно за вътрешните правоотношения в СД е, че по принцип те се уреждат от диспозитивни правни норми. Диспозитивната нормативна уредба на вътрешните правоотношения води до приоритет (предимство) на дружествения договор пред ТЗ, т. е. по правило този закон се прилага само за отношения, които не са уредени от договора. Изключение от този принцип е налице при приемане на решения от съдружниците с мнозинство. Този въпрос е учреден от ТЗ с императивна правна норма (чл. 87 ТЗ).
3.2. Основно значение за вътрешните правоотношения в СД имат правата и задълженията на съдружниците. Те се разграничават на имуществени и неимуществени. Неимуществените права се делят на управителни и контролни.
Имуществени права на съдружниците са:
- право на участие в разпределението на печалбата на СД;
-право на обезщетение за разноските и вредите, направени (претърпени) от съдружника при водене на дружествените работи;
-право на ликвидационен дял при прекратяване с ликвидация на СД или при неговото напускане.
Основно (най-съществено) право на съдружниците е правото им на участие в разпределението на чистата печалба на СД (правото на дивидент). Това право трябва изцяло (напълно) да се уреди в дружествения договор, тъй като ТЗ въобще не го регламентира. Участието в разпределението на печалбата може да бъде съразмерно на предвидените в договора или на реално направените вноски. Възможно е също печалбата да се разпределя по равно (по глави) между съдружниците, дори и при различни по размер вноски.
Всеки съдружник има право на обезщетение за направените разноски, ако те са били необходими за учредяването и функционирането на СД. Необходимостта от разноските трябва да се преценява конкретно (напр. при плащане от съдружник на държавната такса за регистрация на СД или при изпълнение от съдружник на задължение на СД).
Претърпените от съдружника вреди също трябва да са във
връзка с дружествените работи. Установяването, че такава връзка е налице, е практически въпрос. Обезщетението за претърпените вреди следва да се определи според изискванията на гражданското (облигационното) право.
Правото на ликвидационен дял е облигационно, а не вещно право. Съдружниците не са съсобственици (съпритежатели) на имуществото на СД. Собственик (титуляр на правата) е само СД като юридическо лице. По тази причина ликвидационният дял на съдружниците по правило се определя в пари, дори когато СД е носител на право на собственост върху редица недвижими и движими вещи.
Както вече се отбеляза, неимуществените права на съдружниците в СД са управителни и контролни.
По принцип всеки съдружник има право да управлява СД. В този случай обаче всеки от останалите съдружници има правото да се противопостави на даденото действие, преди то дa бъде извършено от съдружника. Разногласието се решава от мнозинството от съдружниците.
Чрез дружествения договор управлението на СД може да се възложи само на част от съдружниците, на един от тях или на лице, което не е съдружник (напр. на прокурист). Последната възможност е характерна за капиталовите търговски дружества (АД, КДА, ООД), а не за СД.
Когато управлението на СД е възложено на един или няколко съдружници, то може да бъде отменено от окръжния съд по седалището на дружеството по искане на някои от съдружниците, ако управителите са нарушили (не са изпълнили) задълженията си по управлението. В дружествения договор могат да бъдат предвидени други основания и ред за отнемане правомощията на управител-съдружник.
Дори когато всеки съдружник има право да управлява или управлението е възложено на част от съдружниците, на един от тях или на несъдружник и не е предвидено друго в дружествения договор, определени въпроси трябва да се решават по съгласие на всички съдружници (с единодушие). Такова съгласие е необходимо за придобиване и разпореждане с вещни права върху недвижими имоти, за назначаване на управител, който не е съдружник, и за сключване на договор за паричен заем в размер, по-голям от определения в учредителния договор (вж. чл. 84, ал. 2 ТЗ). Този текст съдържа изчерпателно изброяване и не би трябвало да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия. Въпреки това следва да се приеме, че за извършване на действия, които са извън обикновената (нормалната, обичайната) дейност на СД и са по-обременителни за дружеството от трите посочени в чл. 84, ал. 2 ТЗ действия, е необходимо съгласие на всички съдружници.
В дружествения договор може да се предвиди, че решенията на СД се приемат с мнозинство. В този случай всеки съдружник има право на един глас. Това изискване има императивен характер. Недопустимо е гласовете да са съразмерни на направените вноски, както и въвеждане на други критерии, които водят до неравенство в гласовете на съдружниците. Договорни клаузи, според които някои от съдружниците имат повече от един глас, а други нямат право на глас, са недействителни (нищожни).
Контролни права на съдружниците са:
- право на информация (на лично осведомяване за дружествените работи);
- право за преглеждане на търговските (счетоводните) книги на СД;
- право да се искат обяснения от управителите на СД;
право да се иска отмяна на решения на управителите пред окръжния съд по седалището на СД, ако те противоречат на закона или на учредителния договор. Правото на контестация е най-същественото контролно право на съдружниците.
3.3. Задълженията на съдружниците в СД също се разграничават на имуществени и неимуществени.
Основното имуществено задължение на съдружниците е да направят предвидената в дружествения договор вноска (по вид, размер и срок за внасяне). Недопустимо е някой от съдружниците да се освобождава от това задължение или то да се опрощава от СД. При неизпълнение на задължението да се направи посочената в договора вноска, неизправният съдружник може да бъде изключен от СД.
Друго имуществено задължение на съдружниците в СД е за заплащане на законна лихва при невнасяне на парична вноска или на обезщетение за вреди при невнасяне на непарична вноска. Ако при невнасяне на парична вноска реалните вреди за СД са по-големи по размер от законната лихва, то може да търси разликата. Задължението за заплащане на законна лихва или на обезщетение за вреди има акцесорен характер.
Основно неимуществено задължение на съдружниците в СД е за лично участие в дейността и управлението на дружеството. Това задължение не е уредено в ТЗ, но следва от природата (същността) на СД като класическо (типично, чисто) дружество на личността. По тази причина не е необходимо задължението за лично участие в дейността и управлението на СД да бъде предвидено изрично и в дружествения договор. Това задължение може да отпадне по съгласие на останалите съдружници.
Друго неимуществено задължение на съдружниците в СД е за неизвършване на конкурентна дейност спрямо дружеството.
Конкурентна е дейността, която съвпада с предмета на дейност на СД. Под предмет на дейност следва да се разбира фактически (на практика) извършваната дейност, а не вписаната в търговския регистър (при несъвпадане между тях). Без значение е как се осъществява конкурентната дейност - чрез участие в друго търговско дружество или чрез сключване на сделки от съдружника от свое или от чуждо име, за своя или за чужда сметка (напр. като прокурист, обикновен търговски пълномощник, комисионер).
Задължението за неизвършване на конкурентна дейност спрямо СД има относителен характер. То може да отпадне по съгласие на останалите съдружници. Отпадането на задължението за неизвършване на конкурентна дейност може да е предвидено в дружествения договор или да се съдържа в отделно решение. Съгласието на останалите съдружници може да е общо или конкретно (напр. да се отнася само до определени сделки). То може да се даде и след извършване на даденото правно действие.
При неизпълнение на задължението за въздържане от извършване на конкурентна дейност спрямо СД, то има две алтернативни възможности -
- правото да търси обезщетение от съдружника за причинените вреди и правото на опция (да заяви, че встъпва на мястото на съдружника в сключената от него сделка, като по този начин придобие всички права и задължения по нея).
Правото на иск за дължимото обезщетение се погасява в 3-месечен срок от деня, в който съдружниците са узнали за извършените правни действия, или 3 години от извършването, когато съдружниците не знаят за тях (вж. чл. 83, ал. 3 ТЗ). Достатъчно е само един съдружник да е узнал за конкурентното действие, без да е задължително той да е и представител на СД.
Правото на опция може да се реализира, ако съдружникът е извършил правното действие за своя сметка. То е потестативно право, което трябва да се упражни чрез писмено заявление, отправено до съдружника и другата страна по сделката (правното действие). Заявлението следва да се направи в 1-месечен срок след узнаване на сделката, но не повече от 1 година от сключването й (вж. чл. 83, ал. 2 ТЗ).