7.Събирателно дружество. Външни правоотношения и прекратяване
1.Външни правоотношения
1.1. Външни са правоотношенията между събирателно дружество като юридическо лице и други субекти, които са породени от определени юридически факти (преди всичко сключени сделки). По тези правоотношения другите субекти (физически или юридически лица, държавни органи) са кредитори или длъжници на събирателното дружество(СД). По правило външните правоотношения на СД се уреждат от императивни правни норми.
Външните правоотношения на събирателните дружества се обособяват в три групи:
- във връзка с представителството на СД;
- във връзка с отговорността на съдружниците за задълженията на СД;
- правоотношения между СД и лични кредитори на съдружник.
1.2. По правило всеки съдружник може да представлява събирателното дружество, т. е. всеки от съдружниците се счита за негов законен представител. Чрез дружествения договор представителството може да се възложи на част от съдружниците, на един от тях или на лице, което не е съдружник (напр. на прокурист или обикновен търговски пълномощник). Възможно е едно и също лице да бъде едновременно управител и представител на СД, но това не е задължително (напр. един съдружник може да управлява, а друг да представлява СД).
Съдружникът, който представлява СД, трябва да се впише в търговския регистър. Ограничаването или отнемането на неговата представителна власт от останалите съдружници няма действие спрямо трети добросъвестни лица, ако не е вписано в регистъра. Отнемането на представителната власт на съдружник може да стане само по съдебен ред.
1.3. Като юридическо лице СД отговаря неограничено за изпълнението на поетите от него задължения. Но успоредно на отговорността на СД е налице и друга отговорност при неизпълнение на същите задължения - тази на съдружниците. Отговорността на съдружниците за задълженията на СД има гаранционен характер спрямо дружествените кредитори. Тази отговорност е най-специфичната особеност на СД и същевременно - неговото най-голямо неудобство (недостатък) с оглед интересите на съдружниците. По правило тя съвпада с отговорността на едноличния търговец.
Отговорността на съдружниците за задълженията на СД е неограничена, солидарна, лична, непряка (косвена, допълнителна) и действаща назад във времето.
Отговорността на съдружниците е неограничена, защото те отговарят с цялото си секвестируемо лично имущество, а не до размера на вноските си в капитала на СД.
Отговорността на съдружниците е солидарна, тъй като всеки от тях отговаря пред кредиторите на СД за изпълнението на цялото задължение. Съдружникът не може да иска разделяне на задължението между него и останалите съдружниците според определения в дружествения договор начин за участие в разпределението на загубите на СД. В тази му част договорът има действие само във вътрешните отношения между съдружниците и не може да се противопостави на кредитора. Съдружникът не може да иска и едновременно предявяване на претенцията на кредитора срещу всички съдружници или поредност при това предявяване. Но съдружникът може да прави на кредитора на СД както възраженията на дружеството, така и своите лични възражения (напр. за изпълнение, компенсация, опрощаване и др.).
Всеки съдружник отговаря лично пред кредиторите на СД. При смърт на съдружник задължението се разпределя между неговите наследници.
Отговорността на съдружниците е непряка, тъй като искът на дружествения кредитор задължително трябва да се предяви срещу СД. По избор на кредитора искът може да се насочи едновременно срещу един или повече съдружници. Но кредиторът не може да предявява иск срещу съдружник, без да го е предявил и срещу СД, т. е. дружеството задължително е ответник. Конституирането като ответници и на съдружниците е само факултативна възможност.
Непрекият (допълнителен, субсидиарен, вторичен) характер на отговорността на съдружниците за задълженията на СД се проявява още по-категорично във втората фаза при реализирането й - принудителното изпълнение. То се насочва задължително първо срещу имуществото на СД (напр. запориране на негови банкови сметки, изнасяне на публична продан на негови вещи и др.). Само при невъзможност за удовлетворяване вземанията на кредиторите от дружественото имущество принудителното изпълнение може да се насочи срещу личното имущество на съдружниците. В изпълнителното производство (за разлика от исковото) не е допустимо едновременно насочване на претенциите на кредиторите срещу имуществото на СД като юридическо лице и срещу това на съдружниците. Те задължително са допълнителен длъжник (длъжник на второ място, от втори ред).
Отговорността на съдружниците действа назад във времето, тъй като при встъпване в съществуващо (регистрирано) СД новият съдружник отговаря за изпълнението и на задължения, които дружеството е поело преди встъпването, т. е. за период, през който встъпващото лице може и да не е знаело, че такова дружество съществува.
Исковете срещу съдружник за задължения на СД се погасяват с 5-годишна давност, ако искът срещу дружеството не подлежи на по-кратка давност (напр. 3-годишна, 6-месечна). Давностният срок започва да тече от деня, в който прекратяването на СД или напускането на съдружника е вписано в търговския регистър. Прекъсването на давността по отношение на прекратеното дружество има действие и спрямо съдружниците, които са били в дружеството по време на прекратяването (вж. чл. 98 ТЗ).
1.4. Личен кредитор на съдружник, който в продължение на 6 месеца не може да се удовлетвори от принудителното изпълнение върху движимото имущество на този съдружник, може да наложи запор върху неговия ликвидационен дял и да иска прекратяване на СД (вж. чл. 96, ал. 1 ТЗ). Без значение са правата на съдружника върху недвижими вещи.
Искането трябва да се направи чрез писмено предизвестие, отправено до всички съдружници в най-малко 6-месечен срок.
Друга възможна последица в разглежданата хипотеза е запазване на СД и прекратяване на членството на съдружника. За тази цел е необходимо СД или останалите съдружници да изпълнят задължението на съдружника към кредитора, който е наложил запора.
Трета възможна последица е запазване на СД и на членството на съдружника. Затова е необходимо СД или останалите съдружници да изпълнят задължението на съдружника към неговия кредитор и да приемат решение за продължаване на членството на съдружника в СД.
При изпълнение на задължението на съдружника СД или изпълнителите съдружници имат регресен и суброгационен иск срещу него, независимо от запазването или прекратяване на членството му в СД.
1.5. Дяловото участие (дружественият дял) на съдружник в СД може да бъде заложен. Залагането трябва да стане чрез писмен договор с нотариална заверка на подписите на съдружника и заложния кредитор и да се впише в Централния регистър за особените залози и в търговския регистър. Залагат се само имуществените права на съдружника (на дивиденти на ликвидационен дял). Изпълнението върху заложения дял може да се извърши по разгледания по-горе ред (чрез заявление за прекратяване участието на съдружника-залогодател в СД и налагане на запор върху неговия ликвидационен дял). Но търговското законодателство не урежда възможността за прехвърляне на членството (дяловото участие, дружествен дял) в СД. По този причина се приема, че членството в С, може да възникне само по оригинерен (първичен) начин -участие в учредяването на СД или чрез встъпване в него като съдружник, т. е. без правоприемство.
2. Прекратяване
2.1. Друга характерна особеност на СД е възможността неговото лесно прекратяване. И тази възможност е обуславена от персоналния характер на СД.
СД може да се прекрати по два начина:
- с правоприемство;
- с ликвидация.
Прекратяване с правоприемство е налице при преобразуване на СД, което може да стане чрез превръщане (конвертиране) в друг вид търговско дружество (най-често ООД) или чрез реорганизиране - сливане, вливане, разделяне или отделяне. За преобразуването е необходимо решение (съгласие) на всички съдружници. След преобразуването съдружниците продължават да отговарят неограничено и солидарно за задължени; ята на СД.
2.2. Значително по-многобройни са основанията за прекратяване на СД с ликвидация. Тези основания са:
- случаи, които са предвидени в дружествения договор (напр, изтичане на уговорения срок);
- съгласие (решение) на съдружниците;
- прекратяване на членството на съдружник;
- съдебно решение, но само в предвидени от закона случаи.
По принцип прекратяването на членството на един съдружник води до прекратяване и на СД. Прекратяване на членството на съдружник може да настъпи на основание различи юридически факти. Един от тези факти вече бе разгледан искане на личен кредитор на съдружник.
Друг такъв факт е искане на синдика при несъстоятелност на съдружник. Съдружниците в СД не са търговци, а търговец е СД като юридическо лице. Но съдружниците могат да са търговци на свое собствено основание (напр. да са еднолични търговци). Като търговци те подлежат на обявяване в несъстоятелност. По аналогия с чл. 96 ТЗ следва да се приеме, че в този случай СД може да не се прекрати, когато СД или останалите съдружници изпълнят задължението на съдружника, който е обявен в несъстоятелност.
Членството на съдружник може да се прекрати и с предизвестие. При това прекратяване съдружникът упражнява свое потестативно право, т. е. то не е проява на негово виновно неизпълнение на задължения по дружествения договор. Условие за прекратяването на СД чрез предизвестие от съдружник е дружеството да е образувано без срок. Следва да се приеме, че ако СД е образувано със срок, неговото едностранно напускане от съдружник е израз на виновно неизпълнение на дружествени задължения. Предизвестието трябва да е писмено и да се отправи до всички съдружници в 6-месечен срок преди прекратяването.
Прекратяването на членството на съдружник с предизвестие не води до прекратяване на СД, ако в дружествения договор е предвидено, че дружеството ще продължи с намален състав. Възможно е запазване на СД и по последващо решение на съдружниците (прието след предизвестието), въпреки че тази възможност не е изрично уредена в ТЗ. В този случай трябва да се измени дружественият договор.
Членството в СД се прекратява и при смърт или поставяне под пълно запрещение на съдружник - физическо лице, както и при прекратяване на съдружник - юридическо лице. Без значение е видът на прекратяването - с ликвидация или с правоприемство (превръщане на съдружника в друг вид търговско дружество или негово сливане, вливане, разделяне или отделяне, ако участието в СД е прехвърлено на отделилото се юридическо лице).
Поставянето под ограничено запрещение на съдружник не прекратява членството му в СД. Такъв съдружник може да бъде изключен поради невъзможност да изпълнява своите дружествени задължения.
В дружествения договор или чрез последващо решение и изменение на договора може да се предвиди СД да продължи с намален състав или да се приемат наследниците на починалия съдружник (правоприемниците на прекратен чрез преобразуване съдружник - юридическо лице). Наследниците трябва да заявят искането си да встъпят в СД в 3-месечен срок от откриване на наследството (вж. чл. 97, ал. 1 ТЗ). По аналогия този срок следва да важи и при прекратяване с правоприемство (при преобразуване) на съдружник - юридическо лице. Преобразуването има универсално правоприемство, но участието (членството) в СД е строго лично право, което се прекратява с прекратяването (промяната на персоналитета) на съдружник юридическо лице (напр. при превръщане на съдружник от ООД в АД).
СД се прекратява със съдебно решение при недействителност на неговото учредяване, при обявяването му в несъстоятелност и при изключване на съдружник.
Изключването на съдружник от СД може да стане само по съдебен ред. Изключване на съдружник по решение на останалите съдружници е недопустимо. Ако в дружествения договор е предвидена такава възможност, съответната клауза е нищожна.
Изключване на съдружник от СД може да стане при две хипотези:
- виновно неизпълнение на задължение по дружествения договор;
- обективна (невиновна) невъзможност за изпълнение на задължението (напр. поради здравословно състояние).
Към виновното неизпълнение се включват и случаите, при които съдружник действа против интересите на СД. Вината трябва да е умишлена или груба небрежност.
По искане на съдружник съдът може, вместо да прекрати СД, да изключи виновния съдружник. Би следвало тази възможност да е налице и при невиновно неизпълнение на дружествени задължения. Правото да се иска изключване на съдружник не може да се упражни, когато СД е прекратен (например, когато ответникът е отправил предизвестие за прекратяване), въпреки че след прекратяването и по време на лик видацията СД е юридическо лице и търговец и членството 1 него се запазва.
СД се прекратява с настъпване на разгледаните прекратителни основания (напр. настъпване на уговорения срок, приемане на прекратително решение от съдружниците, отправяне на предизвестие, смърт на съдружник).
Вписването на прекратяването на СД в търговския регистър има декларативно действие, тъй като обявява един вече настъпил факт. То може да ползва трети добросъвестни лица (тези, крито преди вписването не са знаели за прекратяването на СД).