9.Дружество с ограничена отговорност-същност и образование - ООД

1. Определение

1.1.  Дружеството с ограничена отговорност (ООД) е най-новото (последното) търговско дружество. То възниква по специфичен начин, който коренно се различава от начина, по който се появяват останалите четири вида търговски дружества и кооперациите. СД, КД, АД, КДА и кооперациите възникват първо като стопански субекти с цел удовлетворяване на различни конкретни и практически потребности (напр. продължаване на стопанската дейност на наследодателя, акумулиране на повече парични и други средства, ограничаване на стопанския риск, защита срещу едрия капитал).

ООД се създава по изкуствен начин (от законодателството), тъй като възниква първо като правен субект, а после като стопански субект. По тази причина ООД се квалифицира като „кабинетен продукт" или като „рожба на германското законодателство.

1.2.   Две са основните цели за създаване на ООД. Първата цел е да се възприемат положителните страни (предимствата) на търговските дружества на личността (напр. връзката между съдружниците, поемането от тях на задължения към дружеството, диспозитивната уредба на вътрешните отношения и др.) и да се съчетаят с положителните страни (предимствата) на търговските дружества на капитала (напр. наличието на капитал с определена структура, възможността за прехвърляне и наследяване на дяловото участие, ограничаването на стопанския риск за съдружниците от дейността на дружеството и др.).

Втората цел е да се отстранят отрицателните страни (недостатъците) както на персоналните дружества (преди всичко на СД), така и тези на капиталовите дружества (преди всичко на АД). ООД има смесен (хибриден) характер, т. е. то е междинна дружествена форма в сравнение със СД и АД, тъй като има елементи и на персонално, и на капиталово търговско дружество. Преобладават капиталовите дружествени характеристики, поради което ООД се квалифицира като търговско дружество на средния капитал. Но тъй като поради своя хибриден характер ООД е сравнително най-гъвкавата (еластична) организационна форма на стопанско сдружение, то успешно обслужва на практика функционирането както на дребния и средния капитал, така и на едрия капитал. По волята нa съдружниците ООД може плътно да се доближи (в някои отношения дори покрие) със СД и КД или с АД. Това обяснява голямата популярност на ООД  във всички   страни с пазарна икономика.

Образуването на ЕООД с държавно или общинско имущество, както и преобразуването в такива дружества на държавни и общински предприятия (фирми) е предпоставка и първи етап в приватизацията на държавна и особено на общинска собственост.

ООД е подходяща организационна форма за привличане на чуждестранен капитал (образуване на смесени търговски дружества).

1.3. За изясняване правната същност на ООД е необходимо да се направят две важни уточнения.

Първото е, че ООД отго­варя неограничено за поетите от него задължения. Цялото имущество на ООД като юридическо лице и търговец служи за общо удовлетворение на вземанията на неговите кредитори. По тази причина се казва, че ООД е търговско дружество, при което съдружниците отговарят за неговите задължения с дяловата си вноска в капитала, т. е. отговарят ограничено (до размера на вноската си), а не с личното си имущество. По подобен начин квалифицира ООД и чл. 113 ТЗ.

И това квалифициране е неточно. Всъщност съдружниците в ООД не отговарят пред кредиторите на дружеството, което е единствен техен длъжник. Съдружниците само са длъжни да направят вноски, с които да внесат стойността на поетите (записаните) от тях дялове. С това внасяне и при регистриране на ООД вноските вече не принадлежат на съдружниците, а само на ООД като правен субект.

Следователно съдружниците не носят отговорност пред кредиторите на ООД, а само понасят стопанския риск от неговата дейност. В точния (юридическия) смисъл на думата отговорност носят съдружниците в СД и комплементарите в КД и КДА, а не и съдружниците в ООД и акционерите. Това е второто необходимо уточнение.

2. Образуване

2.1. Учредители на ООД могат да бъдат физически и юри­дически лица (включително чуждестранни). Учредител може да бъде и едноличен търговец. Физическите лица трябва да имат гражданска дееспособност.

Юридическите лица могат да бъдат други търговски дру­жества (включително друго ООД), кооперации, сдружения, фон­дации, общини. За участието в ООД на юридическо лице е необходимо решение на неговия компетентен колективен орган за управление (напр. общо събрание).

Учредител на ООД може да бъде и едно физическо или юридическо лице. Според нашето търговско законодателство всяко физическо или юридическо лице (държавата, община, търговско дружество, фондация, учреждение) има възможност да регистрира неограничен брой еднолични ООД (ЕООД). Следователно ООД може да бъде първично, производно или смесено, колективно или еднолично юридическо лице.

ТЗ не предвижда максимален брой на съдружниците в ООД.                

2.2. За образуването на ООД е необходимо да се приеме учредителен акт и да се направи вписване в търговския регистър .

За образуването на ООД не е необходимо да се провежда учредително събрание.

Учредителният акт на ООД може да бъде:

-    дружествен договор;

-    едностранна сделка;

-    административен акт.

Сключването на дружествен договор е типичният начин за образуване на ООД. Този договор трябва да се сключи в обикновена (частна) писмена форма (без нотариална заверка на подписите на учредителите). Учредителният договор може да се подпише и от представител на съдружник, който е упълномощен изрично. Пълномощното трябва да е писмено с нотариално заверен подпис.

Дружественият договор има задължително и факултативно съдържание. Част от задължителното съдържание подлежи на вписване в търговския регистър.

Дружественият договор трябва да индивидуализира учредителите чрез тяхното име (фирма), местожителство (седалище) и адрес (адрес на управление).

Дружественият договор трябва да посочва фирмата, седалището и адреса на управление на ООД.

Задължителното съдържание на фирмата е означението „Дружество с ограничена отговорност" или съкращението „ООД", Когато капиталът принадлежи на една лице, фирмата трябва да съдържа означението „еднолично ООД".

Обикновено адресът на управление на ООД конкретизира неговото седалище. Адресът на управление може да бъде в населено място, което е различно от това, където е седалището на ООД.

Дружественият договор трябва да посочва предмета на дейност на ООД. Този предмет не може да включва сключване на сделки, които изрично са отнесени от специални закони към правоспособността на отделни АД (напр. застрахователни договори).

Дружественият договор на ООД задължително е срочен. Срокът може да бъде определен (напр. 10 години) или неопределен.

Дружественият договор трябва да визира капитала на ООД, чийто минимален размер е 5 000 лв. Не е необходимо да се посочва максимален размер на капитала. Когато при учредяването на ООД не е внесен целият размер на капитала, в дружествения договор задължително се определят сроковете и условията за внасянето му. Срокът за довнасяне не може да бъде по-дълъг от две години от вписването на дружеството.

Дружественият договор трябва да посочва структурата на капитала на ООД. Капиталът задължително се разпределя на дялове, като се определят размерът и броят на дяловете и тяхното разпределение между съдружниците.                     

Минималният размер на един дял е 10 лв.

Дружественият договор трябва да съдържа клаузи относно управлението и представителството на ООД.

В учредителния договор на ООД могат да се предвидят определени предимства на съдружниците, както и техни права и задължения, които не са уредени от ТЗ.

Учредителите на ООД трябва да положат грижата на добър търговец, като нямат право на възнаграждение от капитала на дружеството за образуването му. При неполагане на тази грижа те отговарят солидарно пред ООД за причинените вреди (вж. чл. 118 ТЗ).

Учредителният акт е едностранна сделка при образуване на ЕООД. Учредител на ЕООД може да бъде физическо лице или юридическо лице (напр. сдружение или фондация). Съдържанието на учредителния акт на ЕООД трябва да съответства на съдържанието на дружествения договор на ООД.

Учредителният акт е индивидуален административен акт при образуване на ЕООД с държавно или общинско имущество (разпореждане на Министерския съвет, заповед на министър или на председател на комитет, решение на общински съвет). Чрез такъв акт се извършва и преобразуването на държавни и общински предприятия или фирми в ЕООД с държавно или общинско имущество.

2.3. Вторият елемент от фактическия състав на образуването на ООД е търговска регистрация. За нея е необходимо да се представи учредителен акт, да е назначен управител (управители), да са внесени реално най-малко 70 на сто от посочения в учредителния акт капитал, всеки съдружник да е внесъл реално най-малко 1/3 от стойността на поетия от него дял (дялове). Последните две условия трябва да са налице кумулативно (едновременно), поради което само част от съдружниците могат да ползват предимството да не внесат изцяло стойността на поетите от тях дялове. Реално внесената част от дела не може да бъде по-малка от 10 лева.

ООД става юридическо лице и търговец от деня на търговската регистрация.